Когато настъпи Великден, сякаш времето за миг спира и ни връща назад – към онези дни, когато животът се е движел по ритъма на природата и народните обреди. Тогава хората са вярвали в силата на символите, на думите, на ритуала. Някои от тези традиции са останали живи и до днес – като шепа прах от древността, разпиляна върху модерния свят

За много хора Великденското утро започва по познат и обичан начин – около празничната трапеза се събират близки, приятели и роднини, всеки взима по едно боядисано яйце и с усмивка произнася „Христос воскресе!", преди да го удари в яйцето на другия. Това е малък ритуал, който носи много настроение и закачлив дух

Празниците носят със себе си усещане за топлина, уют и споделени мигове с близките хора. Те обаче често вървят ръка за ръка и с изобилни трапези, които превръщат умереното хранене в истинско предизвикателство. Миризмата на домашно приготвени ястия, разнообразието от вкусове и онова вътрешно усещане, че „сега е моментът да си позволим всичко"