Разговорът за това дали да спим с бебето или не често започва като практичен въпрос, но много бързо се превръща в дълбоко емоционална и психологическа тема. В него се преплитат страхове, инстинкти, външни мнения, културни нагласи и вътрешният глас на родителя, който се опитва да направи „най-доброто"

Една от най-често срещаните дилеми в родителството е как да се поставят граници, без да се стига до постоянни конфликти, наказания и усещане за провал. И от страна на детето, и от страна на възрастния. Темата се обостря в ранната възраст, когато децата започват да отстояват себе си, но все още нямат нужните умения да управляват емоциите си

Периодът около третата година идва без предупреждение. Детето, което доскоро се е сгушвало, внезапно започва да казва „не" с цялото си тяло. Има дни, в които сякаш нищо не е наред – не дрехата, не думата, не погледът. За родителя това може да бъде не просто изтощително, а дълбоко разклащащо. Появяват се съмнения, вина