Всяка година, точно след Коледа, се случва едно и също. Поглеждаме се в огледалото, усещаме тежест в тялото си и си казваме, че празниците отново са ни „изиграли лоша шега". Коледните килограми сякаш дебнат зад всяко парче торта, всяка баница и всяка чаша вино. Но истината е далеч по-малко драматична, отколкото си мислим

Денят след Коледа има странна тишина. Не онази празна тишина, а тишина, в която най-накрая се чуваш. Елхата още свети, празничните чинии чакат да бъдат прибрани, а тялото и умът са леко претоварени, но искрени. Това не е край на празника, а начало на нещо много по-реално. Докато 1 януари идва с фанфари, очаквания и шумни обещания

На 27 декември Православната църква отбелязва паметта на Св. Стефан – първия мъченик на християнството. Този ден е изпълнен с традиции и символика, като основната идея е да се събере семейството около трапезата. Според обичая, масата трябва да бъде богато украсена с месни ястия и задължително с баница с месо – емблема на празника