Скорошният юбилей на Доналд Тръмп предизвика полемика добре ли е да се ходи на работа на 80 г.

“Доналд Тръмп многократно е заспивал на заседания в кабинета, на събития в Белия дом, на церемония по случай Деня на паметта, а съвсем наскоро и на много шумен баскетболен мач”, написа в социалните мрежи Тед Лиу, виден конгресмен от Демократическата партия на САЩ.

Така той се включи в разгорелия се дебат дали възрастта на американския президент не пречи на работата му. Не само 80-годишният юбилей на Тръмп, но и предхождащ го медицински преглед вдъхновиха политици, анализатори и даже изследователи да разсъждават по въпроса. Според някои у президента вече се наблюдават множество признаци на умора като хаотично поведение и съкратен график на работа, изпълнен с неясни дейности, което вероятно се дължи на характерен за възрастта му когнитивен спад.

Белият дом ги опроверга светкавично, публикувайки заключението от последния му медицински преглед. В него

здравословното състояние на Тръмп е определено като перфектно,

а говорител добави, че работоспособността му е висока.

Дори самото вглеждане в поведението му обаче вече се възприема като проблем, защото Тръмп си е изградил образ на човек, работещ без прекъсване. Освен това хора от обкръжението му разкриват, че е твърдо решен да избегне сравненията с предшественика си Джо Байдън, който напусна президентския пост на 82 г. след безкрайни въпроси за възрастта и когнитивното му здраве.

Дали тялото все пак не предава Тръм на моменти? Американският изследовател по въпросите на стареенето Каролин Алдуин казва, че той все по-често показва признаци на стареене, като те се изразяват

във влошаване на изказа

и среднощните му маратони в социалните мрежи например. Тя посочва, че по принцип езиковите затруднения и проблемите със съня се свързват с някои видове деменция и алцхаймер, като състоянието на човек може бързо да се влоши, особено ако е поставен в стресови ситуации и системно недоспиване, както е при Тръмп, който от години спи само по 4 часа. Затова, макар и да става все по-популярна, работата на късна възраст може да се окаже истинско предизвикателство. “Хроничните стресови фактори са в състояние да имат наистина опустошителен ефект върху такива хора, както и липсата на достатъчно сън, защото това пречи на телата им да се възстановяват”, коментира пред Би Би Си Гордън Литгоу, професор в Института за изследване на стареенето “Бък”. По думите му други важни неща са чувството за цел, добрата диета и физическата активност. Високите доходи също се смятат за спирачка на ускорено стареене, тъй като осигуряват достъп до по-качествена храна и по-добро здравеопазване. “Ако разполагате с такива неща с напредване на възрастта, то вече имате предимство пред огромното мнозинство връстници”, каза Литгоу.

Процентът на хората над 65 г. в САЩ, които продължават да работят, се е учетворил от средата на 80-те години на миналия век до днес. В момента около 19% от американците на пенсионна възраст се трудят. И се появяват все повече доказателства, че ползите от това не се свеждат единствено до по-високи доходи и жизнен стандарт. Проучване е показало, че

дори година работа след 65 г. намалява риска от ранна смърт с 9%.

Друго пък е установило, че работещите пенсионери са три пъти по-здрави от останалите и по-рядко се сблъскват с деменция или инфаркт.

Не всяка работа обаче е полезна за тях. Например изискващата физическа сила крие риск от наранявания, тъй като мускулната маса намалява с годините. Стресовата пък увеличава шанса да си докараш сърдечносъдови проблеми. Дори, ако ви е скучно и смятате, че извършваната от вас дейност е безсмислена, пак може да си предизвикате такива, предупреждават експерти. Затова не е изненадващо, че други проучвания пък установяват ползи от пенсионирането. Според тях намаляването на темпото около 65-годишна възраст води до по-малко депресивни симптоми и умствена умора, ако обаче хората успеят да продължат да поддържат високо ниво на физическа активност и социални контакти, след като отпаднат трудовите им ангажименти.

“В продължение на повече от 100 години мъжете се пенсионираха на все по-ранна възраст. Нещо обаче се промени през 90-те години на миналия век и те започнаха да работят по-дълго. Историята за жените е различна. Те невинаги са били част от работната сила. Но сега виждаме как нивата на заетост се увеличават при жените на всяка възраст”, казва Никол Маестас, доцент по здравна политика в Медицинския факултет на Харвард. Тя смята, че има много причини това да се случва. Първо, продължителността на живота се увеличава. Второ – в днешната информационна икономика физическата сила има все по-малко значение, така че е по-лесно да продължиш да работиш до късна възраст. Това особено много се отнася за високообразованите хора. Освен това, живеейки по-дълго, може да ти се наложи да удължиш трудовия си път, за да се издържаш.

“Някои проучвания установяват по-малка полза от работата след пенсионна възраст, други – по-голяма, но като цяло всички регистрират някакви положителни резултати”, казва Маестас. По думите ѝ ежедневното решаване на проблеми е изключително полезно за поддържане на мисловните умения, а съчетано и с физическа активност, може да доведе до по-добро здраве на старини.

В това е убедена и 93-годишната адвокатка Хариет Нюман Коен. Тя продължава да се явява по бракоразводни дела и току-що е написала мемоари. Разказва пред Би Би Си, че едни от най-интересните и възнаграждаващи години от живота ѝ са били през по-късните десетилетия от него.

“Работата ме поддържаше млада, енергична,

осведомена, забавна. Просто не мога да си представя да живея по друг начин”, споделя Коен, която е представлявала известни личности при разводите им, включително бившия губернатор на Ню Йорк Андрю Куомо.

Според Маестас точно личната удовлетвореност е тази, която най-добре мотивира хората да се трудят до късна възраст. “Ако можете, правете го, но бъдете умни. Опитайте се да намерите нещо, което е смислено и ви дава цел. Ако сте щастливи на работа, това е един от признаците, че тя може да е полезна за вашето здраве”, обяснява американската изследователка.