Поддържането на контрол върху здравните и жизнените фактори, свързани с риска от деменция, все повече се превръща в трудна и почти безкрайна задача.

През последните години напредъкът в научните изследвания позволи на учените да идентифицират множество различни аспекти от живота ни, които са свързани с повишен риск от деменция в по-късна възраст.

Част от тях са сравнително лесни за промяна – когнитивни упражнения, хранителен режим и физическа активност. Други обаче са значително по-трудни за контролиране и още по-трудни за обвързване с конкретна промяна в поведението.

Хроничният стрес, стареенето, сърдечносъдовите заболявания и депресията поотделно вече са свързвани с по-висок риск от деменция. Нов обзор на публикувани научни изследвания показва, че между тях може да съществува обща връзка, съобщава уебсайтът „Science Alert“.

Авторите стигат до извода, че общият знаменател на всички тези фактори е сънят – по-конкретно ролята му в подпомагането на мозъка да изчиства метаболитните отпадъци, натрупващи се по време на бодърстване.

„Много нарушения, които увеличават риска от деменция, също така нарушават ритмите на съня в мозъка. Нашата работа предполага, че това може да не са отделни явления. Възможно е те да са свързани чрез способността на мозъка да изчиства отпадъчните вещества по време на сън“, заяви невроученият Майкен Недергард от Университета на Рочестър в САЩ.

Сънят остава една от големите загадки в биологията на животните. Известно е колко важен е той – при лош, недостатъчен или нарушен сън редица процеси в организма започват да функционират неправилно.

Последните изследвания сочат, че сънят може да е от решаващо значение и за поддръжката на организма. Проучване от 2020 г. например установи, че фаталната липса на сън при мухи е свързана не с увреждане на мозъка, а на червата. Това предполага, че без достатъчно сън метаболитното износване може да се натрупва по-бързо, отколкото организмът е способен да го възстановява.

Преди повече от десетилетие, през 2012 г., лабораторията на Недергард направи откритие, което промени невронауката – глимфатичната система и нейните функции.

Вероятно тя има важна роля за отстраняването на метаболитните отпадъци. Част от учените също така предполагат, че глимфатичната система може да помага за извеждането на белтъци, свързани с болестта на Алцхаймер и болестта на Паркинсон.

Някои изследвания показват, че глимфатичната система е по-активна по време на сън. Друго значимо проучване от 2024 г., проведено върху мишки, стига до противоположен извод, което поставя нови въпроси относно връзката между съня и „почистването“ на мозъка, както и влиянието му върху риска от деменция.

Обзорът на Недергард предполага, че картината е по-сложна и че качеството на съня играе ключова роля за функционирането на глимфатичната система.

„Сънят не е тихо и пасивно състояние. По време на сън мозъкът преминава към координиран ритъм, който изглежда подпомага една от най-важните му функции по поддръжка“, каза тя.

Недергард смята, че при нормален сън този ритъм може да подпомага лекото разширяване и свиване на кръвоносните съдове, създавайки вълни, които улесняват движението на цереброспиналната течност през мозъка.

При нарушен сън или сън, предизвикан от медикаменти, този ритъм може да отслабне или да се разстрои, което потенциално намалява способността на мозъка да изчиства отпадъчните вещества.

Това означава, че хроничният стрес, психичните заболявания, сърдечносъдовите проблеми и дори промените в съня, свързани с възрастта, могат да нарушават една и съща система за нощна поддръжка на организма.

„Десетилетия наред разглеждахме съня основно като механизъм за паметта и възстановяването. Сега започва да се оформя идеята, че сънят представлява и силно организирано състояние на транспорт на течности, което помага за поддържане на здравето на мозъка“, допълни тя.

Тъй като биологичните причини за необходимостта от сън все още не са достатъчно изяснени, остава трудно да се установи дали съществува пряка причинно-следствена връзка между съня и деменцията.

Настоящият обзор не дава окончателен отговор на този въпрос, но подчертава, че връзката между съня и цялостното здраве е неразривна. По-доброто разбиране на този процес може да се окаже ключово за разгадаването на широк кръг здравословни проблеми, а не само на заболяванията, засягащи мозъка, предаде БГНЕС. 

Още здравни новини четете тук.