Казвам убедено на всеки от пациентите, които ме питат какво им е позволено да правят и какво – не: Живей си живота и ако си следваш терапията, можеш да правиш всичко

Акад. проф. д-р Иван Миланов, дмн, е изпълнителен директор на Университетската многопрофилна болница за активно лечение по неврология и психиатрия „Св. Наум“ и академик на Българската академия на науките в направление „Клинична медицина“. Професионалният му път в неврологията започва през 1986 г., като във времето заема ключови държавни и академични позиции, включително заместник-министър на здравеопазването и заместник-ректор на Медицинския университет в София. Признат експерт в международен мащаб, със специализации по двигателни нарушения в САЩ (Канзаски университет) и по главоболие в Италия (Университета на град Павия). В клиничната си практика и научна дейност акад. Миланов се фокусира върху най-сложните аспекти на неврологията, като е главен изследовател в множество международни клинични проучвания. Председател е на водещи научни организации, сред които Българското дружество по неврология и Българската асоциация по множествена склероза. Неговият авторитет се признава и в Европа, където е член на съвета на Европейския комитет за лечение и проучвания на множествената склероза (ECTRIMS). С над 396 научни публикации, 16 монографии и 27 учебника, акад. Миланов е сред най-цитираните български учени в чужбина. Под негово ръководство са подготвени десетки докторанти, които днес формират гръбнака на съвременната неврология в България.

- Академик Миланов, множествената склероза все още ли е заболяване, което се открива късно в България?

- Благодарение на дългогодишните усилия информираността на обществото е много голяма и много хора вече знаят за това заболяване. Достъпът до магнитен резонанс, който поставя диагнозата, вече е много лесен и тя се слага много бързо. В момента дори се сблъскваме с обратния проблем — хипердиагностика и излишно притеснение у хора, които не са в рисковата група. В миналото, преди 20-ина години, диагнозата се поставяше трудно поради липса на апаратура и информация, но днес лесната диагностика доведе до увеличаване на регистрираните пациенти в цял свят.

- Дали е вярно впечатлението, че все повече млади активни хора чуват диагнозата?

- Увеличението е факт в цял свят, защото днес е много по-лесно да се постави диагнозата. Множествената склероза е автоимунно заболяване, а те по принцип засягат младите хора. Най-често се открива във възрастовата група 20–30 години. Съществува и втора група около 40-те години, където преобладават мъжете с по-тежката форма на първична прогресия, а макар и много рядко, се срещат и случаи при деца.

- Кои са първите симптоми, които пациентите най-често подценяват? Има ли тихи признаци, които хората не свързват neuro-логично заболяване?

- Множествената склероза е един от големите имитатори в медицината и може да се появи с всякакви симптоми. Най-честите са нарушение на зрението, изтръпване на крайниците и нарушение на походката. Хората често подценяват „тихите“ признаци — например, ако някой се събуди сутрин с изтръпнала ръка, а след това му мине, той си мисли, че просто е спал лошо. Тъй като първите пристъпи обикновено преминават бързо, пациентите често не предприемат нищо преди следващ, по-сериозен инцидент, и тогава търсят помощ. Съществуват и случаи на напълно безсимптомно начало, при които плаките в мозъка се откриват случайно чрез магнитен резонанс по друг повод, например главоболие.

- Как се променя лечението през последните години?

- Лечението претърпя огромна еволюция — от времена, в които нямаше никакви медикаменти, през първите интерферони, до днешните 13 различни лекарства. По-новите препарати са изключително мощни и ефективни, но имат и повече странични ефекти. Обикновено се започва с по-леки лекарства, но ако пациентът е над 40 г. и с множество плаки още при диагностицирането, веднага се преминава към най-агресивното лечение.

- Тринадесет използвани медикамента звучи внушително, но как се сравнява това с лечението в Европа? Има ли българският пациент достъп до всички терапии, които се използват в европейските клиники?

- Българските пациенти имат достъп до всичко, което е налично в Европа и Америка. Медикаментите влизат в България много бързо — обикновено до една година след регистрацията им в Европа. Освен наличните 13 лекарства, в момента има още поне пет в стадий на клинични проучвания, които се очакват скоро.

- Доколко ранното поставяне на диагнозата е решаваща за развитието на заболяването?

- Колкото по-рано се постави диагнозата и започне лечението, толкова по-добре. Заболяването протича в две фази: първата е възпалителна активност, която съвременните лекарства могат да овладеят, а втората – най-често след около 10 години, е дегенерация, за която все още не съществува ефективно лечение. Изключително важно е да се лекува рано, за да се спре увреждането на мозъка, което продължава дори когато пациентът няма видими клинични пристъпи.

- Вие изтъкнахте ролята на магнитния резонанс за диагностиката , но може ли промените в мозъка да са подвеждащи, диагнозата да се сбърка?

- Световният стандарт е магнитният резонанс да е с резолюция от 1,5 тесла и в България вече почти няма апарати с по-ниски параметри. Това дава изображения, които ясно насочват за диагнозата или я отричат. Възможност за объркване съществува, но тя по-често е в посока на хипердиагностика. Плаките при множествена склероза могат да бъдат сбъркани с мозъчно-съдови нарушения при хора около 50-годишна възраст, или с промени, причинени от хронична мигрена, която също уврежда мозъка при всеки пристъп и картината от образната диагностика може да е сходна.

- Стресът, напрежението и динамичният начин на живот провокиращ фактор ли са за отключване на множествена склероза?

- Стресът е провокиращ фактор за всички автоимунни заболявания, но той самият няма да те разболее, ако нямаш генетична предиспозиция. Много хора живеят в постоянен стрес и не се разболяват. Елиминирането на стреса не означава автоматично, че няма да се разболееш.

- Вярно ли е, че днес пациентите с множествена склероза може да водят почти нормален живот?

- Ако лечението започне навреме и се спазват предписаните от лекаря схеми, пациентите могат да живеят почти нормално. Критична е ролята на невролога, който трябва да следи дали медикаментът не е изчерпал ефекта си и да го смени веднага, дори ако пациентът се чувства добре в момента. Има много болни с 20-годишна давност на заболяването, при които заболяването изобщо не личи.

- Какви са най-честите страхове на хората, когато чуят диагнозата?

- Първо, самата дума „склероза“ плаши хората, защото я свързват със склерозата при възрастните, с която заболяването няма нищо общо. Второ, интернет групите за взаимопомощ често плашат новодиагностицираните, тъй като там членуват предимно хора с тежки увреждания, и влизащият в групата човек си представя, че задължително ще стане като тях, което не е вярно.

- Има ли значение начинът на хранене и двигателната активност за пациентите с множествена склероза?

- Спазването на диета се отрече отдавна. Имаше в миналото години, в които съветвахме пациентите да ходят да си купуват зехтин от чужбина, защото в България нямаше. Тогава се казваше, че консумацията на тези ненаситените омега-3 мазнини помага, но науката се развива и това се отрече. Сега много хора решават да правят безглутенови или някакви други диети, но няма доказателства, че някакъв режим на хранене помага.

Няма доказателства и за някакви така наречени алтернативни подходи. Но независимо от това има пациенти, които ходят в Индия, мажат се с масла, но тези методи не могат да се сравняват с модерната медицина и често резултатите са лоши. Най-много ме възмущават спекулациите с „лечение“ със стволови клетки, което се предлагат в чужбина. Това е абсолютна неморална спекулация с цел печелене на пари от болни хора. В света няма утвърдено такова „алтернативно“ лечение, което да носи облекчение.

Основното послание е, че благодарение на съвременните методи множествената склероза е хронично заболяване, с което се живее един цял живот почти нормално. Трябва да се внимава с естественото желание за „чудеса“, защото то често води до скъпи и безполезни спекулации, докато истинското решение е в системното и правилно медицинско лечение.

Разбира се, движението е полезно, това въобще не го коментираме. Не става въпрос за състезателно тичане, не поставяме такива изисквания към нашите пациенти, важното е да се движат. Говорим за нормално движение, важното е пациентите да не се изживяват като тежко болни. Съветвам ги да си живеят живота. Питат: „Ама какво мога да правя“. „Ами всичко можеш да правиш“, казвам им, и наистина така мисля.

За всяко заболяване активността има положителна роля. И общуването - социалната активност, и физическата активност помагат пациентите да се чувстват по-добре.

- Какво все още липсва на хората с множествена склероза – достатъчно информация, психологическа подкрепа или по-лесен достъп до специалисти?

- В момента няма такива дефицити. Достъпът до специалисти и рехабилитация е свободен в цялата страна. Старото райониране, което ограничаваше пациентите, отдавна е премахнато. Могат да се преглеждат, лекуват и да ходят на рехабилитация където пожелаят. Мисля, че няма нещо, което липсва на пациентите.

- В последните години медицината говори все повече за персонализирано лечение – как това се прилага при множествената склероза?

- Персонализираното лечение е важно и то се изразява в стриктното проследяване на симптомите на всеки отделен пациент и при нужда промяна на терапията в правилния момент, преди да е изчерпала напълно ефекта си. Все още обаче в неврологията нямаме генетични изследвания за определяне на терапията, каквито се ползват в онкологията например. Има неща, които все още не знаем — защо при еднакво лечение един пациент след 20 години е напълно здрав, а друг е в количка. Вероятно зависи в голяма степен от формата на заболяването, която е индивидуална.

- Какви нови терапии и научни разработки дават надежда на пациентите?

- Всеки нов медикамент е по-добър от предишния. В момента хит са лекарствата, действащи върху B-клетките, и се очакват терапии с нови механизми на действие. Въпреки това, в обозримо бъдеще не виждам деня, в който заболяването ще бъде окончателно „излекувано“ в смисъла на връщането към пълно здраве след един грип например. И говоря не само за множествената склероза, така е за всички хронични заболявания – медицината в момента се фокусира върху поддържащо лечение, което дава възможност човек да живее нормално независимо от болестта си.

- Изкуственият интелект и дигиталните технологии ще променят ли начина, по който се диагностицира и проследява множествената склероза?

- Изкуственият интелект безспорно ще помага, най-вече в интерпретацията на изследванията на ликвор и чрез магнитен резонанс. Но медицината е изкуство, което се базира на опит. Изкуственият интелект може да натрупа база данни, но човешката интуиция, родена от клиничния опит, скоро няма да бъде заменена.

- Какво бихте казали на млад човек, който току-що е чул диагнозата „множествена склероза“?

- Казвам им, че тази диагноза не е присъда. Има много по-тежки диагнози в медицината. С множествената склероза се живее. Човек не бива да променя нищо в начина си на живот и трябва да продължи да се чувства като здрав.