Познавате го като един от най-спокойните и ясни гласове по време на пандемията. Човекът, който говореше за наука, когато страхът беше по-силен от фактите.

Но в този епизод на подкаста „Неперфектните с Мила“ проф. Аспарух Илиев показва съвсем различна страна от себе си - не на учения, не на експерта, не на човека, когото питаме за ваксини, имунитет и вируси, а на човек, който признава един от най-дълбоките си страхове.

„Умирам от страх от остаряването. Много ме е страх“, казва той в разговора.

Зад това признание обаче не стои суета или просто нежелание да се побелява. Проф. Илиев разказва за онкологично заболяване, през което е минал на 24 години, за терапията във Франция и за онзи момент, в който млад човек внезапно разбира, че животът не е абстрактно обещание, а нещо, което може да се промени за един ден.

Оттам идва и неговото усещане, че всичко трябва да се живее по-интензивно, по-бързо, по-смислено. Че трябва да се хване моментът, да се постигне повече, да не се губи време.

Разговорът обаче не е мрачен. Напротив - той е за страха, но и за хоризонта. За това защо мечтите ни държат живи, защо успехът трае само две-три седмици и защо понякога човек, постигнал много, пак се пита дали не е пропуснал най-важното.

Не пропускайте този епизод на „Неперфектните с Мила“.