• Рязък спад на лекарите - личните са със 700 по-малко за 10 г.
  • Здравеопазването най-добро в Плевен, София и Кюстендил
  • Плевен с много кардиолози, Пловдив - с хирурзи, Видин - с педиатри
  • Най-много боледуват в София, най-малко в Бургас
  • Смъртността от COVID-19 най-висока в Благоевград

Ефектите от коронавирусната пандемия в България през 2021 г. ще са още по-тежки спрямо 2020 г. въпреки ваксините и новите лечения, сочи анализ на Института за пазарна икономика.

Той прави преглед на данни за ресурсите, резултатите и ефектите в системата на здравеопазването и очертава основни параметри на достъпа до здравни грижи и влиянието на пандемията през 2020 г.

Оценката на 28-те български области се базира на данни от НСИ за 2020 г. и включват броя на лекарите и леглата в болниците, преминалите за лечение болни, дела на здравноосигурените, коефициента на детска смъртност.

Три области получават най-високата оценка за здравеопазване „Много добро“ – Плевен, София и Кюстендил. В 9 области то е сравнително добро. Това са Видин, Стара Загора, Пазарджик, Пловдив, Варна, Ловеч, Враца, Благоевград и Смолян.

4 са областите с оценка „Средно“ – Перник, Габрово, Русе и Разград, а 8 – с „Незадоволително“ – Бургас, София, Кърджали, Добрич Търговище, Ямбол, Шумен и Монтана.  Най-зле са Хасково, Търново, Сливен, Силистра.

Според изследването броят на болниците не се променя значително през последните години. За 2020 г. многопрофилните болници в страната са 181, като във всяка област има поне една.

Най-много са в София - 27, в Перник е само една. При специализираните болници има още по-големи разлики между области. В столицата те са 38, а в областите Видин, Разград и Силистра няма нито една.

За 10 г. има стабилен ръст на болничните легла.  През 2011 г.  броят на леглата спрямо населението е под 40 на 10 хиляди души, докато през 2020 г. вече е над 55 на 10 хиляди души. 

Ръст на болничните легла има почти в цялата страната, като най-много е в Плевен, Пловдив и Русе. Спад в сравнение с 2011 г. има в Търново, Добрич и Кърджали. 

По този индикатор областите се делят на 4 групи според тенденциите:

- Области с малко легла и без подобрение през годините – Бургас, Варна, Търново, Видин, Добрич, Перник, Хасково, Шумен, Ямбол;

- Области с традиционно много легла, които запазват позиции – Плевен, Пловдив, Кюстендил, Монтана, Пазарджик;

- Области с видимо увеличение на леглата – Русе и столицата;

- Области с изоставане – Габрово, Кърджали, Ловеч, Разград, Сливен, Стара Загора.

През 2020 г. област Плевен продължава да е първенец по брой легла (99 на 10 хиляди души). На дъното са Перник (25), Добрич (28) и Шумен (29). Обяснение за това вероятно е и на близостта им до столицата и Варна.

за 10 г. има сериозен спад на броя на личните лекари и на специалистите. Този спад не може да бъде компенсиран дори от свиването на населението, вследствие на което съотношението лекари-население се влошава бързо.

През 2020 г. личните лакари са едва 4015 -  близо 15% спад спрямо 2010 г.

Данните по области показват големи различия.

От 3 г. най-бързо намаляват лекарите в Шумен, Ямбол, Силистра, Видин, Кърджали. Най-стабилен е броят им в Смолян, Търново, София и Хасково.

Лекарите специалисти също намаляват и през 2020 г. са 16 400, като най-много са кардиолозите (1850) и акушергинеколозите (1766), а най-малко –инфекционистите (233).

Има интересни тенденции в специалностите. Например въпреки малкия си брой инфекционистите са равномерно в страната - поне 1 във всяка област.

Повече кардиолози са в Плевен заради болницата по кардиология в града.

Пловдив пък привлича най-много хирурзи и уролози спрямо населението, а във Видин са най-много педиатри спрямо населението - изненада, предвид силното застаряване в областта.

Най-много акушергинеколози има в столицата. Високият брой психиатри в Ловеч може да се обясни с Държавната психиатрична болница в града.

Офтамотолозите се концентрират във Варна заради специализираната болница в града. 

През 2020 г. броят на приетите болни за страната е 138 на хиляда души от населението, а разликите между отделните области са значителни. Най-много са лекуваните в област София (207 на хиляда), а най-малко в Бургас, Перник, Пазарджик и Добрич – всички с по под 100 на 1000.

Между двете групи - с най-висок и с най-нисък брой на лекуваните болни - има голяма разлика и в дела на градското население. Областите с висок брой лекувани имат висок дял на селското население, докато областите, в които броят на лекуваните е нисък са с предимно градско население. Това може да се обясни с ограничения достъп на селското население до здравни грижи и извънболнична помощ и съответно преминаване директно към етапа на хоспитализиране поради липса на навременни мерки.

Освен от COVID-19 се наблюдава и скрита допълнителна заболеваемост от други болести, заради спирането на лечението по време на най-тежките кризисни седмици, когато болничната система не е успяла да поеме всички болни. Това впоследствие влияе и на данните за смъртността.

Заболеваемостта от COVID-19 през 2020 г. ес най-много случаи в София-град – 41 на 1000 души, а най-малко в Кърджали - 12 на 1000.

Общата смъртност в България през 2020 г. бележи сериозен ръст от 1549 на 100 хиляди души на 1799 на 100 хиляди. Това се дължи както на COVID-19 и на допълнителната смъртност (свръх смъртност) от други болести и други причини. През 2020 г. най-висока е смъртността във Видин (2766 души на 100 хиляди), а най-слабо е увеличението в област Ловеч (8%).

Според анализа на ИПИ само за една година COVID-19 се превръща в третата по значимост причина за смърт в България (с дял 7% в общата) след болестите на кръвообращението (61%) и рака (15%).

Рекордна смъртност от COVID-19 като дял от всички смъртни случаи е в в Благоевград – 10% (при средно 6,9% за страната). Най-слабо пострадала по този показател е Сливен, където от COVID-19 са умрели 4,3% от всички.