За агнешкото много се пише като за полезно месо, а на места се казва, че е червено, това не е ли противоречие? Как се определя кое месо е червено и може ли въпреки това да е приятел на здравето, попита чрез рубриката ни "Сила заф живот" читателят Владислав Великов.  В отговор “24 часа” предоставя мнението на популярни специалисти. Ще откликнем и на вашите въпроси, свързани с храненето, диетите, физическата активност и различните възможности за укрепването на здравето и профилактиката на болестите.
Можете да ги задавате
на телефон 02 942 25 62 и
чрез мейл
[email protected]
Препоръките, съветите и позициите на специалистите, които четете, се предоставят само за образователни цели. И не трябва да се използват за медицинска помощ, диагностика или лечение - за това всеки трябва да се консултира с личния си лекар или медик със специалност. След което да изпълнява предписаните му от тях терапии и режим на живот, съобразени с конкретния случай и индивидуалното му здравословно състояние.

Ето отговорът на д-р Юлия Григорова за агнешкото месо. 

"В живота въпросът за цвета на месото има два аспекта. Първо, като ориентир дали месото, което ни предлагат в магазина, е прясно и качествено, донякъде и дали е от младо или от старо животно. И второ, като категория, която определя биохимическите му характеристики, свързани със съдържанието на желязо.

Цветът на месото се определя от съдържанието на един специфичен пигментен белтък в мускулните влакна. Нарича се миоглобин и е твърде подобен на хемоглобина в кръвта.
Червено месо е всяко мускулно месо от бозайници. Кой вид точно е най-застъпен на местния пазар, зависи от региона и традициите на народите, които го населяват.
По последни статистически данни средно на човек у нас се падат малко под 3 кг месо на месец, като основно в българските семейства се приготвят ястия от свинско и пилешко. Това предполага относителен баланс на консумацията на червено и бяло месо, ако приемем, че отделните домакинства купуват и от двата вида.

В глобален план днес във всички държави има представители на общности, които по религиозни или други причини не ядат месото на някои видове животни.
През последните години зачестиха публикациите за рисковете от червеното месо главно в западните държави, в които то се потребява с голяма преднина пред пилешкото и пуешкото.

Опасенията са, че при редовна и наднормена като порции консумация червеното месо увеличава риска за сърдечносъдовата система и за колоректални тумори. Най-сериозни са тревогите за ефектите от прекомерна употреба на преработени червени меса. Под преработено месо се разбира това, което е третирано с цел повишаване трайността му, подобряване на външния вид или вкусовите му качества. 

Фактът, че хората ядат месо от хилядолетия - дивечовото е също червено месо, предполага, че храната не застрашава здравето и живота ни. Разбира се, имам предвид умерената консумация. Животът, а и науката са доказали, че човек не греши, когато се придържа към умереност. Международната агенция за изследване на рака класифицира червените меса само като вероятно канцерогенни за човека, но с ограничени засега научни доказателства, идващи най-вече от епидемиологични проучвания, като най-много са страховете в посока връзка с колоректалния рак. Водещото опасение по отношение на месото доскоро беше свързано със съдържанието на “лоши” мазнини в него и потенциала им да увеличават липопротеините с ниска плътност (LDL) в кръвта, известни като лош холестерол. По-новите проучвания доказаха, че едва около 20% от холестерола в тялото ни постъпват с храната, а основната част се произвежда от организма ни.

Все пак мазнините в месото не са безобидни за сърдечносъдовата система и особено при склонност към големи порции и преяждане. Затова препоръчвам видимите мазнини да се отстраняват още преди готвенето на червените меса, както и да се маха кожата на птиците. Най-полезна за здравето на сърцето и кръвоносните съдове като цяло е рибата, тъй като е богата на омега-3 мастни киселини.

Знае се, че по отношение на съдържанието на директен холестерол той е най-малко в птичето месо, но съдържанието му не е критично и в агнешкото и т.нар. млечно телешко от малки животни. Рискът от усвояването на холестерола от храната значително може да се намали, ако месните ястия се съчетават със зелена салата. Голямото разнообразие на листни зеленчуци и пресни подправки е предимство, което ви съветвам да използвате. Това е подкрепа за здравето като цяло. За качеството на месото е важен и начинът на съхранение. При замразените меса спазвайте срока на годност, а неопакованите охладени използвайте до 72 часа."

А ето какво е мнението на д-р Татяна Мороховец:

"Да, агнешкото месо принадлежи към червените меса. И да, агнешкото месо е полезно като част от здравословното и балансирано хранене - средно до 2 пъти седмично в порции от 120-150 грама, от които предварително е отстранена видимата тлъстина.

За агнешкото месо се сещаме обичайно около Великден и Гергьовден. Причините са поне три - през останалото време е по-трудно за откриване в магазините, цената му е по-висока и е най-вкусно напролет от млади животни.

Принципно това, по което едно месо се класифицира като червено, е наличието на повече миоглобин - вид хемоглобин, който придава червения цвят на мускулите. Най-популярните у нас червени меса са свинското, телешкото и респективно говеждото, агнешкото и съответно овчето, ярешкото и козето и др. Под бяло разбираме предимно месото от домашни птици.

Друга разлика между двата вида месо с практическо значение е съдържанието на мазнини. С изключение на кожата бялото месо е по-нетлъсто.

При умно използване на агнешкото то има редица ползи за здравето. Наситените мазнини в него са значително по-малко в сравнение с останалите видове червени меса.

Овцете са преживни животни, така че месото на този вид е добър източник на конюгирана линолова киселина (CLA) – мастна киселина, за която се смята, че помага за предотвратяване на възпалителни заболявания и рак. Агнешкото подобрява нивото на т.нар. добър холестерол в кръвта и стабилизира сърдечния ритъм. Намалява риска от атеросклероза и коронарна болест на сърцето.

Агнешкото съдържа добре балансиран комплекс от витамини от група В, които имат най-голяма значение за кръвотворенето и работата на мозъка и нервната система. Много важен от тази група е В12, който си набавяме само чрез храните от животински произход и най-много от месото. На фона на отличното количество белтъчини, които съдържат агнешкото и овчето месо, малкото наситени мазнини в тях са в пренебрежимо ниско количество. В такова съотношение те дори спомагат за редукцията на килограми и намаляват риска от затлъстяване.

Овнешкото месо съдържа отлични пропорции селен и холин (витамин В4), които имат роля в профилактиката на различни онкологични заболявания.

Агнешкото месо е много полезно и за бременните жени, тъй като предотвратява анемията чрез повишаване нивата на хемоглобина в кръвта на майката и засилва притока на кръв към бебето чрез плацентата. Овчето, агнешкото и козето месо са богати на желязо и по-точно на т.нар. хемово желязо, което е лесноусвоимо за разлика от растителните храни, което от повечето хора почти не се усвоява.

За ползата и вредата от месото постоянно се спори сред хора с различна житейска философия. Най-често е свързано с принципния спор дали е редно да се ядат същества, които имат душа. Извън това вегетарианци твърдят, че човекът е животно тревопасно и месото го разболява. Действително нашият чревен тракт е дълъг и в този смисъл по-малко приспособен за доброто храносмилане на месото, което увеличава риска от ферментация в дебелото черво. В такъв контекст се твърди, че се усвоява само 50% и по-скоро отравя организма ни. Към всичко това се добавят твърденията, че при убиването на животното тялото му се насища с токсични хормони. (Съчетанието ме-со от санскрит се превежда “първо ти мен, после аз теб”.)

Ако изобщо може да се говори за вреда от агнешкото, вероятно най-логичен е рискът да е обработвано с прекомерни количества и видове химикали - оцветители, влагозадържащи вещества, консерванти. Ако след топлинната обработка месото не губи интензивния розово-червен цвят, който има при закупуването, вероятно съдържа излишни неща. Важно е да се следи и за срок на годност и условията на съхранение и транспорт.

По стандарт агнешко е месото на животно до 12 месеца. Освен по големината за възрастта на агнето се ориентираме и от цвета на месото - колкото по-младо е, толкова по-светлорозово е. Овчето месо от животно над 3 г. е най-добре да се използва под формата на кайма.

Както в агнешкото, така и в овчето съдържанието на холестерол е по-малко, отколкото в други червени меса. Лецитинът, който се съдържа в отлични количества в агнешкото и овчето месо, подобрява работата на панкреаса и помага за намаляване на риска от атеросклероза и захарен диабет."