Доц. д-р Жана Казанджиева д.м. е специалист-дерматолог, който работи в Кожна клиника, Александровска болница и Клиника „Евродерма“.Член е на борда на Европейската Академия по Дерматология и Венерология, Българското Дерматологично Дружество, Фондация „Екзема“ и е председател на секцията по Дерматоалергология към БДД.Има над 315 статии, от които 116 в чужбина; 2 собствени монографии и участие с глави в 38 монографии, от които 12 в чужбина; участие в 18 учебници, от които 1 в чужбина.

- Доц. Казанджиева, какво представлява заболяването атопичен дерматит?

- Това е многолико заболяване. В детска възраст се появяват обриви, които са предимно по бузките на бебетата. При по-големите деца и възрастните, тези обриви се разпространяват и обикновено засягат шията и кожните гънки. Има и тежки случаи, при които е обхванато цялото тяло – като се започне от лицето и се стигне до долните крайници. Логично, това са пациентите при които срещаме най-големи трудности в лечението. Почти невъзможно е да се опише конкретно атопичният дерматит, защото той има различни прояви в различните възрастови групи. Научно доказано е също, че заболяването изглежда различно при различните раси – има европейски тип атопична екзема, афро-американски тип, азиатски тип и педиатричен тип, като дефектите в кожната бариера и имунологичните нарушения са различни при всеки тип.

- Много ли са страдащите от атопичен дерматит и какъв е процентът на тежката форма на заболяването?

- Около 20-30% от децата страдат от това заболяване, което на практика означава, че 1/4 от тях  са с атопичен дерматит. При възрастните са засегнати средно между 5 и 8% и там вече са тежките форми, които при децата се срещат доста по-рядко. Най-важното е, че голяма част от децата „израстват“ това кожно заболяване. Според статистиката около  75% от заболелите оздравяват до пубертета. Лошата прогноза за дълготрайно протичане на атопичния дерматит е обикновено в случаите, когато заболяването  е започнало много рано.  Най-често в семейството има майка, баба, баща и/или други близки роднини, които са с  атопичен дерматит, сенна хрема, бронхиална астма  или алергичен конюнктивит. Тези деца са с по-тежко генетично обременяване и често имат нарушена бариерна функция на кожата, дължаща се на  т. нар филагринови мутации. Пациентите с тежки форми на атопичен дерматит най-често са точно от тази група.

- Можем ли тогава да кажем, че тежките форми на заболяването са наследствени?

- В повечето случаи-да. Но при атопичния дерматит се преплитат гените с факторите на околната среда. Т.е. имаме едно генетично предразположение, но околната среда е тази, която води до неговата клинична изява. Това най-добре е показано при едно изследване на мигрантите, предимно от Китай и Индия, които се преселват в Америка.  Научно се доказва, че ако в Китай и Индия, в тези семейства децата с атопичен дерматит са били между 2 и 4%,  когато се преселят в САЩ, още при следващото поколение процентът се покачва до 10-14%. Това проучване ясно посочва колко важен е  факторът околна среда. Идустриализацията, контактът с много алергени, храната, която е съвършено различна, замърсяването на въздуха…всичко това има огромно значение за развитието на атопичния дерматит. Съвременната наука въведе понятието „експозоми“, което обединява всичко, свързано с околната среда.

- Има ли други фактори, освен генетичната обремененост и влиянието на околната среда, които могат да предизвикат атопичния дерматит?

- Формулата е генетично предразположение към атопия плюс околна среда с всички негативи, които вече изредих. Кое ще има превес е индивидуална преценка при всеки отделен случай. Не бива да забравяме и стреса – той е утежняващ фактор при много кожни заболявания и атопичният дерматит не прави изключение.

- Много хора се притесняват от пряк контакт със страдащите от атопичен дерматит заради зачервената кожа и всички останали признаци, които оставя като отпечатък тежката му форма. Заразно ли е заболяването?

- Не. Атопичният дерматит, дори в тежката му форма, не е заразно заболяване. Хората не трябва да се притесняват от контакта си с болните. Това е имуно-медиирано, а не инфекциозно заболяване.

- Какви са симптомите, при които родителите трябва да потърсят лекарска помощ?

- Това са неща, които родителите няма как да не забележат – основно обриви по кожата и силният сърбеж, от който се оплаква детето. Разчесването на кожата е много характерен признак. Дори в английската медицинска литература не  определят атопичния дерматит като „възпаление на кожата, което сърби“, а го дефинират като „сърбежът, който води до обриви“. Защото сърбежът е този, който доминира. Децата са неспокойни, трудно заспиват, имат нарушен сън и съответно нарушено внимание през деня, заради много силния сърбеж.

- Лечимо ли е заболяването?

- Да, за щастие. Просто трябва време, търпение и опитен дерматолог.

- Има ли значение храненето за пациентите с атопичен дерматит?

- Разбира се, че има, но то трябва да се съобрази с лекаря дерматолог според състоянието и възрастта на пациента.  На последната конференция на дерматолозите в Пловдив дискутирахме новостите, свързани с храненето на бебетата, които са генетично предразположени към атопичен дерматит. Вече е установено, че е добре те да се захранват рано - между 4 и 6 месец, когато  е т.нар. „имунологичен прозорец“.

- Вашите препоръки за облекчаване на сърбежа особено за тежкия атопичен дерматтит?

- При всеки пациент подходът е индивидуален. Има много лекарства, емолиенти, противосърбежни спрейове, но не може да се даде обща препоръка. Не случайно съвременната медицина говори за „холистичен подход“ – т.е. няма универсални схеми на лечение, при всеки пациент терапията е уникална, в зависимост от състоянието му и придружаващите заболявания

- Поема ли здравната каса лечението за тежките форми на атопичен дерматит?

- Вече има безплатно лечение за средно-тежките и тежки форми на атопичен дерматит при пациенти на и над 12-годишна възраст. Това е много голямо облекчение и за пациентите, и за дерматолозите. Тези лекарства са одобрени от Американската и Европейска агенции по лекарствата и вече се поемат от и  Здравната каса в България. От 1-ви септември миналата година вече изписваме (след одобрение от комисия) първото лекарство за лечение на средно тежки и тежки форми на атопичен дерматит. До няколко седмици очакваме да влязат и още два медикамента за пациенти страдащи от тези форми на заболяването. Възрастовата граница отново е 12 години, като две от лекарствата се приемат ежедневно под формата на таблетки, а третото се прилага инжекционно, на интервали от няколко месеца.