Какви са полезните качества на глухарчето и как да се възползваме от тях целогодишно? С този въпрос се включи в постоянната съботна рубрика "Сила за живот" читателка  от Габрово.

“24 часа” предоставя мнението на популярни специалисти. Ще откликнем и на вашите въпроси, свързани с храненето и здравословния живот. Може да ги задавате на телефон 02 942 25 62 и чрез имейл [email protected] 

Препоръките, съветите и позициите на специалистите, които четете, се предоставят само за образователни цели.

Не трябва да се използват за медицинска помощ, диагностика или лечение - за това всеки трябва да се консултира с личния си лекар или медик със специалност. След което да изпълнява предписаните му от тях терапии и режим на живот, съобразени с конкретния случай.

Днес ви предлагаме отговорите на трима известни диетолози за полезните качества на глухарчето. 

Д-р Велислав Георгиев:

Глухарчето (тaraxacum officinale, радика) е многогодишно тревисто растение, широко разпространено в цялата страна до 2500 метра надморска височина. Руколата (еruca sativa) е едногодишно растение, за което много хора мислят като за разновидност на глухарчето, но грешат.

У нас радиката е известна като цвете и билка, но в средиземноморските страни се консумира в салата. Има леко горчив, стипчив и едва доловимо лют вкус.

Съдържа фибри и инулин. В 100 грама има 45 ккал; 9,2 г въглехидрати; 0,7 г мазнини и 2,7 г белтъци. Има високо съдържание на витамините К, А, С, В1 (тиамин), В2 (рибофлавин), В6 и в по-малка концентрация витамин Е. От минералите е по-богат на калций, магнезий, калий и желязо.

Основно действие на глухарчето като билка е диуретично - стимулира отделянето на урина. Има и холеретично действие – т.е. подпомага отделянето на жлъчка .

Билката се използва при чернодробни увреждания и камъни в жлъчката, бъбреците и пикочния мехур.

Пресните листа се употребяват за лечение на анемия, недостиг на витамин С, атеросклероза, диабет.

Други ползи за здравето в момента се проучват за пълно валидиране.

Диуретичен ефект

Най-широко приложение диуретиците намират за лечение на хипертония (високо кръвно налягане).

Детоксикация

Диуретичният ефект, както и холеретичното действие определят глухарчето като подходяща билка за детоксикационни (прочистващи) програми.

При жлъчни и чернодробни заболявания.

Помага за правилното протичане на жлъчката, стимулират черния дроб и храносмилането.

Диабет тип 2

Консумацията на пресни листа в салата намалява нивото на кръвната захар, както правят впрочем всички горчиви вещества.

Отслабване

Има косвен ефект за намаляване на телесното тегло. Дължи се на диуретичното действие, като намалява задържането на вода в тялото без вредни странични ефекти. Има съобщения, че понижава нивото на холестерола и повлиява благоприятно атеросклеротичните плаки.

Антиракови съставки

Глухарчето е известно с високото си съдържание на антиоксиданти като витамин С, витамин Е, лутеин. Всяко едно от тях може да участва в намаляването на свободните радикали, за които се смята, че са предпоставка за рак.

Констипация (запек)

Съдържанието на фибри и инулин повишава перисталтиката, увеличава чревното съдържимо и благоприятства чревното изпразване.

При анемия

Съдържащите се в растението желязо, фолиева киселина (витамин В9), витамини А и К са важни фактори за пълноценна крав. В глухарчето те са под форми, които са с висока усвояемост от организма.

Изброените благоприятни ефекти не могат да заместят разнообразното и балансирано хранене. Читателите не следва да си направят погрешен извод, че единствено с използването на глухарче като билка или зеленчук може да се излекуват от някои от изброените заболявания. Предвид здравните ефекти, то може да бъде използвано при определени показания, но в никакъв случай не бива да се спира започната медикаментозна терапия за диабет, чернодробно заболяване или хипертония и т.н.

Добавени в салата, листата от глухарче може да се консумират в малки количества (20-30 г), имайки предвид специфичния му вкус и здравните му ефекти, които го характеризират по-скоро като билка, отколкото храна.

Стъблата на глухарчето отделят силно алкален бял сок, който може да се използва при акне и гъбични инфекции на кожата.

Трябва да се внимава при бране да не бъде объркано с друго растение, както и да бъде добре измито при пряка консумация.

Д-р Райна Стоянова:

Това симпатично слънчево диво цветенце, освен че краси зелените поляни през пролетта и ранното лято и си играем с неговите пухчета като деца, има и множество полезни свойства.

В Китай наричат глухарчето женшена на Запада, а другото му източно име е балсам на слънчевите лъчи. В Древна Елада жълтурчето, както още го наричат, се е използвало най-вече за лечение на очни възпаления, откъдето идва и латинското наименование тaraxacum, което в превод означава възпаление на окото.

Днес непретенциозното растение се посочва като едно от растенията, използвани експериментално в опитни терапии срещу рак.

Името “глухарче” не е случайно. При попадане на плодосемките в ухото на човек, особено на деца, може да се стигне до проблеми със слуха.

Жълтото цветенце е братовчед на цикорията и на отделни места се култивира изцяло за лечебни цели.

Използваемите части на глухарчето са: листата, набрани през пролетта, стръковете, събирани по време на цъфтежау и коренът, изваден наесен, когато листните части започват да увяхват. То съдържа дъбилни, смолисти, слузни и белтъчни вещества (около 15 процента), фитонутриенти, както и органични киселини, стерини, мазнини, холин и инулин - естествен пребиотик.

Горчивият вкус на това диво, но ядливо лечебно растение се дължи на веществото таракцин, което е важно за работата на жлъчката. То стимулира производството на жлъчен сок и подпомага работата на жлъчното мехурче.

Гликозидите в състава на глухарчето усилват действието на задстомашната жлеза и така се повишава отделянето на инсулин, което го прави особено подходящо подпомагащо средство при пациенти, страдащи от диабет. Неслучайно чаят от глухарче се препоръчва и използва често от диабетиците.

При атеросклероза силно страдат кръвоносните съдове поради натрупването на плаки и кръвни компоненти по вътрешните им стени. Нашето глухарче може да бъде едно от средствата за подобряване на кръвообращението и прочистване на кръвта. Оптимизираното кръвообращение дава положителен ефект и върху здравето на цялата сърдечносъдова система.

Народната медицина класифицира жълтурчето като прочистваща и противовъзпалителна билка, използвана под различна форма. Чрез

контрол върху мастната обмяна и понижаване на холестерола продуктите от глухарче – натурално в салати, на сок, запарка или отвара, поддържат чисти и гъвкави кръвоносните съдове.

В свеж вид листата на растението действат като диуретично средство - повишават изхвърлянето на течности от организма и предпазват от застойни състояния и възпалителни процеси в бъбреците. 

Малка шепа пресни листа от глухарче могат редовно да обогатяват сезонните салати от най-ранната пролет до много късна есен.

Глухарчето напоследък се използва и при зачестялото заболяване на нашето съвремие стеатоза на черния на дроб - състояние на трупане на мазнини в органа.

При прогресиране на омазняването се стига до заместване на чернодробните клетки със

съединителна тъкан, възпаление и в крайна сметка развитие на цироза.

Някои проучвания посочват целебен ефект от глухарчето на базата на неговите дрениращите свойства.

Сега е подходящият сезон да се възползваме от полезните свойства на растението и да си приготвим свежа зелена салата. Моментът е подходящ и да си наберем цветове и листа за чай през зимата. Ето и любима моя рецепта за свежа салата с листа от глухарче:

След като се измият, листата се накисват в подсолена вода за около 30 минути, за да им се махне горчилката. Може да добавите пресен спанак или киселец по желание.

Накъсват се на дребно листата и се смесват със сос от кисело мляко, малко зехтин, сол и пипер. Поръсват се с натрошени орехи и се сервират с чери доматки в различни цветове.

Цветовете на глухарчето може да бъдат използвани за приготвянето на мед от малките яркожълти съцветия.

Медът от глухарче е по същество лепкав гъст сироп от цветовете му, защото пчеличките нямат нищо общо със създаването му, но пък е много вкусен и както се досещате, има ползи за здравето. Освен това набавянето на цветовете е свързано с разходка из природата, а това винаги е чудесна идея.

Д-р Татаяна Мороховец обяснява за читателите на рубриката "Сила за живот" как глухарчето може да подпомогне здравето и дава интересни рецепти за използването му за лек и храна:

Колкото и да радва окото през ранната пролет, глухарчето се възприема като бурен. А се оказва много полезно растение - от цветовете до корена.

Всички части на глухарчето са леснодостъпни и добри помощници на здравето. За целия вегетационен период в корените, цветовете и листата се натрупват много полезни вещества. В частност инулин, захароза, органични киселини, флавоноиди.

Опитът ми показва, че от тази група най- малко познат за хората е

инулинът - природен полизахарид, който понижава кръвната захар, действа укрепващо

и детоксикиращо.

Растението съдържа и много минерали, сред които се открояват като процентно съдържание желязото, калцият, медта, кобалтът, фосфорът, магнезият. Богато е на бета-каротин - природен антиоксидант и имуностимулатор, прекурсор на витамин А, както и на важния витамин К и на витамините от група В. Като източник на витамин А глухарчето отстъпва само на рибеното масло и говеждия черен дроб. 

Както повечето растения, пролетното жълтурче е богато на фибри. Но има и много добро съдържание на белтъчини - в 100 грама глухарче се съдържат близо 3 грама протеин.

Специфични горчиви съединения в глухарчето го правят подходящо за приложение при

гастрити с понижена киселинност, действа жлъчегонно и пикочогонно, подобрява

храносмилането.

Народната медицина го препоръчва също и при бронхити и като имуностимулиращо средство. Има данни, че подобрява състоянието на кожата при акне и различни обриви. Повлиява благоприятно съня и настроението.

Листата 

Най-добре да ги събирате в периодо до цъфтежа на растението. Използват се както пресни, така и изсушени, за да са подръка целогодишно.

Пресни може да сложите в микса от зелени листа за смути. За външно приложение при кожни проблеми народната медицина препоръчва намазване със скок от предварително блендирана и прецедена листна маса.

Цветовете

За външно приложение се използва спиртна настойка от цветовете. Напълнете половинлитров буркан с 2/3 цветове и долейте с водка например. Оставете да престои 14 дни на тъмно място. След прецеждане е готова за употреба.

От цветовете се приготвя вкусно желе (дресинг). 500 цветчета без дръжките и зелените чашелистчета се измиват, подсушават се и се заливат с 6 чаши вода. Добавят се 1,6 кг захар и сокът от 2 лимона и се вари на умерен огън около час. Прецежда се през тензух или голяма цедка и се разлива в предварително затоплени сухи бурканчета, които след затварянето се обръщан за 5 мин “на капак”, за да се запечатат добре без стерилизиране. Желето от глухарче може да се използва не само за подслаждане, а и за палачинки и гофрети, като ароматен и вкусен дресинг за всевъзможни десерти.

Корените

Използват се като подпомагащи оздравяването при захарен диабет, като леко разхлабващо средство, при стомашно-чревни проблеми, за подобряване на храносмилането. Най-доброто време да се запасите с корени е ранната пролет или есента. След изкопаването измийте, подсушете и нарежете. Разполовете надлъжно дебелите части. Оставете няколко дни корените да съхнат на проветриво място на сянка и досушете във фурна на 40 градуса. Правилно изсушените корени трябва да се чупят лесно.

Как да ги използваме?

1. При гастрит с ниска киселинност за по-добра секреция на стомашен сок сухите корени се смилат в кафемелачка и се приемат по 1-2 чаени лъжички 20 минути преди храна в сух вид. Важно е да се приемат с голямо количество вода. В тази форма коренът от глухарче се препоръчва и при запек и чернодробни заболявания.

2. Подобен ефект има и употреба под формата на чай. Запарва се 1 супена лъжица от корените в 1 чаша вода и се оставя да престои 1-2 часа. Пие се по 1/2 чаша около 30 минути преди хранене.

3. Кафе от глухарче се нарича напитка, приготвена по следния начин: около 1 лъжица смлян на прах корен се запича до златисто, залива се с вода и се вари 4-5 минути.

4. Мед с глухарче - смесете 1:1 прах от корените с пчелен мед. Използва се като обикновен мед или външно като маз при кожни проблеми.