Толкова опасни при биотероризъм са туларемията, белодробната чума и ботулиновият токсин

Внесохме национална програма за действие, но няма отговор

Морбили е върхът на айсберга, теоретично възможни са взривове от 60 заразни болести, има и вътреболнични инфекции

Проф. Тодор Кантарджиев, дмн, мзм, е директор на Националния център по заразни и паразитни болести и национален консултант по микробиология, председател на Българската асоциация на микробиолозите. Има 3 медицински специалности – по микробиология, имунология, епидемиология на инфекциозните болести, и магистърска степен по здравен мениджмънт. Специализирал е в Германия и Великобритания.

- Проф. Кантарджиев, един от визионерите на съвременния свят – Бил Гейтс, отправи стряскащо предупреждение за риска от биотероризъм. На сериозно ли се вземат думите му от специалистите у нас? Каква е политиката на държавата в тази област?
- Националният референтен център, който засяга въпросите за особено опасните инфекции, тяхната диагностика, предпазване и индикация при употреба на биологично оръжие за терористичен акт, предложи на Министерството на здравеопазването национална програма, която да обхване съвместните действия на няколко институции, които имат роля в такава ситуация. Освен Министерството на здравеопазването в пула влизат Министерството на вътрешните работи, към което е службата по аварийна и противопожарна безопасност, и Министерството на образованието и науката.

- Какво предвижда програмата?
- Трябва да се тръгне от актуализиране на нормативната база, да се каже ясно при съмнение за биотероризъм какви мерки трябва да се вземат, кой за какво отговаря и на кого докладва, коя структура на коя е подчинена в тази ситуация и как си взаимодействат. Към момента такава рамка няма. Второто, което националната програма предвижда, е актуализация на индикацията на биологично оръжие. Логично е, че не може да се вземат мерки, ако не се знае какво е използвано, дали поразяващото оръжие е токсин, аерозолна зараза или друг микробен агент със силно увреждащо действие и ужасяващ психологически ефект, каквато е целта на терористите.
Примерите от живота показват, че в новото хилядолетие биотероризмът е реална заплаха
Фатална грешка е да се мисли за него като за литературен сюжет. Такива неща реално стават. Нямам обяснение защо националната програма, която представихме, се бави от министерството.

- Кои са най-бруталните опити за биотероризъм в последните години?
- Единият безспорно е в токийското метро, където разпространяването на антраксни спори не успя. И слава Богу, защото при аерозолно заразяване от антракс смъртността е между 60 и 70 процента, особено ако микробът причинител е специално подбран.
Подобно беше положението с разпространението на спори на антракс с писма през 2001 г. в САЩ. Тогава 40 хиляди души, били в контакт по някакъв начин с опасната поща, бяха поставени на екстрена профилактика, или постекспозиционна профилактика.

- Какво включва тя?
- Потенциално застрашените хора взимаха два месеца антибиотик, за да се намали дори хипотетичен риск от заразяване. Защото се знае, че когато в края на 60-те години на миналия век стана авария в руски завод за биологично оръжие, над 90 процента от вдишалите спори на антракс умряха. При биотерористичен акт няма да е много по-различно. Когато в Щатите започна атаката с антраксните писма, бяха извършени над 1 милион изследвания. Лично от колега, ръководител на микробиологичната лаборатория в американския военен институт “Уолтър Рийд”, знам, че само в неговата лаборатория при изследване на хора, били в контакт с писмата, са открили спори на антракс в лигавицата на носа на 70 души. Ако не бяха взети бързи и решителни мерки, всички тези хора щяха да си отидат. И това е само в една лаборатория, за останалите не знаем каква е била бройката. Но няма да е малка, след като под наблюдение и профилактика бяха поставени 1 милион. Сравнение със САЩ е немислимо, разбира се, при положение че националният план отлежава. Не се знае дори кои са лабораториите, които трябва да извършват индикацията на биологично оръжие, и какви са схемите за лечение.
На сайта на НЦЗПБ сме дали указания при кои заплахи какви лични и професионални мерки за защита се вземат. Но най-важното в случай на биотероризъм е колкото се може по-бързо да се разбере, че е извършен такъв акт и какъв агент е използван. Ако това не е ясно, не може да се вземат и мерки за защита.

- Кои причинители на болести биха имали най-драматичен ефект?
- Американският център по контрол на заболяванията в Атланта е класифицирал агентите, които са потенциално оръжие в ръцете на терористи, в няколко категории. Критериите са не само опасност, поразяващо действие и психологически ефект на всяването на ужас и паника, а и колко достъпни са и колко лесно може да бъдат произведени за терористични цели В първата група са антраксът, туларемията, белодробната чума и ботулиновият токсин. За предизвикателствата от тези най-вероятни агенти всяка държава – нормална държава, трябва да има подготвени хора и капацитет да се справи.

- Имаме ли?
- Питайте министъра.

- Епидемиите от инфекциозни болести, изглежда, не плашат толкова хората, колкото заплахите от биотерор, но взимат жертви. Коя е най-голямата заплаха за България сега?
- Има две големи групи инфекциозни заплахи.
В първата са предотвратимите, които може да се избегнат. При реален взрив в Пловдив и около него на морбили - заболяване, което може да се избегне с ваксина, най-спешно е децата, при които има пропуснати имунизации да се ваксинират. И в същото време да се извършват стриктно плановите имунизации. Конкретно в момента говорим за морбили, рубеола и паротит. Но хилядите случаи на болни от морбили в Румъния, Италия, Германия и още няколко държави, и наличието на смъртни случаи, включително един у нас, е безспорно предупреждение, че ваксиналната профилактика на нито едно заразно
заболяване не трябва да се занемарява. Когато имунизационното покритие падне под около 95%, това вече не е само индивидуален риск за неваксинираните, а за цялото общество, за колективния имунитет. За да не звучи абстрактно на някого, ще дам пример. При морбили първата ваксина се поставя след навършване на 1 година. До тази възраст бебето е в 100 процента риск да бъде заразено от болен. Колкото повече са неваксинираните хора в обществото, толкова повече са потенциалните болни и толкова по-голям е рискът за тези, за които още не може да се извърши профилактиката.

- Не е ли смущаващо сред заразените да има медицински кадри?
- Смущаващо е. Плаши ме и това, че когато например отделение беше затворено, защото там са били в контакт с болни от морбили деца, попитаха писмено районната здравна инспекция не може ли да отидат да работят в други отделения, т.е. да създадат риск за други деца. Има 60 болести, които заплашват с епидемично разпространение, и е логично да предположим, че лекарите и сестрите ги познават и знаят какво се прави при такива случаи. Натъквам се обаче на абсолютно невежество. А лекарят трябва да знае как първо как да пази себе си, защото така пази и околните. Нещо, което не виждам в практиката.
Когато се внесе опасна инфекция, първите, които се заразяват, са лекарите и сестрите, които не са взели мерки за своята защита. А оттам – и пациентите им.
Във всички развити по отношение на здравеопазването държави в спешните медицински центрове има 2 отделни входа – за пациенти, за които се допуска заразно заболяване, и за всички останали. Да сте виждали такова нещо у нас?!

- Аз – не, но се надявам поне вие да сте виждали някъде у нас такъв ред. Коя е втората група инфекциозни заплахи у нас, за която говорите?
- Вътреболничните инфекции. Не им се обръща необходимото внимание, не се говори за тях. Но от тези резистентни (нечувствителни, неповлияващи се) на антибиотици щамове умират пациенти. От професионална позиция най-големият проблем на българското болнично лечение са вътреболничните инфекции.