Стотици зарязват близки в болници с месеци – приемат, че са старчески домове

• Престоят им струва до 50 хил. на лечебните заведения
• Най-често ги изоставят преди празници или заради гурбет в чужбина
• Медицински сестри и лекари купуват дрехи и храна на самотните пациенти

Между 50 и 1000 пациенти всяка година остават в болниците като в старчески домове - прекарват седмици или месеци, изоставени от близките си. Това най-често са възрастни с роднини в друг град или гастарбайтери.

Разходите по престоя им са до 50 хил. лв. за болницата, докато им намерят място в социално заведение, което е трудна задача.

Причината е, че голяма част от хората са болни и се нуждаят от услуги за долекуване, а подобни медицински заведения у нас са малко. В София например има само две специализирани болници - в Ботунец и Бухово. Така

хора с инсулти или с ампутирани крайници с месец чакат някой да ги потърси

Лекарите издирват близките, но често без успех. След това се обръщат към социалните служби, които могат да предложат различни варианти за услуги. В срок от 20 дни правят индивидуална оценка на нуждите. Проблемът е, че хората трябва доброволно да се съгласят да ги ползват, а често предпочитат да останат в болницата.

“Социални услуги се ползват задължително по разпореждане на съда и само в случаи, определени в закон. Освен това ползването на социални услуги за резидентна грижа (домовете - б.а.) се допуска, в случай че са изчерпани възможностите за подкрепа чрез социални услуги в домашна среда и в общността и се организира по начин, който не допуска изолиране на хората”, обясниха пред “24 часа” от Агенцията за социално подпомагане.

За да влязат тези хора в старчески дом, трябва да са навършили възрастта за пенсиониране, включително и тези с ТЕЛК.

При настаняване в домове за пълнолетни лица с увреждания водещата диагноза на хората трябва да съответства на целевата група потребители на специализираната институция. А в домовете за пълнолетни лица с деменция водещата диагноза трябва да е деменция или алцхаймер, но установен с ТЕЛК.

Ограничени са и местата в домовете. У нас има 82 дома за стари хора с капацитет за 5598 души. 14 са за пълнолетни с деменция за едва 832 души. 10 са центровете за настаняване от семеен тип за стари хора за 143 българи, 36 са домовете за настаняване от семеен тип за пълнолетни с деменция за 500 човека.

Проблем с изоставените пациенти винаги е имало. Обикновено близките ги оставят преди ваканции и празници.

Най-често става въпрос за терминално болни

с нужда от палиативни грижи, обясни адвокатът по медицинско право Мария Петрова.

“На седмица имаме средно по двама пациенти, оставени и непотърсени от своите близки. Годишно това прави над 100 души”, съобщи говорителят на Многопрофилната болница за активно лечение “Света Анна” в София Антон Луков. Болницата полага всички грижи за стабилизиране на пациентите, а след това се изпращат за долекуване. “Св. Анна” работи с две такива специализирани болници за продължително лечение и рехабилитация - в Бухово и Ботунец”, уточни той. През това време пациентите се лекуват по клиничните пътеки, по които са приети, обясни още говорителят.

Местата за долекуване обаче са ограничени и пациентите трябва да чакат, докато се

освободи, коментират лекари. Същевременно процедурата по настаняване в социален дом е дълга.

Осем изоставени пациенти, изпратени от столичните болници, лежат в момента в Специализираната болница за продължително лечение и рехабилитация “Кремиковци” в Ботунец. В хладилното отделение има и два трупа, единият е от август. Това разказа управителят на лечебното заведение д-р Цветанка Зафирова. По думите ѝ болницата разполага с 60 легла, но те се ползват и от пациенти със счупени крака или ръце, инсулти, ампутирани крайници.

Изоставените пациенти понякога лежат в болницата за долекуване над година, докато ги освидетелстват за ТЕЛК. Чак след това може да бъдат изпратени в социален дом, обясни Зафирова.

Между 50 и 60 пациенти годишно са изоставяни в УМБАЛ-Бургас. Сред тях има и чужденци - предимно по-бедни туристи, които заради инциденти постъпват за лечение по спешност, изпускат си полета, а после няма кой да се погрижи за тяхното транспортиране, казват от областната болница, която обслужва цяла Югоизточна България. Оттам си спомнят за

клошар от Германия, който вадел нож на медицинските сестри

Всеки месец имаме поне по един-двама изоставени, а зимата и повече. Често издирваме с полиция близките им молим да ги приберат.

И в момента имаме изоставена възрастна жена. Ужасно е, когато семейства се отричат от близките си. Ние

не можем да ги изхвърлим на улицата

Съвместно със социалните служби помагаме да бъдат настанени в социални домове, но процедурата е тромава. Докато нещата се уредят, тези пациенти заемат легла по отделенията, от които се нуждаят реално болни хора, разказа д-р Светослав Тодоров, заместник-директор на здравното заведение.

Средно между 30 и 50 хил. лв. харчи и УМБАЛ в Бургас на година за изоставени пациенти.

Понякога обаче сумата е значително по-голяма, ако бездомният е настанен в отделение, в което лечението е специфично и по-скъпо. Подобен е случаят с 60-годишния Валентин Райков, който прекарва повече от месец в Клиниката по съдова хирургия. Той е с два ампутирани крака, без дом, изоставен от роднини. Налага се лекарите да потърсят съдействие от медиите, за да се реши по-бързо проблемът с настаняването на Валентин в дом. В болницата още помнят и 82-годишна жена с деменция, която прекарва месеци, убедена, че това е домът ѝ, а лекарите - нейните роднини. Когато с общи усилия медици и социални работници успели да я настанят в дом, жената издъхнала.

В Бургас лекарите най-често чуват оправдание, че близките са в чужбина

В други случаи роднини категорично отказвали да приберат нуждаещите се, защото нямат средства да се грижат за тях.

“Близките водят болните, но не оставят дрехи и храна.

Не идват нито веднъж през целия престой

в болницата”, разказа медицинската сестра Вълкова. По думите ѝ лекари, сестри и санитари носят дрехи от вкъщи за пациентите. “В шкафа е пълно с тениски и стари нощници, които носим”. Медицинската сестра купува храна.

Според адвокат Петрова първо трябва да се промени финансирането на палиативните грижи от здравната каса.

В Горна Оряховица още помнят как семейство отказва да вземе своя близък, който бил лежащо болен, тъй като нямали асансьор в дома.

“Като се има предвид, че средно цената на една клинична пътека варира от 800 до 1300 лева, това е разход за болницата, ако пациентът престои още толкова.

Разходи и по транспортирането на пациента до неговия дом са извършвани многократно”, описва управителят на болницата в Горна Оряховица д-р Иван Иванов.

По думите му преди време в общинската лечебница са отделили легла за временен подслон на пациенти, които няма къде да отидат. Дори имало идея за разкриване на услуги тип “хоспис”, в т.ч. и палиативни грижи, но тя пропаднала, защото болници нямат право нормативно да ги предоставят.

“С оглед на демографската картина и болното застаряващо население се налага да бъдат разкрити нови хосписи, домове и институции за палиативни грижи”, показват наблюденията на управителя Иван Иванов. А по плана за възстановяване ще има пълна реформа на грижата за стари хора.

70 тела стоят в моргата на “Александровска” 1 г.

70 трупа не са погребани от 2022 до 2023 г. в най-старата болница - “Александровска”. Това са непотърсени тела. В здравното заведение смятат, че е прекалено бавна процедурата, тъй като общината може да направи служебно погребение едва след като за него има прокурорско решение, а полицията не е открила роднините.

Забавянето идва и от неустановена самоличност на починалия или поради допълнителни експертизи. В част от случаите става дума не за тяло, а за трупни останки - например ръка, обясняват от прокуратурата. Затова от държавното обвинение организираха среща с Клиниката по съдебна медицина, за да се създаде ново трупохранилище. Било решено и част от телата да се преместят в съществуващото на Централните софийски гробища.

Проблемът с непогребаните починали в Клиниката по съдебна медицина на Александровска болница е от години. Тя е пълна почти 200%. Най-старото тяло, което се съхранява, е от 2007 г. Тъй като трябва да се поддържа температура от -4 градуса, камерите работят постоянно, което струва месечни сметки за ток над 20 хил. лева, а заради претоварването техниката се поврежда.

Това пък води до други проблеми - специалисти отказвали да ремонтират камерите най-вече заради зловонната миризма.

През лятото едва около 40 тела имаха издадено разрешение за погребение, но близките отказват да ги вземат. Някои имали семейни проблеми с покойниците, други нямали финансова възможност за погребение.

В болницата има около 130 трупа при капацитет от 75. Затова от управата на клиниката са създали организация - 4-те големи камери и 2-те по-малки са пълни с тела и трупни останки. Непогребани пациенти има и в други болници в страната.