Вредите, причинени от трите най-големи заплахи за здравето - пушенето, прекомерната употреба на алкохол и липсата на движение, започват на много по-ранна възраст, отколкото се смяташе досега.

За хората с тези навици не важи оптимистичната илюзия, че 60 години са новите 40, а 40 - новите 20.

Публикация в сп. Annals of Medicine на ново многогодишно проучване на финландски учени установява тревожна тенденция. Генералният извод е, че начинът на живот с лошите навици води до започване на здравословни проблеми, свързвани обичайно с по-зряла възраст, още на около 36 години.

Екипът е започнал да проследява през 1959 г. начина на живот и здравето на хора, които по това време са деца, като през годините са влизали и нови доброволци. Анализът е използвал данни за психичното и физическото здраве, събрани от участниците, достигнали възраст 27, 36, 42, 50 и 61 години.

За да се произнесат за физическото състояние на мъжете и жените в извадката, учените са използвали един универсален измерител - така наречения метаболитен рисков синдром.

Метаболитният синдром включва високо кръвно, “липса” на талия, повишени триглицериди и лош холестерол, наднормена кръвна захар.

Всеки един от тези лоши показатели може да служи като биологичен маркер за различни здравословни състояния и заболявания. Поради липса на оплаквания - за който и да е от метаболитните проблеми, в началото те по правило остават скрити. Но прогресивно подронват здравето на всички органи в тялото. Особено големи са пораженията върху мозъка, сърцето, бъбреците и панкреаса. Проследяването на здравето е с уникалната 30-годишна продължителност - от ранната зряла възраст на участниците (27 г.) до началото на късната зряла възраст (61 г.). Границите са определени за нуждите на изследването, но близки до глобалния стандарт.

Според Световната здравна организация хронологичната старост се класифицира в четири степени. Възрастта 65-75 години се смята за граница на зрялата възраст и начало на остаряването и преходен период от трудов живот към пенсиониране; 75-85 години се определят като старост и период, в който започват да се наблюдават функционални загуби; 85 и повече години са приети за напреднала старост и период, в който човек може да се нуждае от специални грижи и подкрепа. На този фон при живот с добри навици очакванията са здравословните неволи да започнат към края на зрялата възраст – 65-75 г. във връзка с естествената “амортизация” на органите с годините.

Винаги се е знаело, че моделът не изглежда така за активните пушачи (предполага се, че към тях се приравняват и трайно изложените на дим непушачи), злоупотребяващите с алкохол и живеещите с идеал за почивка на дивана пред телевизора. Но никой май не е допускал, че уврежданията се усещат още в средата на четвъртото десетилетие, както доказва проучването на финландските лекари.

Прекаляването с алкохол се определя като 8 и повече питиета седмично за жените или 15 за мъжете. Минимално достатъчната физическа активност се описва като 150 минути умерена до интензивна физическа дейност седмично. Проучването не третира като приемливо нито едно количество изпушени цигари.

Дори едно-единствено рисково поведение от изследваната триада увеличава риска от преждевременна смърт и заболявания, но в комбинация с други вредни навици въздействието нараства. Рискът от по-късни неблагоприятни последици за даден човек се увеличава както с броя на лошите навици, така и с продължителността на практикуването им.

Хората, които са имали и трите нездравословни привички на възраст от 36 и повече години, са били в по-лошо психическо и физическо здраве в сравнение с останалите. За изчистване на заключенията от допълнително влияещи фактори са взети предвид полът и образованието на участниците. Логиката е, че за някои рискове по-уязвими са жените, за други - мъжете. Косвено върху навиците и съответно за по-кратко излагане на рисково поведение влияе и осведомеността, разбирана като образователен статус. В общия случай хората с по-високо образование са по-склонни да ограничават броя на лошите навици. Сред участниците 22% имат професионално образование в зряла възраст, 38% са завършили гимназия, 26% са с диплома за бакалавърска степен и 15% - с магистърско образование.

На този фон делът на пушачите е намалял с течение на времето от почти половината на 27-годишна възраст до по-малко от една пета на 61-годишна. Пиенето на големи количества алкохол се е увеличавало с възрастта, докато физическата леност е намалявала.

Проследяването на влиянието на отделните лоши навици показало, че пушенето е свързано не само с лошо физическо здраве, а и с по-ниско психично благополучие, прекомерната консумация на алкохол и физическата неактивност се асоциират с по-лошо метаболитно здраве, а прекаляването с алкохол - и с по-голям брой депресивни симптоми. Със загубата на вкус към живота е установен и общовалиден факт за хората с всеки от трите вредни навика: колкото повече години човек пуши, пие и избягва спорт и движение, толкова по-често изпада в депресивни настроения.

Дали един лош навик е по-лош от друг? “Въпреки че и трите поведения са очевидно вредни, е трудно да се реши кое е най-вредно. Въздействието на всеки от навиците може да бъде моделирано в различна степен от други външни фактори”, коментира семейният лекар д-р Дейвид Кътлър, който не е участвал в проучването.

Той обяснява, че рисковете от тютюнопушене ще бъдат по-големи при хора, които имат други респираторни проблеми. Щетите от алкохол ще са по-разрушителни при хора с други нарушения, свързани с употребата на пристрастяващи вещества, а въздействието на бездействието вероятно ще бъде по-голямо при тези с други рискови фактори за здравето като високо кръвно налягане, диабет и затлъстяване.

Проучването ясно показва, че пушенето, пиенето и липсата на мускулно натоварнае започват да се отразяват на здравето на по-ранна възраст, отколкото човек би си помислил. Предизвикателството е това послание да се предаде по въздействащ начин в панен момент от живота, когато хората може да се чувстват най-спокойни за здравето си.