Една от най-често срещаните дилеми в родителството е как да се поставят граници, без да се стига до постоянни конфликти, наказания и усещане за провал. И от страна на детето, и от страна на възрастния. Темата се обостря в ранната възраст, когато децата започват да отстояват себе си, но все още нямат нужните умения да управляват емоциите си

Периодът около третата година идва без предупреждение. Детето, което доскоро се е сгушвало, внезапно започва да казва „не" с цялото си тяло. Има дни, в които сякаш нищо не е наред – не дрехата, не думата, не погледът. За родителя това може да бъде не просто изтощително, а дълбоко разклащащо. Появяват се съмнения, вина

Дълго време вярвахме, че щастливото дете е това, което живее сред купища играчки. Рафтове, кошове и кутии, пълни с плюшени животни, пластмасови джаджи и пеещи предмети. Но както се оказва, и този образ се оказва поредният мит на съвременното родителство. Нов поглед към темата предлага американската психотерапевтка д-р Алексия Мец – и то не само