Най-популярните билки в българската народна медицина са:

Борови връхчета (пролетни пъпки от Turiones Pini)

Пролетните пъпки на белия бор са т.нар. борови връхчета. Белият бор е вечнозелено смолисто дърво с право стъбло, достигащо над 40 м височина. Кората му е червено-кафява, а листата са игловидни и опадат след 2-3 години. Плодовете са шишарки, най-често в групи по 1-3. В България има гори с бял бор в почти всички планини между 1000 и 2000 м надморска височина. По-често заема склонове със слънчево изложение - южни, югозападни и западни. Боровите връхчета се берат от февруари до април.

Начин на бране: Пролетните пъпки се отрязват с малка част от стъблото (не повече от 3 мм), но без иглите. Брането става в ранна пролет (февруари-април), когато пъпките вече са започнали развитието си, но още не са се разпукали. Боровите връхчета се сушат в проветриво помещение 3-4 седмици. Не трябва да съхнат на слънце, защото етеричното масло на смолата ще се намали или съвсем ще изчезне. Тогава лечебните свойства се губят. Изсушените пъпки са червеникавокафяви. Миризмата е приятна, а вкусът - горчив. Пролетните пъпки съдържат 0,4% етерично масло, витамин В, витамин С, витамин К, каротин (провитамин А), дъбилни вещества, минерални соли, смолисти вещества и др.

Боровите връхчета (пъпките) са много популярни в народната медицина. Те се прилагат като омекчително средство при възпаление на лигавицата на дихателните пътища, за улесняване отделянето на храчките, като загряващо средство при простуда, ангина, кашлица и др.

Сироп от борови връхчета:

100 г борови връхчета се заливат с 1 литър вряща вода, след като изстине, се прецежда и се добавя 1 кг небетшекер или захар и се вари на тих огън. Като изстине, се добавя 1 кг чист пчелен мед (предварително втечнен на водна баня). Бърка се до получаване на еднородна смес и се взема по 1 суп. лъжица 3 пъти дневно преди храна.

Бъз

Още от дълбока древност на хората са били известни лечебните свойства на някои видове от семейство Бъзови - Caprifoliaceae. В народната медицина с лечебните си свойства са се наложили полският бъзунек - Sambucus ebulus, и черният дървовиден бъз (свирчовина) - Sambucus nigra.

Полски бъзунек (Sambucus ebulus)

Бъзакът е многогодишно тревисто растение. Коренът е силно развит, а стъблата са едногодишни, изправени, зелени, високи до 2 м, почти голи, с бяла сърцевина. Листата са зелени, събрани на обща дръжка по 3-9. Цветовете са бели или червеникави, събрани в едри метлици на върха на стъблото. Плодът е тъмносин с блудкаво-сладникав вкус и тежка миризма. Цъфти през юни-юли, а плодовете узряват през септември.

Полският бъзунек се среща в равнините и полупланинските места с надморска височина до 1400 м, където има достатъчно влага. Като плевел се среща по нивите със зимни житни и окопни култури, по лозята и овощните градини.

В народната медицина се използват предимно корените и плода. Най-подходящо време за бране на корените е октомври-ноември, а за плода септември-октомври.

Плодът е богат на гликоза и фруктоза, органични киселини (винена, оцетна, валерианова), пектин, витамин С и др.

От плода на полския бъзунек се правят сиропи и мармалади, които укрепват съпротивителните сили на организма и стимулират имунната защита. Много полезен е сиропът от узрелите зърна на полския бъзунек, който се приготвя по следния начин:

В буркан от 5 литра се нареждат 1 ред зърна на дебелина около 2 см и 1 ред ситна захар и т.н. догоре, като най-горният ред е захар, и то с дебелина 6-8 см, за да не вкисне. Отворът на буркана се завързва с тънка кърпа и се оставя да престои на слънце 10-15 дни, докато захарта се стопи. След това се прецежда през тънка кърпа чрез изстискване, налива се в бутилки, чиито отвори се завързват с кърпички, вместо да се запушват с тапи, и се държат на студено, за да не вкисне. Пие се в продължение на три месеца сутрин, обед и вечер след ядене по 1 ч. лъжичка.

Свежите листа, счукани на каша, се използват като средство против ухапване от комари, змии, паяци, ужилване от оси и др. Свежите листа се разтъркват върху ухапаното или ужилено място до пускане на кръв.

Черен дървовиден бъз (Sambucus nigra)

Черният дървовиден бъз е едър храст или дърво, достигащо до 10 м височина, с разперени клони. Листата са тъмнозелени отгоре и светлозелени отдолу. Цветовете са дребни, бели, миришещи много приятно, събрани в едри съцветия по върховете на стъблата и разклоненията им. Плодът е черно-виолетов. Цъфти през май-юни, а узрява през август-септември. Среща се във влажни места с надморска височина до 1500 м.

Приложение в народната медицина намират всички части от дървото (корен, кора, цветове, плодове и листа). Цветовете се употребяват като омекчително средство при простудни заболявания, пресипнал глас, кашлица, възпаление на бъбреците и пикочния мехур. Сутрин, обед и вечер двадесет минути преди ядене и два часа след ядене да се пие по 1 суп. лъжица сироп от цветовете на дървесния бъз. Взема се 1 кг цвят и се накисва в 3 литра вода, стои 24 часа, след което се прецежда през тънка кърпа и му се прибавят 3 кг захар и 1-2 ч. лъжички лимонтузу. Бърка се, докато всичко се разтопи. След това се налива в шишета, запушва се с тапи и се държи на студено, за да не вкисне.

Широко приложение намират лапите от попарени цветове и листа. Те се използват при ревматизъм, кожни обриви, подагра и др.

Корите, счукани на ситно във вид на мехлем, се употребяват за налагане на рани.

Плодът се използва като слабително средство. От него може да се приготвя мармалад.

Бял равнец (Achillea millefolium L.)

Белият равнец е едно от много използваните растения в народната медицина. Той е многогодишно тревисто растение. Стъблото достига до 60 см височина, разклонено е само в горната си част. Цветовете са бели, дребни, събрани в гъсти съцветия. Растението има приятна миризма. Цъфти през май-септември. Разпространено е по сухите тревисти места, покрай пътищата, ливадите, около горите, в храсталаците, по нивите като плевел, по слънчеви и песъчливи склонове и др. Среща се почти из цялата страна до надморска височина 1600 м.

Употребява се надземната част - стръкове и цветове. Бере се от юни до септември. Стръковете се берат по време на цъфтежа, като се отрязват на 15-20 см от върха. Цветовете се берат, когато са напълно разцъфнали, при сухо време.

Белият равнец съдържа етерично масло, дъбилни, слузести и горчиви вещества, минерални соли и витамините С и К. Той се смята за едно от най-богатите на витамин К растение. Този витамин улеснява съсирването на кръвта и поради тази причина билката се използва като кръвоспиращо средство. Взема се вътрешно при стомашни, маточни, хемороидни и др. кръвоизливи, като успокояващо средство при стомашни болки, язви, гастрити и др. Използва се при възпалени венци и за дезинфекция на устната кухина, като се прави гаргара. Външно се използва за компреси при отоци, рани, хемороиди, кръвотечения от носа и др.

За вътрешна употреба се прави запарка от 15 г нарязани ситно стръкове и цветове и 200 мл вряща вода. Запрката се оставя да изстине, след което се прецежда и се пие по 1 суп. лъжица сутрин, обед и вечер преди храна. Остатъкът, получен след прецеждането, се използва за външни налагания.

Глухарче (Taraxacum officinale web.)

Глухарчето е многогодишно тревисто растение. Коренищата са къси. Стъблото е безлистно, високо до 30 см, голо, заоблено, тънко и кухо. Листата са многобройни, събрани в приземна розетка, от средата на която излиза стъблото, което завършва с едно едро съцветие - кошничка, жълто на цвят и с диаметър около 3,5 см. Плодовете са дребна семка с парашутовидна хвърчилка от бели власинки на върха.

Цялото растение - листа, стъбло и коренище, съдържа млечен сок. Глухарчето цъфти от ранна пролет до късно през лятото.

Разпространено е в цялата страна по ливадите, по тревисти и песъчливи места, покрай пътищата и др. Често се среща като бурен между посевите.

Използва се цялото растение - корените и надземната част. Надземната част се бере от април до август. Брането трябва да става в началото на цъфтене на растението. Корените се берат в края на лятото и началото на есента, когато растението е прецъфтяло и листата започват да увяхват. Не трябват да се берат коренища на цъфтящи растения, защото са недоброкачествени.

Глухарчето е известно с лечебните си свойства много отдавна. Теофраст го е препоръчвал против лунички по лицето и при чернодробни проблеми.

Листата съдържат витамин В2, каротин, витамин С. Смятат се и за превъзходен източник на фосфор, желязо и калций, които се съдържат в значителни количества в растението. Високото съдържание на протеини в него повишава хранителната му стойност.

Цветовете съдържат каротин, витамин С и витамини от комплекса В, лутеин и др.

Свежите листа или изстисканият от тях сок се използват за лечение на атеросклероза, анемия, при кожни заболявания, С-авитаминоза и др. във вид на пролетна салата с чист зехтин и лимонов сок. Не е желателно да се употребява непрекъснато дълго време, защото може да предизвика храносмилателни проблеми.

Изсушеното растение се използва в народната медицина за увеличаване на апетита, при чернодробни и жлъчни заболявания, жълтеница, хемороиди, като успокоително средство при болни бъбреци и пикочен мехур, при запек, като противоглистно средство и др.

При проблеми с жлъчката вместо вода да се пие отвара от ГЛУХАРЧЕ. Вземат се 2 суп. лъжици, запарват се с 500 мл кипяща вода, ври на тих огън 5 минути и като изстине, се прецежда. Количеството е дозата за деня. Да се пие по няколко глътки 6-7 пъти през деня.

Градински чай (Salvia officinalis L.)

Градинският чай е полухраст с височина на стъблата до 1 метър. Корените са дълбоко в почвата. През зимата отмира само тревистата част на растението, а кореновата презимува. Стъблата са сиво-кафяви. Листата са продълговати, по-младите са сиво окосмени, а по-старите са зелени. Цветовете са едри и виолетови на цвят. Цъфти през юни и юли. Растението има приятна миризма.

Градинският чай е топлолюбиво растение и се среща като диворастящ, в по-топлите райони на България, но през зимата издържа на ниски температури. Той се отглежда и като култивирано растение.

В народната медицина се използват листата и цялата надземна част.

Времето за бране е от май до ноември. Градинският чай съдържа етерично масло, сапонини, танини, различни киселини, каротин, витамин С и др.

Благодарение на ценните си качества е бил известен като лекарствено средство още на древните гърци и римляни. В българската народна медицина се използва както самостоятелно, така и в състава на много билкови комбинации за лечение на стомашно-чревни заболявания, чернодробни, бъбречни и жлъчни неразположения и др.

Не се препоръчва да се взема при остри бъбречни възпаления и при остра кашлица.

Външно в народната медицина се използва при проблеми в устната кухина за гаргара и плакнене на устата, за бани при деца и възрастни при кожни обриви. Използва се също и остатъкът след прецеждане на отварата за налагане на труднозарастващи и гнойни рани от различен произход.

Жълт кантарион (Hypericum perforatum L.)

Жълтият кантарион е известен още и под името звъника. Той е многогодишно тревисто растение. Коренището е със силно разклонен главен корен, а стъблото е до 60 см високо, голо и силно разклонено към върха. Листата са светлозелени, а цветовете са правилни разположени по върха и по разклоненията на главното стъбло. Жълти са на цвят.

Звъниката се среща в места с надморска височина от 1000-2000 м. Разпространена е по сухите места, хълмове, храсталаци, край пътищата и необработваеми земи по цялата страна.

Времето за бране е между юни и август. Употребява се надземната (стръкове и цвят). Бере се по време на цъфтенето. Отрязват се облистените стръкове на около 20 см от върха. Желателно е брането да става в сухо и слънчево време. Суши се в проветриви помещения, като се навързва на китки, които се закачат на опънат канап с цвета надолу.

Миризмата на жълтия кантарион е приятна, а вкусът - тръпчиво-горчив. Надземните части на растението съдържат хиперицин, етерично масло, дъбилни вещества, каротин (провитамин А), пектин, витамин С и др. Изолирани са и някои антибиотици, биологично активни вещества, белтъчни вещества и др.

Жълтият кантарион се използва като суровина в химико-фармацевтичната промишленост. В народната медицина растението е познато отдавна и е едно от най-употребяваните. Има кръвоспиращо, затягащо (при диарии и други стомашни разстройства), антибактериално и антисептично действие.

Външно се употребява при различни кожни увреждания (рани от изгаряния и др.), като болното място се налага със следната настойка: 20 стръка (предимно цветове) се счукват на каша и се заливат с 200 г чист зехтин, оставя се 15 дни, като периодично се разклаща, след това се прецежда и се използва за налагане на засегнатото мястo.

Жълта комунига (Melilotus officinalis (L.)

Жълтата комунига е тревисто двугодишно растение, стъблото на което достига до 2 м. То е силно разклонено. Цветовете са жълти на цвят, събрани в съцветия, често увиснали надолу. Растението цъфти от юни до септември. У нас е разпространено по влажни тревисти места.

В народната медицина се използват цъфтящите стръкове, берат се в периода на цъфтене от юни до септември. Брането трябва да е в сухо и слънчево време. Отрязват се горните цъфтящи части на растението на 25-30 см от върха.

В жълтата комунига при сушенето й се образува веществото кумарин. Освен това съдържа дъбилни вещества, смоли, минерални соли, слузни вещества, белтъчни вещества и др.

Жълтата комунига участва в много билкови комбинации, има успокояващо въздействие върху нервната система, при главоболие, безсъние, при хронични дихателни проблеми има откашлящо действие. Използва се и като диуретично средство.

Външно - при циреи и други възпаления, като се правят компреси със затопления остатък след прецеждане на билковата запарка (2 ч. лъжички се заливат с 2 ч. чаши вряща вода, след 2-3 часа се прецежда).

Употребата на отвара и запарка от жълта комунига трябва да се извършва под лекарски контрол, тъй като кумаринът, който, дозиран, има много добър ефект върху различни заболявания, в големи дози може да нанесе поражения.

Камшик (Agrimonia eupatoria L.)

Камшикът е многогодишно тревисто растение с изправено неразклонено стъбло, достигащо 1 м. Листата са в долната част на стъблото, цветовете се намират в горната част, жълти са на цвят и са като гроздове. Миризмата му е приятна. Цъфти от юни до август. Разпространено е навсякъде - по ливади, храсталаци, градини, край пътища и др. В народната медицина се използва надземната част от растението - облистените цъфтящи стъбла. Берат се по време на цъфтежа от юни до август.

Растението съдържа етерично масло, дъбилни вещества, различни киселини - лимонена, ябълчна и аскорбинова, витамин К и др.

Благодарение на лечебните си свойства камшикът е известен още в древността. В народната медицина се използва при бъбречни (камъни и пясък), стомашни и жлъчни заболявания, като затягащо и диуретично средство, при хемороиди и др.

Външно - за гаргара при проблеми в устната кухина - възпалени и кървящи венци, гърло и др. Използва се за бани и налагане на циреи и други гнойни рани.

В рецептите на Петър Димков камшикът участва в много билкови комбинации при различни заболявания.

Може да се приготви запарка от билката по следния начин: 3 суп. лъжици се заливат с 500 мл вряща вода, след като изстине, се прецежда и се пие за 2 дни.

Лавандула (Lavandula spica L.)

Лавандулата е многогодишно растение. Коренището е силно развито, стъблата са високи, събрани по много и образуват туфи. Листата са сивобелезникави и не падат през зимата. Дръжките са сини, а цветовете са от бели и бледорозови до тъмновиолетови. Лавандулата цъфти през юли-август. Тя не се среща като диворастящо растение. Устойчива е на студ и суша.

В народната медицина се използват цветовете. Бере се по време на цъфтежа през юли и август. В лавандулата се съдържат етерично масло, естери на различни киселини, танин, органични киселини, минерални соли и др.

Лавандулата се използва в народната медицина за успокояване на нервната система и като антисептично средство. Обикновено присъства в състава на билкови смеси.

Лайка (Matricaria chamomilla L.)

Лайката е едногодишно тревисто растение. Коренът е тънък, стъблото е разклонено в горната си част и достига до 50 см. Цветните кошнички са съставени от бели езичета по периферията и жълти главички във вътрешността. Растението има приятна миризма и слабо горчив вкус. Цъфти от средата на пролетта до късно през есента.

Лайката се среща по поляните, пасищата, дворовете, покрай пътищата и др.

Употребяват се цветните кошнички. Бере се от май до юли, защото тогава е най-голямо количеството на активните вещества. Събират се цветните главички без дръжките по време на пълното им разцъфтяване.

Лайката съдържа етерично масло, флавони и слузни вещества, смоли, гуми, восъци, танини, минерални соли, сяра, витамин С, соли на фосфорната киселина и др.

Лайката е широко използвана, благодарение на ценните си свойства още в древността от гърци, римляни, траки. В народната медицина се прилага като спазмолитично средство, при стомашни колики, при безсъние и главоболие, при цистит и колит, като потогонно и газогонно средство. При вегетативни неврози вместо вода може да се пие чай от лайка - 2 суп. лъжици се запарват с 500 мл кипяща вода, кисне захлупено 30 мин и се прецежда. Даденото количество е за целия ден.

Външно лайката се използва за поддържане свежестта на кожата, като се добавя във водата, с която се прави парна баня, като противовъзпалително средство за поддържане на устната хигиена и при зъбобол, за гаргара.

Липа (Tilia platyphylos Scop.)

Eдролистната липа е дърво, което достига височина до 30 м и е силно разклонено. Короната е широка и кълбовидна. Листата са сърцевидни, отгоре тъмнозелени, а отдолу по-светли. Цветовете са жълто-зелени, събрани по няколко в увиснали съцветия, силно ароматични. Цъфти през юни-юли, тогава се и бере.

В цветовете се съдържат етерично масло, органични киселини, каротин /витамин А), витамин С, захари, слузести вещества, дъбилни вещества и др.

Липовият цвят се използва като бактерицидно средство при простуди, при възпалителни заболявания на бъбреците и пикочния мехур, за гаргара и плакнене на устната кухина. При простуда се препоръчва да се пие запарка от липов цвят, защото от нея се получава обилно изпотяване, което извежда токсините от организма.

Една шепа сух липов цвят се поставя в 500 мл вряща вода, кисне захлупено 10 мин, след което се прецежда. Да се пие по 3 чаши горещ чай на ден.

От дървесината на липата се получава въглен, който има голям ефект при стомашни разстройства.

Маточина (Melissa Officinalis L.)

Маточината е многогодишно тревисто растение. Стъблото е гъсто разклонено, високо до 1 метър. Цветовете са дребни, разположени в пазвите на горните листа. В началото са жълти, но после стават бели или бледорозови. Листата са тъмнозелени и голи отгоре и бледозелени и окосмени отдолу. Преди цъфтене цялото растение издава миризма на лимон, откъдето идва и другото име на маточината - лимонка.

Тя е широко разпространена - среща се в горите, близо до населени места, по дворове и градини. Обича припеците и заветите, както и богати на органични вещества почви.

В народната медицина се използват листата и стръковете.

Времето за бране е юни-юли. Трябва да се бере преди цъфтежа, защото тогава съдържанието на етерично масло е най-голямо и ароматът най-силен.

В листата се съдържат етерично масло, дъбилни вещества, смолисти и горчиви вещества, витамин С, минерални соли и др.

Маточината се използва като спазмолитично и болкоуспокояващо средство, за подобряване на храносмилането и възбуждане на апетита. Освен това има антивирусно и антиконвулсивно действие.

За вътрешна употреба или за гаргара се използва следната запарка: 2 суп. лъжици ситно нарязана маточина се заливат с 2 ч. чаши вряща вода, похлупва се плътно и след като изстине, се прецежда. Затопленият остатък след прецеждането може да се използва за налагане на кожни възпаления, циреи и др.

Мащерка (Thymus serpyllum L.)

Диворастящата мащерка е многогодишно тревисто растение. Кореновата й система е силно развита, проникваща дълбоко в почвата. Стъблата са силно разклонени, достигащи до 20 см височина, много от тях са пълзящи по земята или полегнали. Листата се дребни, обикновено тъмнозелени отгоре и светлозелени отдолу. Цветовете са розови, лилави или бели, събрани по върховете на стъблата.

Мащерката се среща от най-ниските до най-високите райони в планините, по сухите, огрени от слънцето поляни и скалисти местности. Използва се цъфтящата надземна част на растението. Бере се от май до август.

Тя съдържа етерични масла, витамин С, минерални соли, дъбилни вещества и др. Растението е било познато като лечебно средство твърде отдавна. Диоскорит го е препоръчвал против ухапване от змии и като диуретично средство. За нашия народ тя е символ на здраве. В някои краища съществува обичай на Гергьовден да се излиза масово за мащерка. Откъснатите стръкове на растението още същия ден се слагат при замесването на хляба, в коритата на малките деца при къпането им "за здраве" и др.

Мащерката има антисептично, противовъзпалително, отхрачващо, спазмолитично, болкоуспокояващо, успокояващо нервната система и др. действие.

Използва се при суха и спастична кашлица, коклюш, бронхит, бронхиална астма, белодробни възпаления, стомашни възпаления, колики, спазми, безсъние, нервна възбуда и др.

Приготвя се запарка от 50 г билка, нарязана на ситно, залива се с 1 литър кипяща вода, престоява 30 мин, прецежда се и се пие топло по 1 суп. лъжица на всеки 2 часа. Може да се пие и като чай: 1 ч. лъжичка мащерка се запарва с 250 мл кипяща вода. Пие се подсладено с мед или захар. Външно се използва за гаргара на устата при зъбобол и възпаление на устната лигавица, за налагане на незарастващи гнойни рани, за компреси на ставите при ревматични заболявания.

Мента (Mentha piperita L.)

Лютивата мента е културно хибридно многогодишно растение, но се отглежда като едногодишно. Коренищата са хоризонтални и дълги, от които израстват силно разклонени, дълги до 1 м стъбла. Листата са тъмнозелени с къси дръжки, покрити с нежни власинки. Цветовете са дребни, светлорозови или виолетови на цвят, разположени на върха на централното стъбло. Цялото растение има силна миризма. Цъфти от юни до края на август. Отглежда се в рохкави и водопропускливи почви с мек механичен състав и богати на органични вещества.

Използват се листата и стръковете. Бере се от юли до края на август. При цъфтеж около 50% се получава най-голямо количество и най-качествено етерично масло.

Ментата съдържа етерично масло - алкохола ментол, каротин (провитамин А), дъбилни вещества, смоли, ензими, минерални соли и др.

Използва се за успокояване на болки и нерви, като антисептично и газогонно средство, за стимулиране на сърдечната дейност и за подобряване на храносмилането. При гастрит може да се пие вместо вода следната отвара:

Мента пиперита (2 с.л. се запарват с 500 мл кипяща вода, ври на тих огън 10 мин и като изстине, се прецежда). Това е дневната доза. Етерично масло във вид на спиртен разтвор (2:100) се използва външно за разтривка при кожни възпаления, за инхалация и др. Отвара от листата се използва за бани при силна нервна възбуда. Запарка от мента пиперита се използва за гаргара при възпаления в устната кухина, за налагане при кожни сърбежи, за промивки.

Етеричните масла в състава й понижават артериалното налягане, намаляват сърдечните съкращения и нормализират сърдечния ритъм. Водният извлек има доказани антибиотични свойства.

Мечо грозде (Arctostaphylos uva urui L.)

Мечото грозде е вечнозелен пълзящ храст. Стъблата са полегнали, листата са малки, отгоре тъмнозелени, а отдолу бледозелени. Цветовете са дребни, розови или бели, плодовете са кръгли, червени, с 6 костилчици. Цъфти през юни и юли.

Разпространено е по сухи и скални местности, покрай иглолистни гори и др.

В народната медицина се използват листата и се бере по време на цъфтежа - юни и юли.

Мечото грозде съдържа глюкозиди, дъбилни вещества, различни киселини, етерично масло и др.

В народната медицина се използва като антисептично средство на пикочните пътища при цистит и пиелит.

Не е желателно да се пие продължително и е необходим лекарски контрол при приемане. Може да се направи отвара по следния начин: 2 суп. лъжици мечо грозде се заливат в 500 мл студена вода, престоява 10 часа, след което ври 5 минути, прецежда се и след като изстине, се вземат по 1-2 суп. лъжици 3-4 пъти на ден.

Невен (Calendula officinalis L.)

Невенът е известен още и като жълта градинска ружа. Той е едногодишно тревисто растение. Стъблото е високо до 50 см, разклонено, грапаво, отчасти окосмено. Листата са цели, едри, последователни, продълговати, покрити с власинки. Цветовете са от 3 до 5 см в диаметър, оранжево-жълти, разположени поединично по върховете на стъблото и разклоненията му. Цъфти продължително от юни до октомври. Цялото растение има характерна миризма.

Невенът е градинско растение. Размножава се чрез семена, които се засяват през февруари в обработена и добре наторена почва в редове на разстояние около 40 см. Най-добре се развива на места с влажно и слънчево изложение, но понася и полусянка. Употребяват сеса стръковете и цветовете. Бере се през юли-септември по време на пълното цъфтене на растението в сухо време след роса.

Съдържа етерично масло, сапогенин, календулин, слузни вещества, ферменти, глюкозиди, витамин С, дъбилни вещества и др.

Използва се като жлъчогонно средство, против болки в стомаха и червата, за подобряване на апетита, при жълтеница, спазми и др. Приготвя се запарка от 10 г цветове и 200 г кипяща вода. След като изстине, се прецежда и се пие по 1 суп. лъжица 3 пъти дневно. Тинктура (1:10) се употребява като регулиращо менструацията средство. Вземат се по 30 капки на едно приемане (3 пъти дневно). Експериментално е установено, че успокоява централната нервна система, понижава артериалното налягане, засилва сърдечната дейност и забавя ритъма. Притежава бактерицидно действие по отношение на стафилококи и стрептококи.

Външно се използва при кожни болести, гнойни рани и др. във вид на мехлеми или настойки (със зехтин).

Обикновен глог (Crataegus monogyna Jack)

Обикновеният глог е известен още с името бял глог. Той е висок трънлив храст. Достига до 4 метра и стъблата са му покрити с шипове. Листата са зелени и силно нарязани, цветовете са дребни, бели на цвят, с приятен слаб аромат. Плодът е червен. Глогът цъфти през пролетта, плодовете зреят от август до октомври.

Разпространен е в паркове, по храсталаци и гористи местности в цялата страна.

В народната медицина се употребяват листата, цветовете и плода.

В цветовете и листата се съдържат дъбилни вещества, глюкозиди, етерични масла и др.

В плодовете се съдържат захари, белтъчни вещеста, различни киселини, витамини В и С, провитамин А (каротин), етерични масла, дъбилни вищества, различни видове соли: натриеви, калиеви, калциеви, алуминиеви и фосфорни.

Цветовете, листата и плодовете се използват в народната медицина като регулиращо и засилващо сърдечната дейност средство.

При увеличена кръвна захар след храна може да се взема по 1 суп. лъжица от следната смес: 100 г бял глог - плод, смачкан на каша, но без семките, и 50 г сурово кафе от фий, счукано на брашно.

За засилване на сърдечната дейност може да се пие следната запарка без дозировка като чай: на 1 чаша вряща вода се слагат 20 г счукани на каша плодчета. Като изстине, се прецежда и се пие. Може да се прави и запарка от листа и цвят като 1 суп. лъжица се поставя в 1 чаена чаша вряща вода, щом изстине, се прецежда и се пие за деня. Не трябва да се превишава посоченото количество за деня.

Обикновена коприва (Urtica dioica L.)

Обикновената коприва е многогодишно тревисто растение с дълго коренище, което е разклонено и пълзящо. Стъблата не са разклонени и са високи до 3 метра. Цялото растение е покрито с власинки, които парят при пипане. Листата са зелени, овални, със заострени върхове, като долните са най-големи. Цветовете са дребни, жълто-зелени на цвят.

Разпространена е почти навсякъде по усойни и влажни места богати на органични вещества до 1500 м надморска височина. Употребяват се листата и корените. Най-подходящото време за бране на листата е от май до октомври (преди или при започване на цъфтежа), а на корените - от юли до октомври (след узряване на семената).

Копривата е поливитаминен източник. Свежите листа съдържат парливо вещество, в чиито състав влизат мравчена и галова киселина. При сушенето парливостта изчезва. Други много ценни съставки са хлорофил, хистамин, витамин С и К, провитамин А, витамин В2, калций, железен триокис, восъци, слузни и смолисти вещества, минерални соли, органични киселини и белтъчини и др. Корените съдържат скорбяла и танини, а пепелта от изгарянето им - калциев окис.

Още от древността копривата е била известна със своите лечебни свойства. Употребява се за повишаване на имунните сили на организма като поливитаминно средство при авитаминози, като кръвоспиращо средство при кървящи хемороиди, при стомашни разстройства, атеросклероза, жлъчни и чернодробни проблеми.

Прави се запарка от 4 ч. лъжички сухи листа, залети с 250 мл вряща вода, след като изстине, се прецежда и се пие. Това е дозата за деня.

При изгаряния и други рани външно може да се използва същата запарка, като количеството на листата е двойно, т.е. 8 ч. лъжички.

Голямо приложение в народната медицина отварата от корени или листа на коприва намира при косопад. Вземат се 4 суп. лъжици корени, нарязани на ситно (ако са пресни - счукани в дървен хаван на каша), поставят се в 1 литър вода, ври на тих огън 30 мин и веднага се прецежда. С тази отвара главата се плакне няколко пъти вечер преди лягане.

Отварата от корените и листата на коприва се използват и при изобилна и силна менструация, кръвотечение от носа, нервни смущения, кожни обриви и алергии ревматични и артритни проблеми.

Копривата участва в състава на много билкови комбинации при лечението на много от горните заболявания.

Овчарска торбичка (Capsella bursa pastoris)

Овчарската торбичка е едногодишно или двугодишно тревисто растение. Стъблото е тънко, разклонено, високо до 40 см. Листата при основата са събрани в розетка. Цветовете са дребни, събрани в гроздовидни съцветия, обикновено бяли на цвят. Цъфти през по-топлото време на всички годишни сезони. Разпространена е като плевел и бурен по тревистите места, ливадите, покрай пътищата.

В народната медицина се използва надземната част - стръковете. Времето за бране е от месец май до септември.

Овчарската торбичка съдържа дъбилни вещества, фумарова, ябълчна, лимонена, винена и аскорбинова киселина, витамин К, калиеви соли и смолисти вещества.

При употреба се понижава артериалното налягане, действа съдосвиващо и кръвоспиращо.

Пие се под формата на студен извлек: 6 ч. лъжички овчарска торбичка се заливат с 4 ч. чаши студена вода, разбъркват се и след 8 часа се прецеждат. Това е дозата за 1 ден. Студения извлек се употребява при маточни, стомашни или бъбречни кръвоизливи.

Младите листа са много богати на витамин С и могат да се използват за салата.

Риган (Origanum vulgare L.)

Риганът е многогодишно тревисто растение с пълзящо коренище, от което излизат по няколко стъбла. Те са жилави, изправени, разклонени в горната си част до 60 см високи. Листата са срещуположни, тъмнозелени от горната страна и светлозелени отдолу. Цветовете са много дребни червеникави или розововиолетови, наподобяващи метлица. Риганът цъфти от юли до септември. Надземните части на растението имат силна приятна миризма и слабо горчив, стипчив вкус.

Риганът се среща по поляни, храсталаци, каменливи места, горски сечища и хълмове, т.е. почти в цялата страна в местности с надморска височина до 2000 м.

Използват се стъковете, листата и цветовете. Берат се облистените стъбла през време на цъфтеж, като се отрязват на около 20 см от върха.

Риганът съдържа етерично масло, дъбилни вищества, витамин С, танинови и горчиви вещества, минерални соли и др.

Съставките на ригана са със силно анестезиращо и антисептично действие, поради което се употребява като нервоуспокояващо средство при безсъние, главоболие, нервна възбуда. Риганът успокоява още кашлицата и се използва като откашлечно средство при остър и хроничен бронхит, катари на горните дихателни пътища, бронхиална астма и др. Намира приложение и при възпаление и болки в стомаха и червата, болезнена менструация, чернодробни смущения, жълтеница и др. Установено е и противоглистното действие на билката.

Пие се като запарка, приготвена по следния начин: вземат се 3 ч. лъжички ситно нарязан риган, заливат се с 300 мл вряща вода и се захлупва. След като изстине, се прецежда и се пие за деня.

Външно се употребява при екземи (при малки деца и възрастни), като се приготвя отвара за баня. Взема се 30 г от билката, нарязва се ситно, залива се с 1 л вряла вода и след изстиване, запарката се прецежда и се добавя към водата за баня.

Смрадлика (Cotinus coggygria scop.)

Смрадликата е храст, висок до 4 метра. Има гладки клони с червеникава кора, елипсовидни листа с приятен аромат и с червено-виолетови главни жилки, които през есента получават интензивен червен цвят. Цветовете са дребни, събрани на върховете на стъблата. Среща се по сухи и каменливи почви в дъбови гори покрай насипи, пътища, в ливади и др.

В народната медицина се използват листата. Берат се от началото на цъфтенето до образуването на зелените плодове от юни до август.

Листата на смрадликата съдържат дъбилни вещества до 25%, етерично масло, галова киселина, флавоноиди и др.

Смрадликата се използва като противовъзпалително и антисептично средство външно при кожни заболявания-гнойни пъпки, рани, отоци, потене на краката, хемороиди, възпаления на устната кухина.

Взема се 100 г смрадлика (листа) и се заливат с 1 литър вряща вода. Като изстине, се прецежда, като остатъкът след прецеждането се използва за компреси, промивки и лапи. Може да се използва и като потивоотрова при отравяне със соли на тежки метали.

Хмел (Humulus lupulus L.)

Хмелът е многогодишно увивно растение. Коренището е дълго и пълзящо, стъблото е дълго и покрито с шипчета, подобни на куки, с които се закрепва към околните дървета, храсти и др. Листата са едри, до 15 см дълги, силно нарязани. Мъжките цветове са до 5 мм в диаметър, а женските цветове са събрани в дълго 15-20 мм съцветие, което прилича на шишарка. Узрялата шишарка е дълга до 5 см. Хмелът цъфти от май до октомври.

Хмелът е разпространен като диворастящо растение във влажните гори, храсталаци, край реки и потоци, по склонове до 1000 м надморска височина.

Една от важните съставки в хмела е лупулина. Той е със жълто-зелен цвят и специфична миризма. Други ценни съставки са белтъчни вещества, мазнини, восъци, минерални и горчиви вещества, етерично масло, въглеводороди, етери на различни киселини, витамин С, витамин В1 и др.

В народната медицина хмелът може да се използва самостоятелно или в комбинации от няколко билки, като оказва благоприятно влияние върху нервната система при нервна възбуда. Намира приложение и като болкоуспокояващо средство, и за подобряване на апетита и храносмилането. Дневната доза е 1 ч. лъжичка хмел, която се залива с 1 ч. чаша вряща вода, след като запарката изстине се прецежда и се пие на глътки.

Външно се използва за налагане на трудно зарастващи рани, като запарката може да е по-концентрирана от горната (2 ч. лъжички в 1 чаша вода).

Черна боровинка (Vaccinium myrtillus L.)

Черната боровинка е дребно храстче, силно разклонено с височина до 40 см. Коренището е пълзящо, клонките са голи, зелени и разклонени с дребни листенца. Цветовете са разположени поединично в пазвите на листата. Плодът е черновиолетов и топчест. Цъфти в началото на лятото, а плодовете зреят в края на юли и началото на август.

Черната боровинка е разпространена по високопланинските пасища, в иглолистни и широколистни гори, по сухи и каменливи места, в места с надморска височина около 1500 м. Употребяват се листата и плодовете, берат се през юли и август.

В изсушените листа се съдържат различни глюкозиди, витамин С, дъбилни вещества, олеинова, хининова и др. киселини. Плодовете съдържат гликоза, фруктоза, захароза, пектин, дъбилни вещества, провитамин А, витамин В комплекс, минерални соли, калий, калций, магнезий, фосфор, желязо, мед и др.

Черната боровинка е използвана като растение с лечебни свойства още от древността. Глюкозидът миртилин в листата понижава нивото на кръвната захар в организма и затова се използва в народната медицина при лечението на диабет.

Сухите плодчета се употребяват като противовъзпалително средство при стомашни и чревни разстройства (при ентероколит с разстройство), при възпаление на пикочния мехур, при възпалителни процеси в устната кухина, за засилване на зрителната острота, като диуретично средство и др. Много полезно е при някои от горните проблеми да се пие вместо вода следната запарка: 4 ч. лъжички сухи плодчета се запарват с 500 мл вряща вода, киснат 2 часа, след което запарката се прецежда и се пие за деня на няколко пъти преди храна.

Външно за гаргара и плакнене на устната кухина при възпаления може да се използва концентрирана отвара, приготвена по следния начин: 100 г плодчета се варят в 500 мл вода, докато тя изври до 300 мл. Същата гъста отвара дава добри резултати и при някои кожни проблеми. Поставя се под формата на компреси, които се сменят на 4-5 часа.

Шипка (Rosa canina L.)

Шипките са диворастящи многогодишни храсти, високи до 7 м. Имат силно разклонени дъговидно извити клони с многобройни, твърди бодливи шипове. Листата са зелени, дребни с елипсовидна форма и с къси дръжчици. Цветовете са едри, различно обагрени (бели, жълти, розови), поединични или по 2-3 заедно, приятно миришещи. Плодовете са червени, месести, пълни с много космати семена. Растенията цъфтят през май-юни, след разлистването. Плодовете узряват през есента.

Шипковите храсти се срещат по поляни, гори, каменливи места, склонове, храсталаци от морския бряг до предпланинските и планински височини на надморска височина до 1500 м.

Употребяват се предимно плодовете, които се берат от началото на 9 септември до настъпването на студовете и падането на първите слани. Брането на шипките трябва да започва няколко дни преди пълното им зачервяване и омекването им. Трябва да се знае, че недозрелите и презрели плодове съдържат по-малко витамин С и са по-малоценни. На вкус те са възкиселосладникави и леко стипчиви.

Шипковите плодове съдържат до 2100 мг витамин С. Най-богати на витамин С са при започване на узряването им, което се познава по яркочервения цвят. След този период съдържанието на витамин С бързо намалява, особено когато достигнат пълна зрелост (когато станат тъмночервени и омекнали). Те са 30-40 пъти по-богати на витамин С в сравнение с лимоните и портокалите и 300 пъти по-богати от ябълките. Освен витамин С шипките съдържат и други витамини В1, В2, К, Е, дъбилни вещества, органични киселини, минерални соли и др.

Младите шипкови листа съдържат около 170 мг витамин С и могат да се варят във вид на чай и да се пият без дозировка.

Лекарствените свойства на шипките са били известни на човечеството преди много векове. Още през XVI век с тях се е лекувал скорбутът, болести на стомаха, бъбреците, сърцето, очите и др. По-късно било установено, че лекарственото действие на шипките се дължи на естествения витаминен концентрат, който се оказал твърде полезен за човешкия организъм. Те се употребяват като важно поливитаминно средство след дълго боледуване, при пролетна умора, за повишаване на защитните сили на организма, повишаване на жизнения тонус, активира обмяната на веществата. Употребява се и като пикочогонно и кръвоспиращо средство при пясъци и камъни в отделителната система, при нефрити и чернодробни заболявания, чревни и стомашни разтройства, атеросклероза, диария, при липса на апетит и др.

Като поливитаминно средство да се пие запарка от шипка - плод (30 шипки, счукани в дървен хаван на каша се изсипват върху 600 мл кипяща вода, като клокне 3 пъти, се снема от огъня и след като изстине, се прецежда чрез изстискване).

Пепелта от изсушените и изгорени шипкови стъбла се използва за приготвянето на различни мехлеми, които се използват външно при псориазис и други кожни проблеми.

Широколистен жиловлек (или живовлек) (Plantago major L.)

Широколистният жиловлек е многогодишно тревисто растение. Коренището е късо, листата са широки и яйцевидни с дъговидни жилки. Цветовете са дребни и сиво-зелени. Цъфти от юни до октомври. Среща се по влажни тревисти местности - край реки, блата, изкопи и др.

В народната медицина се използват листата. Берат се по време на цъфтежа, но в сухо време. В листата се съдържат слузно вещество, глюкозиди, пектинови киселини, витамин С и К, каротин, захари, минерални соли и др.

Широколистният жиловлек се използва в народата медицина от древни времена. Използва се като противокашлечно средство, при стомашни и чревни проблеми - язва, гастрит, колит, и др.

Отвара от широколистен жиловлек се приготвя, като се запарят 2 суп. лъжици с 500 мл кипяща вода, ври 5 минути и като изстине, се прецежда. Дозата е за деня.

Установено е, че в листата се съдържа вещество, ускоряващо съсирването на кръвта. Свежият сок от широколистен жиловлек е ефикасен при зарастване на рани и има благоприятно влияние при хроничен колит.

Външно жиловлекът има лечебно действие при циреи, рани, хемороиди, отоци, ухапвания от насекоми и др. Счукват се на каша пресни листа, предварително добре измити, и се налагат болните места.