- "Прогресивна България" спечели изборите и се очаква да състави кабинет – какви са основните очаквания на лекарското съсловие към бъдещия премиер и здравен министър?

- За първи път имаме дълъг хоризонт. Надяваме се на последователност и стабилност. Здравният сектор не търпи резки и хаотични промени – той изисква дългосрочна политика, ясна визия и последователни действия. Необходими са предвидимост и устойчивост в решенията, защото всяка реформа дава резултат с време, изисква системни усилия. Само така може да се изгради работеща и ефективна здравна система. В лицето на Български лекарски съюз управляващите винаги са имали конструктивен партньор. Стремим се да бъдем диалогични, но и да назоваваме проблемите с истинските им имена – позиция, която невинаги е лесна и често среща неразбиране сред колегите и обществото. Надявам се да имаме добър диалог и да търсим заедно решение на проблемите в системата, за да става тя по-добра за всички нас като пациенти.

- Д-р Брънзалов, кои са най-належащите проблеми, с които новото управление трябва да се заеме без отлагане и без компромиси?

- Важно е да говорим честно за системата и за проблемите в нея. Освен достатъчно средства е необходим и ефективен контрол, който да гарантира, че се заплаща само за реално извършена дейност. Затова сме настоявали последователно. Нужни са ясни механизми за контрол върху разходите и оценка не само на количеството, но и на качеството на медицинските услуги. Когато Касата заплаща за извършена дейност, за медикаменти, за консумативи и др., трябва да има прецизен механизъм за обективизиране на процесите – както по отношение на реално извършената работа, така и на нейното качество. След като Националната здравноосигурителна каса плаща от името на здравноосигурените, е редно – дори задължително – те да участват в контрола. Финансиращата институция не бива да разчита единствено на отчет от страна на изпълнителя на медицинска помощ. Този отчет трябва да бъде придружен и от потвърждение от пациента като ползвател на услугата. Необходимо е също да се въведат системи, които отчитат удовлетвореността на пациента, качеството на извършената дейност и други показатели. Сред най-болезнените теми остава недостигът на медицински сестри и застаряването на лекарското съсловие. Сериозен проблем е и неравномерният достъп до медицинска помощ. Необходимо е да се въведат минимални изисквания за териториално покритие със здравни услуги, така че държавата да може да насочва ресурси към региони с недостиг и да не се намесва там, където пазарният принцип вече осигурява достатъчно услуги.

- Какви конкретни промени в контрола и механизмите на финансиране биха гарантирали по-ефективно и целесъобразно разходване на публичните средства?

- За да бъде системата действително ефективна, е необходима реална възможност за верификация на извършената дейност от страна на пациента. Това може да стане чрез различни механизми – електронна здравна карта или други дигитални решения, които гарантират, че пациентът действително е получил описаната здравна услуга (преглед, хоспитализация, поставен консуматив, терапия и др.). Такива инструменти биха осигурили превантивен и ефективен контрол върху разходването на публичните средства – не само за медицински дейности, но и за медицински изделия, лекарства и всички компоненти на системата. Убедени сме, че при такъв тип ефективен контрол ще има икономия на средства, които могат да бъдат използвани за повишаване на цените на медицинските дейности без това да изисква допълнителен ресурс. Ролята на Български лекарски съюз е да отстоява правилните решения – дори когато те не са най-лесни или най-популярни. Разбираемо е, че подобни механизми за верификация няма да бъдат приети еднозначно от всички, защото въвеждат допълнителен контрол. Но това е необходима стъпка, ако искаме системата да бъде справедлива и прозрачна. Винаги когато сме защитавали подобни, на пръв поглед непопулярни позиции, сме печелили доверие – както сред обществото, така и сред лекарската общност. Именно затова продължаваме да настояваме за решения, които са правилни в дългосрочен план.

- Как може да се гарантира по-равнопоставен достъп до медицинска помощ, особено в по-малките и отдалечени населени места?

- Не отричаме, че в системата има сериозни дисбаланси – както регионални, така и във финансирането на отделни потребности. Често тези дисбаланси се компенсират за сметка на работещите в системата и на пациентите, което не е устойчив модел. За да се гарантира по-равнопоставен достъп е необходима воля от страна на държавата. Подкрепата за регионите трябва да бъде насочена предимно към осигуряване на кадри. Кадровата криза е един от най-сериозните проблеми пред системата и тя не търпи отлагане. Трябват лекари, медицински сестри и други специалисти, които реално да предоставят медицинска помощ на населението. Необходимо е да се създадат предвидими и достойни условия на труд – както като заплащане, така и като възможности за професионално развитие. Младите лекари имат нужда от ясна перспектива – сигурност, възможност за специализация и реализация в България, без да се налага да търсят алтернатива в чужбина. Важно е също да се поставят реалистични цели и да се приемат решения, които могат да бъдат изпълнени ефективно, вместо да се разчита на мерки, чието реализиране е съмнително. Само така може да се постигне реален и устойчив напредък в достъпа до медицинска помощ.

- Оптимист ли сте, че в рамките на този управленски мандат може да се постигне реална промяна?

- Предпоставките са по-скоро положителни. Наличието на ясно парламентарно мнозинство дава възможност за по-стабилно управление и хоризонт за пълен четиригодишен мандат – нещо, което в последните години липсваше. Разбира се, стабилното мнозинство само по себе си не е достатъчно. Необходима е ясна политическа воля, последователност и готовност да се вземат и по-трудни решения. С две думи - оптимист съм. Възможност има, въпросът е дали тя ще бъде използвана.