Слуховите халюцинации са неприятно явление. Могат да бъдат отделни звуци или цялостни, смислени изречения. Те се срещат при множество състояния. Различават се помежду си по няколко важни критерия: време на появата, съдържание на приказките, място на появата и други. Ето някои от най-важните състояния, при които е възможно да възникнат.

Алкохолна халюциноза

При продължителното злоупотребяване с алкохол е възможно да възникнат слухови халюцинации. Те се появяват или при намаляване, спиране приема на алкохол или по време на интоксикацията. Характерното е, че преживяващият чува различни гласове, които говорят помежду си, обсъждайки засегнатия човек. Те се отнасят към него в трето лице. Най-често говорят обидни за него неща.

Състоянието е мъчително. Човекът обикновено гледа да се скрие някъде. Изплашен е. С времето свиква със симптомите, защото те са до голяма степен постоянни. Трудно се поддават на лечение и невинаги изчезват. Положителното е, че подобни състояния намаляват по честота.

Траурна реакция

Мнозина смятат, че е нормално преживелите загуба на значим, обичан човек известно време след това, няколко месеца, да чуват гласа му. Това невинаги може да се тълкува като истинска халюцинация, но все пак човекът в траур може да се изплаши и да потърси съвет при лекаря. Много е важно да не се предписват излишно успокоителни в такава ситуация. Това само притъпява емоциите и способностите за изживяване на тъгата. Така се създават условия за "оживявания" на сцени, както и подобни на халюцинации преживявания доста време след смъртта. Уместна е консултация с психиатър или психотерапевт.

Параноидна шизофрения

При нея най-характерният симптом е именно слуховите халюцинации. Те често се преживяват като нещо, което идва отвътре, а не отвън. В този случай се третират като псевдохалюцинации, с този термин се обозначава идеята, че пациентът знае, че гласовете не са отвън, а се пораждат в някакво вътрешно негово пространство. Най-често се възприемат като наложени, внесени от друга сила, авторитет или същество. За разлика от алкохолната халюциноза тук гласовете говорят пряко на чуващия ги. Понякога са заповедни, т.нар. командни халюцинации. В тези случаи пациентът извършва странни неща, дори и агресивни актове, защото бива заплашван от гласовете си.

В останалите ситуации преобладаващото преживяване е за обидни реплики. По тази причина в първите пристъпи на шизофрения млади хора могат да получат подобни изживявания на улицата и да решат, че някой наистина ги обижда. Така могат да се обяснят някои внезапни актове на агресия срещу нищо неподозиращи минувачи.

Само халюцинациите не могат обаче да се ползват като достатъчно достоверен стълб за поставяне на диагнозата. Необходимо е да се установи какво е отношениета на халюциниращия спрямо тях. При параноидната шизофрения обикновено халюцинациите се възприемат като предизвикани от някого, с цел пациентът да бъде злепоставен, унищожен или друго вредно въздействие. Всъщност именно идеята за въздействие е водеща при този тип шизофрения. Други характерни налудности са тези за преследване, особен смисъл и редица други. Лечението е с антипсихотици, задължително от психиатър.

Нарушения в слуха

Това е нещо безобидно спрямо останалите изброени състояния. Става въпрос за нарушения в костно-ставния апарат на ушите, както и влошаване на кръвоснабдяването им. Нарича се тинитус. Може да се получи при внезапни нарушения в кръвното налягане, атмосферни изменения, както и при силен шум - тогава ушите "писват". По-екзотична причина е звуковата травма. Тя възниква най-често при хора, които боравят с огнестрелно оръжие, без да спазват предписанията за безопасност. Лечението е продължително, със съдоразширяващи и редица други медикаменти. Осъществява се както от специалисти по уши-нос-гърло, така и от отоневролози. Друго подобно състояние е баротравмата, при гмуркане.

Тумори в областта на вестибуларния нерв

Тумори в мозъка, които засягат коренчетата на вестибуларния нерв, могат да протичат с подобни нарушения. Съпътстват се обаче и с проблеми в пазенето на равновесие, главоболие. Необходими са инструментални изследвания, като например ядрено-магнитен резонанс, скенер и др. за поставяне на диагнозата. Лечението е оперативно или посредством лъче- и химиотерапия.