Потиснатото настроение е най-характерният симптом за депресивните разстройства. С този термин се обозначават множество състояния с различен ход, прогноза и лечение. Най-общо депресиите могат да се разделят на няколко типа. Сред тях са: тежко депресивно разстройство, дистимно разстройство, биполярно разстройство тип I и тип II, циклотимно разстройство.

Депресията се изразява в промяна не само на настроението, но и на всички други области от човешката психика - поведение, мисли, физическа активност. Засегнатият от тежките форми на този тип заболявания може да спре да се храни, дори да се движи изобщо. По тази причина тежкият депресивен епизод се смята за сериозно и в някои случаи животозастрашаващо състояние. Огромен е рискът и от самоубийство. По тази причина е важно да се разпознават навреме проявите на депресивните разстройства, за да можем да потърсим и намерим квалифицирана помощ навреме. Няма нищо срамно в това да лекуваме душата си, по-лошо е, когато поради невежество или предразсъдъци оставим толкова лесно лечими състояния да се задълбочат и да разрушат живота ни.

В анатомично отношение мозъчните структури, които имат отношение към депресията, са лимбичната систима, цингулума, предната, фронтална кора на главния мозък, както и много други. Лимбичната система отговаря за оформянето, усещането и запаметяването на емоциите. Предната част на кората на главния мозък отговаря освен за емоциите и за планирането, изпълняването на задачи, подреждането им по важност и много други функции. Всички тези области във висшата нервна система се засягат при депресия, като това се установява чрез ядрено-магнитен резонанс.

Причините за появата на депресия са комплексни. Биологичните теории са много. Според т.нар. теория на биогенните амини е налице нарушение в баланса на вещества като серотонин, норадреналин и допамин. Чрез тях електрическите сигнали между нервните клетки се превръщат в химични импулси и така се препредава информацията. Когато концентрацията на някое от тези вещества се промени под или над оптималната, настъпват изменения. Пониженото количество допамин и норадреналин в лимбичната система и на други места по главния мозък води до понижено настроение, забавяне на целия психичен процес, затрудняване на концентрацията, разсеяност, трудно запаметяване, проблеми с планирането и изпълнението на различни задачи във всекидневието. Повишеното количество серотонин пък води до по-висока тревожност на фона на понижени интелектуални и изпълнителни функции. Други неврохуморални фактори за поява на депресията са нарушения в секрецията на щитовидната жлеза. Понижението на функцията й при хипотироидизъм вследствие на заболявания като Хашимото води до депресия.

Друго биологично обяснение предлага теорията за структурните изменения. Според нея и това е доказано предната част от мозъчната кора на главния мозък се кръвоснабдява по-малко по време на депресия. Наред с това при стрес се отделят глюкокортикостероиди в главния мозък, които увреждат трайно части от лимбичната система. Това хипотетично представлява едно от обясненията защо при чести депресии чувствата стават притъпени.

Към този тип биологични механизми на депресията спадат още и генетичните фактори.

Освен всички тях има и редица психологични и психосоциални механизми, които способстват за появата и хронифицирането й. Сред тях на първо място като отключващи фактори са негативните, стресогенните житейски ситуации. Подредени по важност, те биха изглеждали така: загуба на съпруга/съпругата; развод; попадане в затвор или смърт на член от семейството; уволнение и безработица - тук значение има и пенсионирането; както и безперспективността в социално-икономически план въпреки работата - депресия по време на криза. Има огромно значение и личността с нейните качества, характеристики, защитни механизми, нагласи за справяне с житейските предизвикателства. Огромното значение на тези фактори се изразява в това, че първият депресивен епизод, отключен от тях, след време може да се възпроизвежда, да се появява отново и без да има някакви текущи събития. Т.е. несгодите в живота са способни да отворят една врата, която никога повече да не може да се затвори напълно.

Според психодинамичните теории човек разгръща депресия, защото обръща агресията, натрупана към близките, към себе си. Едни от най-типичните мисловни разстройства при депресия са самообвиненията, хиперболизираното чувство за вина, което понякога може да надхвърли нормалните размери - засегнатият да се смята виновен за световна катастрофа например; както и понижено самочувствие; идеята, че човекът в депресия смята себе си за нищожество, неспособно на нищо добро и стойностно. Всички тези симптоми говорят за агресия към самия себе си. Тя може да кулминира в самоубийство. Зигмунд Фройд и Карл Абрахам са смятали, че тези признаци се коренят в няколко ключови момента: 1) разстройства във взаимоотношенията между майка и кърмаче в първите 10-18 месеца от развитието на детето; 2) свързването на депресията с действителна или въображаема загуба на обекта на чувства; 3) тъй като тези чувства са смесени - любов и омраза едновременно и са несъзнавани, депресивният човек насочва агресията към себе си.

Най-важната от психологическите теории за възникването на депресия е когнитивната. Тя има огромно значение и при лечението на мисловните разстройства в рамките на депресиите. При нея се смята, че са налице несъзнавани нарушения в когнитивните, познавателни схеми, вярвания за собствената личност. Така например при депресия ние имаме лоши мисли относно самите нас, относно бъдещето - както нашето, така и това на света около нас. Най-проблематичното е готовността за свръхобобщения. Те са именно капанът, в който попадат собствените ни мисли. Идеята, че всичко е потискащо, че никъде няма надежда, наистина може да ни доведе до отчаяние. Мрачното очакване на страдания, мъка и унижения в бъдещето, които са болестно изкривени, когнитивни идеи и мисли, практически може да доведе и до посягане на живота. Тук има една много интересна концепция, която обяснява пасивността при депресията. Това е идеята за т.нар. заучена безпомощност. При поведенчески модели на животни е установено, че ако кучета или други бозайници, участващи в експеримента, бъдат подлагани на множество, неконтролируеми от тях, негативни, болезнени събития, в един момент те спират да се съпротивляват. Не се опитват да избягат от тях. Отпускат се и стават безпомощни. Подобен е механизмът на депресивността при хора, засегнати от множество извънредни, непроизтичащи от тях или техния избор неприятни житейски случки.

Всички тези различни теории за появата на депресивното разстройство имат значение спрямо подходите за неговото лечение. А те се изразяват в биологични - медикаменти, магнитна стимулация, електроконвулсивна терапия, сънна депривация и др.; психотерапевтични - когнитивна психотерапия и много други.

По отношение на класификацията на депресивните разстройства в психиатрията те могат да се разделят на няколко типа. Първите са чисто психиатрични като рекурентно, депресивно разстройство; тежък депресивен епизод; биполярно афективно разстройство; сезонно депресивно разстройство; дистимия и други.

Основните диагностични категории на рекурентното депресивно разстройство са: неспособност за изживяване на удоволствия, липса на мотивация, усещане за безполезност, понижена концентрация, отслабване или напълняване, потиснато настроение, лоши мисли с понижена самооценка, негативно възприемане на околния свят и на себе си, безсъние или хиперсомния, психомоторно ажитация (прекомерна телесна активност) или забавеност, телесни оплаквания или халюцинации (по-рядко), потиснато либидо. Налице са колебания през деня - сутрин става по-лошо, вечер - по-добре; мисли за слагане край на живота, планове, опити. Продължителност на симптомите от поне две седмици. Засегнати са 2 до 3% от мъжете, 5 до 9% от жените, като дамите се разболяват два пъти по - често. Средната възраст за начало на болестта е 40 г. Най-уязвими са хората без близки роднини, които живеят разделени. Рискът е най-голям при хора, чиито родители са страдали от депресивни разстройства или са имали алкохолни проблеми.

Биполярните разстройства се делят на два типа. Първият протича предимно с т.нар. манийни епизоди. При тях е налице разстройство в мислите и поведението. Болните са с повишено самочувствие, мания за величие, понижен фрустрационен праг, готови са да се ядосат от най-дребното нещо. Мислите им се вихрят с бърза скорост. Отслабват. Имат хаотично поведение. Захващат се с много неща едновременно. Не успяват да доведат докрай нито едно. Има и редица други симптоми на свръхактивност, включително и повишено либидо. Между тези епизоди се появява и тежко депресивно разстройство. Засегнатият превключва между тях. Вторият тип биполярно разстройство се характеризира предимно с тежки депресивни епизоди, като между тях може да се появят единични епизоди, които съдържат в себе си манийни симптоми, но са по-кратко проявявани или по-меки като изражение. В епидемиологично отношение заболяват около 1% от населението - мъжете по-рядко от жените. Началната възраст е под 30 г. Генетично рискът е до 75% при двама болни родители и до 25% при двама болни родители от униполярна депресия. 80% от болните с биполярно разстройство не получават адекватно лечение в САЩ.

Освен тях налице е и сезонно афективно разстройство, при което депресивните симптоми се появяват основно през зимата, когато денят е по-къс, съответно има по-малко светлина. При него, както и при т.нар. атипична депресия се наблюдават увеличен сън, нараснал апетит, понижена енергия. Причината е търсена в абнормен синтез и секреция на мелатонин. Разстройството се повлиява много добре от бяла светлина. Има специални антидепресивни лампи. Не е за подценяване и т.нар. дистимия. При нея е характерно, че индивидите имат потиснато настроение, загуба на интереси и способност за изпитване на удоволствия в твърде дълъг период - поне 2 години. Т.е. това е едно хронично състояние, с което хората свикват, като от време на време преживяват усилване на симптоми като безнадеждност, сънливост, умора, увеличен или понижен апетит, понижена концентрация.

Ето защо е твърде важно да се разпознават симптомите на депресивните разстройства още в началото на появата им. Така ще се увеличат шансовете за лечението им, както и ще се понижи интензивността, с която би се развило заболяването.