След поредица от пробиви през вековете днес науката стига до лекарства, които преодоляват скъсяването на живота, причинено от обездвижване и прехранване, казва в интервю за "24 часа" кардиологът проф. Сотир Марчев, дмн, началник на Клиниката по кардиология към Медицинския институт на МВР, почетен член (FESC) на Европейското кардиологично дружество, републикански консултант по кардиология. Още за него - в края на интервюто.

- Проф. Марчев, достигнат ли е пределът на човешкия живот с рекорда на Жана Калман, която си отиде на 122 г., или има потенциал за по-високи амбиции с помощта на науката?

- Вече се появиха вещества и интервенции, които забавят стареенето и удължават живота на здравите хора. На пръв поглед някой ще каже, че това е невъзможно. Но ще цитирам Айнщайн: “Който не прави безумни опити, не може да постигне невъзможното.” Така че науката се прицелва в химически субстанции, които биха помогнали за забавяне на стареенето и удължаването на живота. Те не се противопоставят на приноса на здравословния начин на живот, той е безспорен.

За някои може би ще е неочаквано, за други логично, но всъщност пробивите с нови вещества за дълголетие са на растителна основа. Не са дело на някакъв сложен химически синтез, а са на базата на вещества, извлечени от живия свят. Нищо не започва с нашето време, както ние с вас вече сме разказвали в книгата “Бъдете здрави! Как” за изолирането на салицилатите от върбата и на базата на тях по-късно е синтезиран аспиринът. В интервю в “24 часа” за пикочната киселина говорихме, че от семената на есенния минзухар е изолиран колхицинът, който е мощно противовъзпалително средство. Още Леонардо да Винчи е казал, че “дългата сянка на миналото пада върху настоящето и ни сочи пътя към бъдещето”. Използването на растения, които лекуват, е по-старо от човека.

- Колкото човека?

- Не, правилно чухте: по-старо. Още преди да се е появил човекът, маймуните използват билки. Когато са здрави, имат едни хранителни навици и ядат едни растения. 

Когато се разболеят, маймуните започват да ядат треви и растения, за които днес установяваме, че имат обезболяващ, противовъзпалителен ефект. Така че лечението чрез растения предшества човека. Но до идеите за целенасоченото използване се стига може би през XV-XVI век.

- Каква е историята?

- През 1532 г. Франсиско Писаро завладява империята на инките и територията на Перу става испанско владение. През 1629-а младият испански крал Филип IV назначава графа на графство Чинчон – град на около 50 км от Мадрид - за вицекрал на Перу. И графът заедно със съпругата си Франсиска Енрикес де Ривера заминава за Перу. Установяват се в Лима и графинята се разболява от малария. Един от нейните придворни ѝ разказва, че също е боледувал от малария, но местните индианци, инките, са го излекували. Доведените лечители ѝ дават да пие отвара от кората на едно дърво и тя се излекувала. След това графинята на Чинчон разпространява лечението из целия свят чрез Ордена на йезуитите. В нейна чест това лечебно дърво е наречено чинчона (Cinchona), което е латинското му име и до ден днешен. Името му - хининово дърво, идва през испанския от думата kina от езика на инките за “кора” или “лекарствена кора”.

Хининът е първият голям пробив в лечението на маларията.

- У нас отдавна не се говори за местно заразяване с малария, каквото е имало в топлите южни райони в миналото, но и досега всяка година се докладват поне по няколко случая, те какви са?

- През миналата година в България е имало 19 случая на болни от малария и един е починал, но това са били хора, които са се заразили в чужбина - Афганистан, Нигерия, Танзания и др., и след това са дошли у нас.

Маларията се причинява от паразит - малариен плазмодий, който се размножава в тялото ни. Заразяваме се, когато ни ухапе женски малариен комар, който преди нас е ухапал болен човек. Всички мъжки комари по принцип не хапят - хранят се с растителни сокове.

Маларията започва с пристъпи на много висока температура, до 39 - 41 градуса, която след няколко часа спада с обилно изпотяване.

Хининът директно убива маларийния плазмодий в кръвта на човека, като по този начин прекъсва инфекцията и води до клинично оздравяване. Хининът действа и на центъра на терморегулация в хипоталамуса ни и така понижава температурата при фебрилен пристъп.

- И все пак маларията и днес е проблем за много общества, нали?

- Маларията е една от епидемиите, които са оформяли човешката история.

Твърди се например, че болестта е играла роля за възхода на Рим. Който е кацал и излитал от Рим със самолет, знае, че е заобиколен от низини, които някога са били блата. Всяка армия, която в миналото е тръгвала да превзема Рим, е изпохапвана от маларийните комари около блатата и войниците са стигали пред стените на града болни. 

В Африка пък има райони, в които маларийният комар не вирее, поради това болестта не се разпространява. Зони като Найроби, Адис Абеба и Асмара, където рискът от малария е много нисък, са се превърнали в икономически центрове. А районите, в които има малария, и до ден днешен са слаборазвити.

Откритието на хинина изиграва огромна роля за колонизирането на африканския континент, който престава да бъде “гробница” за белия човек.

- Под каква “лекарствена” форма е използвана кората на дървото?

- Два века кората на хининовото дърво (Cinchona) се е използвала в суров вид – стрита на прах, разбъркана във вино. През 1820 година френските химици Пиер Пелетие и Жозеф Кавант изолират хинин и хинидин от кората на хининовото дърво. Това откритие е част от по-широкия процес на изолиране на алкалоиди от лечебни растения през XIX век, което бележи началото на модерната фармация и химия. Хинидинът е подобен по структура на хинина (той е негов дясновъртящ оптичен изомер) и е лекарство за сърдечни аритмии. При някои редки вродени сърдечни аритмии хинидинът е единственото ефикасно средство. 

През 1850 година е измислена съдържащата хинин безалкохолна напитка “Тоник” като профилактично средство срещу малария. Затова и първоначалният ѝ вариант имал значително повече хинин - сегашното му съдържание в напитката е само 80 милиграма на литър.

Подобна е идеята за създаването на коктейла джин с тоник в Британска Индия през XIX век. Британските войници и колонизатори са били задължени да приемат хинин като профилактика срещу малария, но горчивината на тогавашния тоник ги кара да търсят начин да подобрят вкуса му. Те започват да смесват тоника с джин, който вече е бил част от дажбите им, както и с вода, захар и лимонов или лаймов сок. Така се ражда класическата комбинация, която бързо става популярна. Не само по медицински причини.

Проблемът с хининовото дърво бил, че е растяло само в Южна Америка, където притоците на Амазонка тръгват от Андите, и държави, които нямат точно там колонии, като например Нидерландия и Франция, са имали по-труден достъп до него. Нидерландия създава на остров Ява в Индонезия плантации от хининово дърво. Във Франция през 1835 г. химикът Петерсен, търсейки заместител на хинина, започва да експериментира с кората на европейско дърво – ябълката.

Докато работи с кората на ябълка сорт “Флорибунда”, Петерсон открива гликозид, който наистина помага срещу инфекциозните заболявания, срещу треска и малария. И ябълката започва да се използва на места, в които няма достъп до хининово дърво. А гликозитът е наречен флоризин по името на сорта ябълка, от който за пръв път е изолиран. Но флоризинът се съдържа в кората, листата, корените и семената на всички видове ябълкови дървета, а не само в сорта, на който е наречен.

През 1886 г. немският професор по медицина Джоузеф фон Меринг открива, че флоризинът води до изхвърляне на кръвната захар в урината и така тя намалява в кръвта. Досещате се вероятно, че това го прави пригоден като антидиабетно средство, дори в началото да не е можело да се обясни защо.

- Сега вече ясно ли е?

- Флоризинът е нормална молекула глюкоза с прикачена “опашка”. Много ензими, които работят с глюкоза, захапват флоризина, мислейки си, че е глюкоза. Обаче “опашката” ги задавя - флоризинът блокира ензимите, зависещи от глюкоза. На базата на него са създадени други химически модификации като дапаглифлозин, емпаглифлозин, канаглифлозин, сотаглифлозин, които са производни и подобни на флоризина. В рамките на шегата да кажа, че сотаглифлозинът не е кръстен на мене за разлика от сотапирина.

За това, че производните на флоризина вещества блокират ензимите, които работят с глюкоза, голямо значение има свойството им да блокират ензим, чието съкратено име е SGLT - съкратено от първите думи на английското название за инхибиторите на натриево-глюкозния котранспортер 2. Това е ензим, който прехвърля натрия и глюкозата - от едната страна на една мембрана, на другата ѝ страна.

- Много сложно звучи за неспециалисти, как да си го представим?

- Може да го оприличим на воденично колело, в което натрият играе ролята на водата, а глюкозата - на житото, което се мели. В смисъл, че натрият влиза през мембраната по концентрационен градиент и доставя енергията за прехвърляне на глюкозата от другата страна. А такъв ензим SGLT в нашето тяло има два вида. Единият преобладава в червата и се нарича SGLT1, а другият преобладава в бъбреците и се нарича SGLT2.

Този, който е в червата - SGLT1, служи да можем да поемем глюкоза от храната в кръвта ни. Този, който е в бъбреците, служи, ако глюкоза е попаднала в нашата урина, да бъде реабсорбирана обратно и да не я изгубим с урината.

Лекарства като дапаглифлозина, като емпаглифлозина пречат на бъбрека да си вземе обратно глюкозата, която е попаднала в урината, и по такъв начин я губим.

- Означава ли това, че можем да прекаляваме с така наречените бързи въглехидрати, които пиково увеличават кръвната захар, и без последици да се отървем от нея?

- Ако някои твърдят, че има три бели отрови – глюкозата, бялото брашно и солта, де факто SGLT2 е противоотровата на глюкозата. Това са инхибитори като дапаглифлозина, емпаглифозина, които спомагат глюкозата да се появи в урината. Когато един човек с диабет почне да пие такова лекарство, в неговата урина се появява захар, каквато не е имал преди. Това обаче спомага да намали кръвната захар.

Но целта на лечението на диабета не е само на хората да им е ниска кръвната захар. Целта е да са здрави и най-вече живи. Затова всички противодиабетни лекарства се преценяват по това колко спомагат хората да са здрави и живи, а не по това колко намаляват кръвната захар.

И когато се проверява колко помагат тези флоризини при диабет, се оказва, че те на практика намаляват сърдечносъдовата смъртност при диабетиците. Човекът пие емпаглифозин, дапаглифозин заради кръвната си захар, а в резултат на това развива по-рядко сърдечна недостатъчност, изобщо по-малко сърдечносъдови събития, живее като цяло по-добре.

Вярно, първото приложение на лекарствата на базата на флоризин от кората на ябълката беше за захарен диабет. Впоследствие се установи, че сърдечноболни хора, които имат сърдечна недостатъчност без диабет, като ги взимат, също живеят по-дълго, и също имат по-малко усложнения и също по-рядко влизат в болница.

Разбра се освен това, че хора, които имат начална бъбречна увреда, като приемат тези лекарства, техният бъбрек работи много по-дълго. Отлага се моментът, в който би се наложила хемодиализа или бъбречна трансплантация.

След поредица от пробиви през вековете днес науката стигна до лекарства, които преодоляват скъсяването на живота, причинено от обездвижване и прехранване. Очаквайте продължението на темата с проф. Сотир Марчев.  Той има придобити специалности по вътрешни болести, кардиология и здравен мениджмънт. Притежава европейски и български сертификати за експертно ниво по ехокардиография, електрокардиостимулация и инвазивна кардиология. Член е на управителния съвет на Българската асоциация по ултразвук в медицината.

Специализирал е във Виена, Осака и др. Главен изследовател е на първото в историята на българската кардиология клинично проучване фаза 1а. Има защитена кандидатска дисертация в областта на тъканната доплер ехокардиография и докторска дисертация върху стрес индуцираната кардиомиопатия. 

Главен изследовател е на първото в историята на българската кардиология клинично проучване фаза 1а.
Има защитена кандидатска дисертация в областта на тъканната доплер ехокардиография и докторска дисертация върху стрес индуцираната кардиомиопатия.

Автор е на едни от най-четените български медицински учебници – "Как се разчита ЕКГ", "Как се преслушва сърце, бял дроб и корем", "Как се разчита рентгенография" и др. Както и на книгите "Бъдете здрави! Как" (съставена от 24 интервюта във вестник "24 часа"), и "Любимите ми медицински вицове".

Дългогодишен член на лигата "Лекарите, на които вярваме".