В 10% от случаите дори при оказана помощ топлинният удар е фатален, казва в интервю за "24 часа" Зорница Спасова - главен асистент към Националния център по обществено здраве и анализи, изследовател в областта на изменението на климата и общественото здраве.

- Как реагира тялото ни на адската жега, обхванала от 10-ина дни България?

- В резултат на горещото време настъпват физиологични реакции в организма. Пада кръвното, повишава се притокът на кръв към кожата, настъпват изпотяване и преразпределение на кръвта за охлаждане на вътрешните органи. Ако тези механизми са недостатъчни за охлаждане, може да се развият заболявания, свързани с топлината. Най-лекото е топлинно изтощение, по тежест следват топлинни крампи, топлинен синкоп, а най-тежкото и животозастрашаващо състояние е топлинният удар. В 10% от случаите дори да се третира, сериозното състояние предизвиква летален изход.

- Кои органи страдат при топлинния удар, който за разлика от слънчевия удар може да се развие и без човек да стои директно под лъчите?

- Топлинният удар може да доведе до трайни увреждания на нервната система, мозъка, бъбреците, както и до летален изход. Най-уязвими са малките деца, бременните жени, възрастните, хората с хронични сърдечносъдови и респираторни заболявания, диабет. Също така и хората с психични разстройства. Работещите на открито в селското стопанство, строителството, горското стопанство и т.н., тези, който работят в кухни на заведения за хранене, са в голям риск при горещо време.Както и хората, работещи в неклиматизирани помещения.

В риск са и обитателите на последните етажи.

За големите градове е характерен така нареченият топъл остров, тоест в центъра на града обикновено се отчитат по-високи температури, отколкото в периферията му. Тези, които живеят в централните райони на големите градове, са в по-голям риск. При тях е по-голямо топлинното натоварване заради топлия остров. Много уязвими са и бездомните.

В риск от всички болести, свързани с топлината, са и хората, които нямат климатици вкъщи. По статистика в България имаме най-нисък процент на климатизация в домовете в целия Европейския съюз.

- Каква част от хората засяга това първо място в антикласацията?

- Едва 46% от жилищата разполагат с охлаждащи системи, като от семействата с ниски финансови възможности само едно от три има възможност да поддържа поносими температури вкъщи.

- Кога жегата става екстремно опасна?

- Още след няколко последователни дни горещини. Затова и определението за гореща вълна е поне три дни или повече с високи температури. В умерените ширини това са дни с максимални температури над 30°. Но в България се приема за горещо време, когато температурата на въздуха е достигнала или надхвърлила 32°. Когато в продължение на няколко дни се натрупва топлина в сградите, в асфалта, а и в телата ни, тогава тя става опасна.

Епизодичната разходка откъм слънчевата страна на улицата обикновено няма веднага да ти докара топлинен удар, но продължителното натрупване на топлина, без да си почине организмът, да се охлади след претоплянето, е опасно. Не така стоят нещата с оставането в паркиран на слънце автомобил. Въздухът в купето се загрява много бързо до непосилно високи стойности и там престоят и в минути може да бъде фатален, особено за малки деца и домашни любимци.

Вече имаме доста последователни дни с горещо време и съответно топла вълна, а прогнозата за София е високите температури да се задържат.

Ако се повишат и нощните температури над 20°, защото дните са дълги и слънчевото греене е продължително, става още по-опасно за здравето. В такива нощи, наричани с красивото определение тропически, но всъщност доста тежки за организма, тялото не може да се освободи от натрупаната топлина. Всеки ден след топла нощ е изпитание за организма.

- Как да си помогнем да оцелеем и да сме по възможност здрави в горещините?

- Универсалните съвети за живота в горещо време и при топли вълни е да не се допуска да се натрупа топлината. Да не стоим дълго време на места, където няма климатик, или в помещения, в които не се охлаждаме нощно време. Препоръчително е поне 3 часа на ден да прекарваме в помещение с климатик.

За да не увеличаваме прегряването, е важно да се ограничат напитките с кофеин или с добавена захар. Алкохолът е абсолютно забранен. Задължително за добрия тонус е да се поддържа добра хидратация – колкото се може повече вода или айрян, натурални сокове без добавена захар.

Ще помогнем на терморегулацията си и ако облеклото ни е от естествени материи. Широките дрехи осигуряват слой въздух между тялото и облеклото, който действа като изолатор.

По всякакъв начин трябва да се използват и пасивните методи за охлаждане. Например да си засенчваме дома - с външни ролетни щори, тенти, с плътни пердета, най-добре блекаут, които не пропускат слънчевата светлина.

Добре е по възможност да се пулверизира въздухът. Влагата много помага за охлаждане. От това следва и съветът да си носим вода не само за пиене, а и да си напръскаме лицето, дрехите, когато се налага да сме по-дълго навън в горещо време. Добър вариант са и преносимите акумулаторни или на батерии вентилаторчета. Ефектът от тях е по-осезаем, ако се овлажним, защото, ако е много топло, въздушната струя от перките ще нагнетява върху нас горещ въздух.