Най-честа причина за възникването на болестта са продължителните пневмонии и бронхопневмонии, хроничните бронхити, склерозните процеси (процеси с развитие на много съединителна тъкан) от най-различен произход, плевралните сраствания, белодробната туберкулоза, белодробният абсцес. Бронхиектазии могат да се образуват и след грип. В детската възраст най-чести причини са брусница, коклюш и грип.

Признаци. По-късно се появява упорита, трайна кашлица, обикновено в хладните и влажни месеци на годината. Твърде характерно тогава е и отделянето на храчки в утринните часове на деня - понякога отхрачването е твърде обилно. Съществуват т. нар. сухи бронхиектазии, при които единствен признак са периодически повтарящи се белодробни кръвохрачения и кръвотечения. При спокойно протичане на болестта температурата е нормална, а при усложнение с пневмония тя се повишава.

Лечение. Провежда се от лекар специалист. Народната медицина препоръчва общо засилване на организма:

I. Сутрин, обед и вечер 30 мин преди ядене да се взема по 1 с. л. (за деца по 1 ч. л.) настойка от 15 г бяла дъвка (сакъз) - от аптеката, счукана на ситно, и 500 г чист зехтин - във водна баня ври 30 минна тих огън; като изстине, се прецежда през тънка кърпа и се засилва с 5 г чист терпентин (от аптеката). Преди всяко вземане да се разклаща добре.

II. 20 мин след настойката да изпива 1 чашка от 75 г (за деца наполовина) отварка от босилек (листа и цвят), бял равнец (цвят), лешникови листа, салвия, седефче (листа), живовляк широколистен (листа), подбел (листа) и тополови листа (от нашата конусообразна топола) - по 50 г от всяка. От тази смес 3 пълни с. л. с прибавка на 1 с. л. ленено семе и 2 с. л. чист пчелен мед се запарват с 600 г вряща вода и ври 10 мин; като изстине, се прецежда.

Диета. Вегетарианска, млечно-растителна храна с повече плодове и зеленчуци. Люто, алкохол и тютюн - не! На обяд заедно може и по 50-100-150 г младо месо: агнешко, телешко, птица или прясна риба (речна или океанска). Безмесна вечеря: кисело мляко с 1-2 с. л. сурова настъргана целина, зеленчукови и тестени ястия и компот с хляб, като по-често се предпочита компот, приготвен от 500 г мляко с 10-15 сухи смокини и 3 с. л. захар, сварени за ядене. Този компот дава спокоен сън и предпазва от кашлица и пристъпи. След закуска, на обяд и вечеря като десерт да взема по 1-2 с. л. сироп за кашлица: 5 ореха, счукани с ядките и черупките заедно, и по 1 с. л. корени от бяла ружа (алтея) и сладка папрат в 1200 г вода на тих огън се варят 20 мин; след това се прибавят и по 1 с. л. борови връхчета, подбел и ленено семе и по 1 изравнена ч. л. анасон и исиот и с 3 с. л. мед се вари още 10 мин; като изстине, се прецежда през тънка кърпа.

III. 2 ч след ядене при силна кашлица да се взема пак по 1-2 с. л. от дадения по-горе сироп. При слабо сърце да взема по 1 с. л. смес от 500 г гликоза или мед (предварително врял във водна баня 10 мин, за да не дразни кашлицата), 30 зелени листа от индрише и 20 ядки от сладки бадеми, счукани на кашица, 3 месести лимона, смлени с корите, но без семките, и по 10 г обикновена валерианова тинктура (чиста) и тинктура от глогов цвят. При температура да взема по 1 прах от 1 г (за по-големи деца 1/2 г) от следната смес: индийско орехче, нишадър на прах и лимонтозу (от аптеката) - по 10 г от всяка. Тази смес се разделя на око на 30 праха по 1 г всеки. Изпива се с малко вода или чай от лайка.

IV. 10 мин след едно от горните средства да изпива 1 чашка от 75 г от следните отварки:

1. При силна кашлица и слабо сърце - отварка от 7 ореха, счукани с ядките и черупките заедно, с прибавка и на по 2 с. л. корени от алтея и сладка папрат и 2 с. л. овес (зърна). В 1,5 л вода се варят 15 мин, след което се прибавя и по 1 с. л. борови връхчета, босилек, волски език, исландски лишей и подбел (листа )и 2 с. л. мед; вари се още 10 мин и като изстине, се прецежда през тънка кърпа. При желание се пие и с малко лимон по вкус.

2. При температура и стомашно-чревни смущения - отварка от жълт и червен кантарион, мента пиперита, живовляк широколистен (листа), синя тинтява и хмел (шишарки) - по 50 г от всяка. От тази смес 2 пълни с. л. с прибавка на 1 изравнена с. л. ленено семе( леко препечено) и 1 ч. л. анасон се запарват с 0,5 л вряща вода и се вари захлупено 10 мин; като изстине, се прецежда.

V. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, се прави клизма с 0,5 л топла вода (за деца с 250 г), последвана от парна баня на главата с чай от лайка и 1 с. л. чист пчелен мед с продължителност около 10 мин, сухо изтриване на лицето и гърдите и спане с топла (37 С) "жилетка", ушита от тънко хасе на хоризонтални тегели (от ключицата надолу), широки по 1 см, напълнени със смес от сол и сяра на прах в пропорция на 3 с. л. сол 1 с. л. сяра на прах. Отгоре се облича фланела. На корема се поставя компрес от 4 хасени парчета, натопени в топъл чай от джоджен, или още по-добре торбичка от същото хасе, ушита на три джоба, напълнени с топла лапа от прясно зеле или праз лук (бялата му част), на ситно нарязани, с прибавка на 4 с. л. листа от магданоз, на ситно нарязани, и 20 сини сливи - в 150 г мляко се вари да стане гъста лапа; отгоре се слагат вестник и вълнен пояс. На главата - "шапка" от същото хасе, напълнена с пресен селски хлебен квасец, гъсто замесен и засилен с 5-10 с. л. диви кестени, настъргани с кората (а при липса на кестени с толкова лъжици корени от полски бъзунек); а отгоре вестник и вълнена шапка. Държат се цяла нощ.

Забележка. Ако болният страда и от синузит с кихавица, тогава във всяка ноздра да се капват по 1-2 капки бадемово масло, а на носа да се залепва питка от същия квасец с парченце вестник отгоре и така да спи.

VI. Сутрин. Гръдният кош (отпред и отзад) се изтрива със суха кърпа. През целия ден болният да носи "жилетка" от хасе, подплатена от вътрешната й страна с 4 парчета мушама от хаваджива (25/25 см). Вечер преди вечеря тя се сваля, гръдният кош се изтрива с памуче, натопено в камфоров спирт; почива се 1-2 ч и след това се облича "жилетка" със солта и сярата, с която се спи.

VII. Лятно време от 10 до 12 ч преди обяд са полезни и слънчево-пясъчните бани на морския плаж, край река, на планина и навсякъде: тялото се зарива в горещ пясък до шията, на сърцето се слага студен компрес, а главата се покрива с бяла кърпа, за да не слънч. Продължителността е, докато сърцето е спокойно. След банята се прави сухо изтриване със сух пясък и кратка морска баня за 5-10 мин или обливане с нагрята на слънцето вода. Тези бани отменят останалите приложения с изключение на билките и диетата.

Важни добавки. 1. При кръвоизлив болният веднага да легне в кревата, като пази пълно спокойствие и мълчание, и да изпие смес от 1 белтък от прясно яйце, разбит с 1 ч. л. пепел от изгорена вълна (може и непрана) и 5 зърна бяла дъвка (сакъз), счукани на ситно. Ако от това кръвта не спре, то може да се повтори и преди обяд и вечеря.

2. Солта и сярата може да се сменят на две седмици, а мушамите от хаваджива се използват 15 дни от едната и 15 дни от другата страна и се заменят с нови.

3. Болният да следи винаги краката му да са сухи и топли. За целта всяка сутрин да поръсва табаните на чорапите си с малко прясно смлян синап, а вечер на стъпалата си да поставя топла грейка.

Важно условие да се предпазят дихателните органи от болест е да се диша винаги чист въздух. Затова е хубаво да се прекарва повече време сред природата, помещенията да се проветряват, в топло време да се спи на отворен прозорец. Полезно е да се правят упражнения, особено дихателна гимнастика, и то на чист въздух. Вдишването трябва да става през носа, а издишването през устата.

Много важно е да се създаде навик да се стои и ходи с изправено тяло, изпъкнали гърди и прибрани назад рамене, а не в прегърбено положение. Всеки ден или през ден са полезни хладни фрикции на гърдите и слънчеви бани. Мъглата е вредна.

Всички мерки дават особено добри резултати, ако се прилагат още в детството и юношеството, когато тялото се развива.

При лечение на гръдните болести е много важно да се усили съпротивителната способност на тялото и да се отстранят вредните влияния. Трябва да се осигурят здрава храна, хигиенични условия и добър сън. Наред с природосъобразното хранене трябва да се вземат мерки за усилване на кръвообращението и дишането. За тази цел наред с въздушните бани най-подходящи са компресите и изтриванията (фрикциите).