Отговаря д-р Николай Доганов, акушер-гинеколог и консултант на в. "24 часа" от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Миомата е широко разпространен доброкачествен тумор на матката.

В аутопсионни серии се среща в 50 на сто от случаите.

Миомата представлява тумор, съставен от безразборно подредени гладкомускулни влакна.

Развива се в различни части на матката (в стената, извън матката с растеж към маточната празнина, с локализация в маточната шийка и други).

Причината за образуването на миома не е изяснена.

Клиниката показва, че туморният растеж е свързан с висока естрогенна стимулация. Това наблюдение се потвърждава от наличието на естрогенни рецептори в миомата.

Много често миомата може да протече без оплаквания и да се открие при случаен гинекологичен преглед. Във връзка с големината на тумора и разположението му в матката най-честите оплаквания са: обилни менструации, маточни кръвотечения, болка ниско в корема и понякога смущения в забременяването и износването на бременността.

Обилната менструация и кръвотеченията се обясняват с разширението на маточната празнина и голямата повърхност на маточната лигавица, със затруднения венозен отток, а при миомите, които растат в маточната празнина - с атрофия на лигавицата.

В някои случаи обилната менструация може да се дължи на придружаващо миомата свръхнарастване на маточната лигавица, също резултат на засилено естрогенно влияние.

Миомата в някои случаи може да претърпи злокачествена дегенерация (сарком) в 0,5 на сто от случаите. Характерното тук е бързият растеж на миомния възел.

Диагнозата на миомата е лесна. Тя се открива при гинекологичен преглед, а размерите и местоположението на миомните възли могат да се уточнят с ултразвук.

Лечението е оперативно. В случаите на ясна диагноза, липса на оплаквания и периодични гинекологични прегледи пациентките могат да се оставят без лечение.

На оперативно лечение подлежат миомите, които са с големина, равна или по-голяма от 3-месечна бременност, в случаите, когато са причина за стерилитет, и в случаи с някои особени разположения на миомните възли.

В последно време при малки миомни възли се предприемат профилактични операции, предимно за млади жени, за да се запази репродуктивната им функция. В много от случаите това е възможно да се извърши и лапароскопски.

След менопаузата при липса на естрогенна стимулация от яйчниците миомните възли престават да растат и в някои случаи могат да намалят обема си. За съжаление изчаквателното поведение при жени с кръвотечения и много обилна менструация е неоправдано, тъй като при преносителките на миомата менопаузата настъпва в по-късна възраст.

Медикаментозното лечение с прогестеронови препарати в някои случаи може да намали кръвотеченията, но не спира растежа на миомата.

Използването на аналози на LH релизинговия хормон води до временна аменорея, размерът на миомните възли намалява, което е благоприятно за последващата операция с цел запазване на матката.

След спиране на лечението обемът и растежът на миомните възли обаче се възобновяват.

Независимо от големината на миомните възли, ако обилните кръвотечения водят до тежка анемия с всичките й последствия и медикаментозното лечение остава без резултат, операцията е неизбежна.

При младите жени целта е да се направи органосъхраняваща операция - да се излющи миомата и да се запази матката. При жени със завършена репродуктивна функция по-често матката се отстранява заедно с миомния възел, като се запазват яйчниците.