Отговаря проф. Петър Панчев, консултант на в. "24 часа" по урология от старта на здравното приложение "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Простатната жлеза се разполага в малкия таз под пикочния мехур пред стената на правото черво и предния отдел на пикочно-половата диафрагма. Тя обхваща задната част на пикочния канал, семеотводните канали и еякулаторния канал.

Простатната жлеза се състои от 30-50 групирани жлези. Тя е допълнителна полова жлеза с външна секреция, която поддържа сперматозоидите.

Простатният секрет съдържа електролити, кисела фосфатаза, фибриноген, фибринолизин, амилаза и липидни вещества, лецитинови телца.

Отделянето на простатен секрет се осъществява в две фази: на покой и на активност.

Фазата на покой се характеризира с отделянето на секрет с по-малко съставни части. Отделя се чрез урината. Активната фаза се осъществява под въздействието на половите хормони при полова възбуда. Съставките при него са по-богати.

Между функцията на простатата и хормоналната дейност на тестисите съществува определена зависимост. Експериментално е доказано, че простатата влияе върху функцията на тестисите, създава условия за развитието на сперматозоидите и активира техните движения, което е най-важно за тяхното предназначение.

Най-големи промени в количеството на семенната течност, като простатен секрет и сперматозоиди, настъпват при хронифициране на острите специфични и бактериални възпаления.