Отговаря проф. Боян Лозанов, консултант на в. "24 часа" по ендокринология от създаването на здравното му приложение през 2001 г.

Всички възли в щитовидната жлеза по принцип се лекуват оперативно независимо дали са функциониращи, или не (преценено според сцинтиграфията - "топли", "горещи", "студени"). Изключение правят възлите с много малки размери (под 0,5-1 см), при условие че бъде изключен злокачествен процес с помощта на тънкоиглена биопсия и микроскопско изследване на клетките.

Изключително важно е ехографското изследване на жлезата. То може да докаже истинските възли и техните особености, като ги разграничи от псевдовъзли (лъжливи възли). Само чрез клинично изследване или при сцинтиграфия това невинаги е възможно.

Псевдовъзлести формации, често причиняващи болка с разпространение към тила и ушите, се наблюдават при хронични или подостри тиреоидити, от които най-чест е тиреоидитът на Хашимото. Внезапно възникващи или остри болки има при настъпили усложнения - кръвоизливи и остри възпалителни процеси във възлите и околните участъци на жлезата. Доброкачествените и злокачествените тумори на щитовидната жлеза по правило не дават болки.

Медикаментозно лечение с тиреоидни хормони може да се прилага при много малките топли възли или псевдовъзли. Необходимо е да се прилага подходяща доза Л-тироксин, водеща до потискане на тиреостимулиращия хормон (ТСХ) в серума под долната граница на нормата, с достатъчна продължителност на курса (от 6 до 8 месеца). В около 40-50% от случаите се постига частичен или пълен ефект. Решението за хормонално лечение трябва да бъде строго обосновано, след преценка на всички клинични и лабораторни данни от специалист ендокринолог. Необходимо е проследяване на състоянието на всеки 2-3 месеца, за да се отчете ефектът, промяна на дозировката и евентуално решение за предприемане на хирургическо лечение. При по-големите възли или нарастване на по-малките операцията е без алтернатива.