Отговаря проф. Петър Панчев, консултант на в. "24 часа" по урология от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Поликистозата е една от тежките аномалии в структурата на бъбрека. Тя е част от вродените пороци на пикочната система, които са обусловени от генни мутации. Към тях се отнася доминантното й предаване, предимно по майчина линия.

Рискът от раждане на второ дете с поликистоза достига до 50%. Поликистозата се проявява през всяка възраст, но класически се проявява след 30 години и е една от най-честите причини за терминална бъбречна недостатъчност. Болните с поликистоза предстваляват 8% от всички болни, подложени на диализа и трансплантация.

Според една теория от 1894 г. заболяването започва през ембрионалния период, кагато липсва връзка между елементите, образуващи гломерулите и събирателните каналчета. В резултат на това се нарушава оттичането на първичната урина и проксималните каналчета се разширяват, оформяйки кисти. Напоследък се съобщава за близка връзка между бъбречната поликистоза и една хиперполиморфна област в алфа-локус на късото рамо на хромозома 16. Поликистозата дава значителни фенотипни варианти във всеки пациент, дори от една и съща фамилия.

Вероятността да родите отново дете с поликистоза евентуално може да се потвърди и с генетично изследване.

През амбулаторните кабинети на клиниката по урология на Александровска болница са минали на консултация семейства с поликистоза и мога да ви кажа,че членовете на едно семейство с това заболяване са единици.