Отговаря д-р Борислав Герасимов, консултант по неврология на в. "24 часа" от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Правилно е да се говори за полимиозит, който е в групата на възпалителните миопатии (увреждания на мускулите) и се характеризира с възпалителна реакция и с увреда на част от мускулните влакна. Много характерни са промените в имунната система.

Най-често заболяването се проявява между 40 и 60 години и по-често е с остро или подостро протичане. По-характерно е засягането на проксималните мускули на раменния и тазовия пояс на крайниците (които са по-близо до тялото). Проявява се със слабост и атрофия (стопяване) на мускулите, които почти винаги са съпроводени с болки и чувствителност при натиск (миалгия). По-рядко има болки в ставите (артралгия).

Чести симптоми са отпадналост, отслабване на тегло и субфибрилна температура, засягане на сърцето. Понякога има затруднения в дишането и гълтането. Когато се прибавят и кожни промени: зачервяване и промени в цвета на бузите, клепачите или около някои стави (най-често колената и лактите), по-често в детската възраст, се говори за дерматомиозит.

Полимиозитът и дерматомиозитът се различават по имунната реакция и често са свързани с автоимунни кожни болести. Диагнозата изисква професионализъм и не всякога е лесна. Налага се комплексно изследване и оценка както на клиничните прояви, така и на промените в биохимичните и ензимните показатели в серума на кръвта, прецизна ЕМГ (електромиография), мускулна биопсия (изследване на парче от мускул), с хистохимично и микроскопско изследване и доказване на възпалителни промени в мускулите.

Лечението е сравнително успешно и може да доведе до значително подобрение с кортикостероиди, имуносупресивни (потискащи имунната система) медикаменти, витамини и др. При хронифицираните случаи постигането на задоволителен лечебен резултат е по-бавно и значително по-трудно.