Отговаря проф. д-р Иван Цанев, консултант на в. "24 часа" по уши-нос-гърло от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Гъбичните или микотичните заболявания в канала на външния слухов проход, са често срещано състояние. Микотичният екстерна отит е бил описан през 1844 г. и от тогава до сега са изолирани различни типове и варианти от гъби, паразитиращи във външния слухов проход.

Най-честите, които предизвикват микотични отити, са актиномицетите (вид гъби), които биологично образуват дълги разклоняващи се хифи. Те се разделят на 4 групи с различно биологично поведение и различни разпадни продукти, които имат мощен алергизиращ ефект върху кожата на външния слухов канал и тъпанчевата мембрана. В зависимост от начините на инфектиране са и най-често наблюдаваните структурни поражения, които могат да се разделят на три групи: повърхностни, подкожни и дълбоки изменения. При първите гъбите поразяват тъканите, богати на кератин (съдържащ се в епитала, в космите).

Попадането на микотичната инфекция се осъществява най-често от въздуха, при плуване в замърсени басейни, лоша хигиена, работа в богата на органична материя среда с влага, намалена секреция на ушна кал, предшестван възпалителен процес, като например хроничен възпалителен процес, екзема и др. Останалите две форми, поради това че каналната кожа е много тънка, почти не се наблюдават в каналната дерма.

Клиничната картина на първичната гъбична инфекция на външния слухов проход се характеризира с почти незабелязано начало, съпроводено от появата на сърбеж. Интензитетът прогресивно се засилва, последван от появата на сладникаво серозно-гнойно течение от външния слухов проход и слабо намален слух, придружавано от различни по интензивност шумове. Поради сърбежа често пациентите разчесват кожата на канала, с което се отваря входна врата за нахлуване в дълбочина на патогенни бактерии, което допълнително утежнява оплакванията. Описаните изменения изпълват канала със сивкаво-белезникави налепи с неприятно гнилостна миризма. След отстраняваното им се открива силно зачервена и възпалена кожа, която при допир много лесно кърви.

За лечението най-важно е идентификацията, т. е. микологичното изследване и съобразно него се прилага и адекватното лечение. Най-важното е стриктното подсушаване на ушния канал, въздържане от разчесване с оглед избягване на ново инфектиране, почистването - най-добре със салицилов спирт на възпалената канална кожа, и внимателно нанасяне на различните антимикотични кремове. При смесена инфекция се добавят и антибиотични компоненти. Независимо от успешното лечение са възможни рецидиви.