Отговаря д-р Антоанета Томова, консултант на в. "24 часа" по онкология от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

При рака на гърдата най-сериозният проблем е способността му да стига до отдалечени части на тялото.

За разлика от повечето други видове рак, например от рака на белия дроб, се проявява по различен начин във всеки отделен случай. При някои пациентки той може да бъде изключително агресивен и много бързо да се разпространи в отдалечени части на тялото. При други е възможно изобщо да не се разпространи, дори след дълги години. И макар в момента да не можем да предскажем съвсем точно при кои жени ракът ще се разпространи, все пак разполагаме с известни отправни точки и има възможност да представим на всяка пациентка поне приблизителна оценка за риска.

Ако ракът на гърдата не се разпространи другаде, той много често може да бъде излекуван посредством хирургическа операция (която при определени обстоятелства може да бъде ограничена по обхват, така че по-голямата част от гърдата да остане незасегната). Ако обаче при диагностицирането му се окаже, че ракът на гърдата се е разпространил в лимфните възли на подмишницата, то съществува голяма опасност той да се разпространи и в други части на тялото - а това вече е твърде сериозно. Добрата новина е, че в случаите, когато опасността от разпространяване е по-висока, системното лечение след операцията (било с хормонотерапия, било с химиотерапия) може да намали риска. Следователно това, което знаем и можем да предвидим за рака на гърдата, позволява на лекарите да пригодят до известна степен лечението към индивидуалния случай.

Съпътстваща (адювантна) терапия се прилага след хирургическата намеса, за да се намали опасността от завръщане на рака. Прилага се, когато след операцията няма никакви белези за останал рак - или с други думи, когато пациентът изглежда напълно освободен от тумора, но има опасност ракът да се появи отново.

Диагнозата на рака на млечната жлеза включва подробна анамнеза (разпит) и клиничен преглед, мамография на 2-те млечни жлези, която в 80% до 90% дава точна диагноза, биопсия на всяка съмнителна от прегледа зона, дори ако мамографията в тази зона не показва данни за рак.

При непалпиращи се (неопипващи се) тумори се препоръчва биопсия под ехографски контрол или стереотактична биопсия под мамографски контрол.

Трябва да се проведат рутинните кръвни изследвания и евентуално изследване на туморен маркер Ca 15-3.

Патологът трябва да постави диагнозата и задължително да определи хистологичния вид (от коя тъкан произхожда), патологичната степен на диференциация на туморните клетки, дали са ангажирани резекционните линии от туморна и да се определи биологичната характеристика на тумора - естрогенните рецептори, прогестеронови рецептори, HER-2-new статус, пролиферационен индекс.

От образните изследвания се препоръчва рентгенова снимка на белия дроб или КАТ (скенер); ехографско изследване на коремните органи или КАТ (скенер). При съмнение за костни метастази се прави сцинтиграфия, а при съмнение за мозъчни метастази се прави КАТ на глава или ЯМР (ядрено-магнитен резонанс).

При ранен инвазивен рак на млечната жлеза също се провежда оперативно лечение.

При тумор, който е малък - около 1-1,5 см, много добре диференциран и има рецептори към естроген и прогестерон, можем да разчитаме на антиестрогенна хормонотерапия с таблетки. Важно е също да няма свръхекспресия на HER-2-new.

Към дотук изброените благоприятни за прогнозата фактори е важно да няма метастатични лимфни възли от региона, а също и възрастта да е над 35 години.

При такава характеристика на тумора очакваме рискът от рецидив или метастазиране да е нисък и не е задължително прилагането на химиотерапия, тъй като самостоятелната хормонотерапия след операцията и лъчелечението е достатъчна за надежден контрол над болестта.