Трябва да има регулация на национално ниво кой какви генетичини изселдвания може да прави, каза проф. Иво Кременски, шеф на Лабораторията по геномна диагностика, в сутрешния блок на Би Ти Ви.

Редактиране на геном, а не на полови клетки, вече е разрешено да се ползва за лечение на тежки заболявания, обясни той. Вече има утвърдени методи, които скоро ще дойдат и у нас. И законодателно е уредено това нещо, но не върху ембриони. Зародиша може да го редактираш на едно място, да го направиш хубаво, но не знаеш къде на други места си променил гени и дали няма да ги увредиш, обясни професорът опасността от редактиране на бебета.

Разговорът в студиото бе по повод променените гени на бебета в Китай. Според проф. Кременски лекарят, извършил това, предната вечер бил уволнен.

Професорът обясни защо е опасно редактирането на гени - знае се, че 8% от българите са резистентни към една форма на СПИН. В Северна Европа те са 12-14%, но 0% в Китай и Индия. Т.е. не може да се пипат гените безразборно.

Българското законодателство е забранило модификации в генома на потомството в Закона за здравето. Позволява генетичното редактиране, но само в определени случаи, каза д-р Стоян Ставру от БАН.

По думите му проблем е и съгласието на родителите. Може ли родителят да редактира детето? Кой се натоворва с отговорност, която в момента е социално непоносима?

Затова според проф. Кременски са нужни национална програма и национален орган по контрол, не може България да е единствената, която да ги няма.