Като алтернатива на алкохолна аблация при хипертрофична кардиомиопатия запълват “виновната” артерия с винилови микропартикули

Новаторски подход в интервенционалното лечение на разпространено вродено сърдечно заболяване бе приложен за първи път в света от екип начело с доц. Добрин Василев, началник на Клиниката по кардиология в УМБАЛ “Александровска”. Той е евтин, покрива се от здравната каса и е щадящ за пациента, като намалява риска от усложнения. Процедурата е продължила 30 минути и е показала отличен непосредствен ефект.

Пациентката е на 63 г. и страда от хипертрофична обструктивна кардиомиопатия.

“Заболяването води до разрастване на мускулната тъкан и несиметрично задебеляване на стените на сърцето. Вследствие на това се променя нормалното съкращение на сърдечния мускул. В изхода на лявата камера, откъдето излиза кръвта към аортата и се разпределя към цялото тяло, при 60-70% от тези пациенти се формира стеснение. То пречи на кръвта да излезе от камерата и в резултат намалява кръвоснабдяването към тялото”, обяснява доц. Василев. Точно такъв е случаят с 63-годишната жена.

Задебеляването на стените на сърцето пречи на нормалната функция на митралната клапа, тя не може да се затваря и кръвта се връща към белия дроб. Пациентите се оплакват от задух и слабост и не могат да извършват всекидневни дейности като изкачване на стълби, ходене, пазаруване и др. Нерядко такива хора се лекуват за хипертония, докато причината за високото им кръвно е съвсем конкретна. Диагнозата се поставя с електрокардиограма и ехокардиография. Честотата на заболяването е 1 към 500.

При пациентката първо са приложени възможните лекарствени терапии, за да се намали състоянието на дисбаланс и ненормално съкращение на камерата, но те не са довели до резултат.

“Преди да се пристъпи към интервенция, трябва да се прецени изключително добре рискът от ритъмна смърт, тъй като тези пациенти са застрашени. Жената беше наблюдавана повече от 6 месеца, всички рискове от усложнения бяха прецизирани и поради липсата на ефект от лекарствата съвместно с нея взехме решение да направим т.нар. аблация - предизвикване на частично унищожаване на разрасналия се мускул в изхода на лявата камера”, обяснява доц. Василев.

Класическият подход в случая е отворена операция, при която се изрязва излишният мускул. Алтернатива на хирургията е интервенционалната процедура с впръскване на специален алкохол през артериите, които кръвоснабдяват тази част от лявата камера, за да се предизвика некроза на излишния мускул. У нас традиционно се правят и двете процедури: хирургия и алкохолна аблация.

Новото тук е приложението на микропартикули от поливинил ацетат вместо алкохол. Те са евтини, реимбурсират се от здравната каса и се използват за емболизация на кръвоносни съдове - при миоми на матката или бъбречни тумори например.

“Досега се смяташе, че поради относителната невъзможност за пълно хомогенизиране на поливинил ацетата той не е най-доброто решение. При тази пациентка обаче алкохолната аблация е свързана с много висок риск от усложнения - предизвиканият инфаркт би обхванал много по-голяма от желаната зона. Затова бе решено да се използват микрочастиците - с тях се получава максимално добре контролирана некроза на сърдечния мускул, след като се проведат тестове по време на инвазивното изследване”, уточнява доц. Василев.

При процедурата се впръсква специален ехоконтраст, с който се визуализира кръвоснабдяването във всяка артерия и се вижда коя част от междукамерната преграда от коя артерия се захранва. Това не може да се установи с обикновеното ангиографско изследване. Затова се прави тестът с ехо контраст и се вижда кога разликата между наляганията в аортата и камерата изчезва - това е и търсеният ефект от лечението.
С достъп през двете радиални артерии на ръката на жената се поставя превантивно временен песмейкър, който трябва да остане поне 24 часа след процедурата. След това се влиза с катетър в лявата камера и с катетър в артерията на сърцето и се измерва разликата в налягането вътре в камерата и в аортата. Правят се различни тестове, за да се види дали тя се променя и с колко. “При жената разликата в налягането на двете места достигаше до 150 и повече милиметра живачeн стълб. След това се проверяват клон по клон съдовете, които кръвоснабдяват междукамерната преграда, за да се види при запушването на кой от тях ще се елиминира разликата в налягането между камерата и аортата”, обяснява доц. Василев.

След като се намери “виновникът”, се впръсква ехоконтраст през балона и се прави ехография, за да се види дали това е точното място. След потвърждението на мястото се въвеждат микропартикулите - в случая с на-малкия размер, 100 микрометра. С много малко количество от тях се постига спадане на разликата в налягането и непосредственият ефект е впечатляващ. Крайният резултат се отчита след 3 месеца, но се смята, че когато ефектът след процедурата е толкова добър, той ще се запази дългосрочно.

Заболяването е генетично обусловено и задължително трябва да се изследват близките родственици, напомня доц. Василев. Ако резултатите са нормални, изследванията се повтарят след 3 до 5 г. Причината е, че дефектът е вроден, но може да се прояви и на по-късен етап от живота - след 40- или 50-годишна възраст, без човек да подозира за заболяването.