Мозъкът и някои жлези произвеждат силни химикали, които влияят на настроението, мислите и действията. Те се наричат едногенни дроги, т.е. "направени отвътре". Наподобяват твърде много външните химикали, които променят съзнанието.

Откриването на ендогенните дроги е скорошен научен пробив. През 1950 г. става ясно, че психоактивните вещества действат, като се свързват със специални рецептори в нервните клетки, както ключът влиза в ключалката. Само когато молекула на дрогата "щракне" в рецептора, който й съответства, предизвиква ефект. Например кара нервната клетка да изпразва електрически импулс или й пречи да го направи.

Установява се също, че морфинът и хероинът (който бързо се разгражда в организма до морфин и става активен) се свързват със специални опиатни рецептори в клетките в определени зони на мозъка.

Но защо мозъкът има рецептори, съответстващи на молекули в цветето мак? Оказва се, че в него се синтезират вещества, чиито молекули по форма случайно наподобяват опиатните молекули. През 1975 г. тази група вещества бе открита и те бяха наречени ендорфини. Те са собствените наркотици на мозъка и предизвикват повечето ефекти на опиумните дроги, включително еуфория и намаляване на болката.

Все още не се знае защо човешкият мозък и опиумният мак, които са толкова различни, са развили химикали с идентични ефекти. Това може да е само съвпадение, но може и да издава дълбоко взаимоотношение между хората и растенията.

Освен собствени наркотици тялото произвежда и дроги от другите категории - стимуланти като адреналин и норадреналин, депресанти като ГАБА (гама-аминобутирова киселина) и серотонин, полови хормони, които са най-могъщите антидепресанти, и психоделици като ДМТ (диметил-триптамин), секретиран от хипофизата.