Защо недохранването е "тихият убиец" при тежки заболявания и как медицинските храни се превръщат в критичен съюзник за оцеляването, обяснява специалистът по хранене и диететика

Днес в нашето пространство за здраве отваряме една критично важна, но често пренебрегвана тема - неволното отслабване при заболяване, което не просто променя външния вид, но може пряко да повлияе върху лечението и шансовете за оцеляване. Докато масово се говори за затлъстяването, данните показват, че до 1/3 от пациентите в болница са в риск от недохранване, което остава подценено както от болните, така и от техните близки.

Наш гост е професор Дарина Найденова-Христова, утвърден специалист по хранене и диететика с дългогодишен опит в клиничното хранене и работата с пациенти с тежки заболявания. Този разговор е част от мисията на нашия подкаст "Докторе, кажи!". Целта на подкаста на "24 часа" винаги е била да предоставя достъпна, проверена и навременна информация по най-важните здравни теми - такава, която реално помага на хората да вземат по-добри решения за себе си и семействата си.

- Проф. Найденова, обикновено говорим за затлъстяване. Това е един от големите проблеми в света. Много рядко се говори за другата страна на проблема - именно недохранването. Как го дефинира медицината? Само като ниско тегло или като загуба на мускули и енергийни резерви?

- Всъщност не е просто загуба на тегло, не е просто ниско тегло. Недохранването е един комплексен проблем, при който можем да губим функционална тъкан. Една от най-ценните тъкани в нашето тяло е мускулната ни тъкан. Така че при недохранването обикновено губим мускулатура. Можем да не загубим много мастна тъкан, даже може и теглото кой знае колко да не се промени, но губейки мускулатура, ние губим и много ценни хранителни вещества.

Тъй като мускулната тъкан е депо на много витамини и минерали, недохранването има и друг аспект - то може да се изразява в недостатъчен внос и недостатъчни депа на наистина важни витамини и минерали, важни за кръвотворението, за имунната ни система, за мозъчната активност.

- Кога отслабването вече трябва да ни притеснява? Има ли граници, които лекарите приемат за тревожни?

- Един от тези критерии е, ако отслабването е нежелано. Във всички случаи, когато имаме нежелана загуба на килограми, това трябва да е аларма - за лекарите, за пациентите и за техните близки.

Един от критериите, които се ползват като скрининг, това е така нареченият боди мас индекс (BMI).

Ако е под 18,5 и особено ако е под 16, 15 или надолу, това вече са състояния, които граничат с доста по-лошо качество на живот и с по-кратка продължителност на живот.

Но BMI не е най-точният критерий, защото има хора, които тръгват от много по-висок индекс и в хода на заболяване губят килограми бързо. Въпреки че теглото им все още е в норма, бързата загуба също е изключително алармираща.

- При тежки заболявания хората отслабват дори когато се хранят. Какво се случва в организма? Каква е ролята на възпалението и така наречените цитокини?

- Причините са много. Едната е, че е засилен метаболизмът - имаме повишен енергоразход, повишено горене на калории и невинаги болният човек успява да изяде такова количество храна, че то да съответства на този разход. По отношение на цитокините - това са молекули, които се синтезират от самото човешко тяло, най-вече от клетките на имунната система. Тези, които са свързани с възпалението, се отделят в големи количества при болест и могат допълнително да потиснат апетита. Те са изключително опасни, защото стимулират допълнително растежа на тумора, докато има друга група цитокини, които регулират възпалението и повишават съпротивлението на организма.

- Има един мит, че захарта храни рака. Какво казва науката всъщност?

- Науката казва, че наистина става въпрос за мит - захарта не храни рака.

Нашият организъм има компенсаторни механизми, които поддържат нивото на кръвната захар в тесни граници. Независимо дали ядем захар, картофи или сме на кетодиета, тялото ни синтезира глюкоза чрез процес, наречен гликонеогенеза, за да осигури енергия за всички клетки - мускулни, мозъчни, еритроцити. Много е смело да се твърди, че спирането на захарта ще блокира туморните клетки. Дори при туморен процес не е забранено да има няколко хапки или една порция десерт, стига да не се прекалява и да не се замества хранене с десерт.

- Много хора със сериозни диагнози губят апетит и не могат да ядат големи порции. Какво е решението за тях?

- Живеем в ХХI век и едно от достъпните решения е използването на медицински храни. Аз ги наричам "елементни храни", защото съдържат всички хранителни вещества, буквално разградени в лесна форма за усвояване и са силно концентрирани. Тези храни са под формата на млекца или кремчета. Приличат на плодови млека, обикновено в опаковки от 200 грама, и са енергийно и белтъчно плътни.

В една такава опаковка млекце (като например "Фрезубин" или "Супортан") има цели 20 грама белтък. Това е около 1/3 от дневните нужди на човек с тегло 60 кг.

- Тези млека подходящи ли са за всички и как се приемат?

- Те са достъпни в аптеките. Има различни видове: "Супортан" е по-подходящ за онкоболни, за да засили имунитета, защото е обогатен с омега-3 мазнини от рибен произход. Има и такива за хора с диабет, където се внимава с въглехидратите. Тези течни храни са спасение, когато пациентът има афти, суха уста или болки при преглъщане.

Използваме ги и при хора с хранителни разстройства като анорексия, защото при тях се развива временна храносмилателна недостатъчност - клетките на червата "забравят" как да произвеждат ензими, ако дълго не са приемали храна.

Медицинските млекца не изискват почти никаква работа от храносмилателната система и помагат на клетките на чревната лигавица (ентероцитите) да останат живи, защото те се хранят директно от това, което е вътре в червото, а не по кръвен път.

- А ако човек не обича сладките вкусове на тези млека?

- Има вариант и под формата на пудра - "Фрезубин пудра". Тя е уникална, защото е неутрална на вкус и може да се добави към всякакво ястие - супа, кисело мляко или солено ястие, без да променя вкуса, но го обогатява с белтък. Това е изключително ценно и за бременни жени, при които нуждите от протеин растат, а понякога не им се ядат конкретни неща.

- Защо мускулната маса е толкова пряко свързана с дълголетието?

- Мускулната тъкан е една от най-ценните и за съжаление, след 30-35 години започваме тихомълком да я губим. Сърцето също е мускул.

В последните години се говори за миокини - специфични молекули, които се отделят от мускулните клетки при натоварване.

Тези миокини комуникират с целия организъм - стимулират растежен фактор в мозъка (профилактика на деменция), подобряват сърдечната функция, засилват имунитета и подобряват инсулиновата чувствителност. Така че добрата мускулатура е свързана с по-добро здраве и по-дълъг живот.

Гледайте целия епизод на "Докторе, кажи!":