1/3 от възрастните хора имат затлъстяване, среща се по-често при живеещите на село

Проф. д-р Здравко Каменов, дмн, е началник на Клиниката по Ендокринология и болести на обмяната и ръководител на Катедрата по вътрешни болести в МУ - София. Има специалности по ендокринология и болести на обмяната и вътрешни болести. Той е първият български лекар получил за работата си в областта на ендокринологията медала на Американската асоциация на клиничните ендокринолози. Специализирал е във Великобритания, Дания, Япония, Австрия, Италия и САЩ.

- Проф. Каменов, тази година отбелязваме Световния ден за борба с диабета при особени обстоятелства. Какво отражение има пандемията от коронавирус върху тази група пациенти?

- COVID-19 пандемията има огромно отражение върху целия свят и тепърва ще оценяваме щетите, които нанася. В здравен аспект обаче най-много тя се отразява на възрастните хора, които като правило са и с най-много съпътстващи хронични заболявания. На едно от първите места по рисковия си профил е захарният диабет. Досега се приемаше, че хората с диабет не са по-податливи към развитие на COVID-19 спрямо общата популация, но това се оспорва.

Рискът за лош изход е сходен за хора с диабет тип 1 и 2. Смъртността при наличен диабет е 3 пъти по-висока отколкото без него, но тя зависи и от контрола му -

лошият гликемичен

контрол я увеличава

10 пъти в сравнение

с добрия

Пациентите с диабет тип 1 имат повишен риск за развитие на кетоацидоза при вирусна или бактериална инфекция. Дългосрочно влошеният гликемичен контрол може да наруши редица механизми на имунния отговор към вирусни инфекции и да доведе до наслагване на вторични бактериални инфекции, което обяснява и неблагоприятния ефект на диабета върху протичането на вирусната инфекция.

Освен това диабетните усложнения и съпътстващи заболявания като хронична бъбречна болест, затлъстяване и исхемична болест на сърцето могат да влошат състоянието на хора със захарен диабет, което да доведе до по-тежко протичане на COVID-19.

- Какво да правят диабетиците по време на COVID-19?

- Всяко заболяване е стрес за организма и психиката на човека. При сегашната COVID-19 епидемия се смесват две сфери на тревожност – тази на диабета с информираността за по-високия риск за влошаването му и за по-тежко протичане, както и обичайната неувереност във възможностите за достатъчно стриктен гликемичен контрол и на COVID-19 инфекцията с очакваното по-тежко нейно протичане. Затова се дават няколко правила, които е добре да се спазват : редовно мерете кръвната си захар, това може да помогне за избягване на усложнения, причинени от висока или ниска кръвна глюкоза; ако проявите симптоми, подобни на грип (повишена температура, кашлица, затруднено дишане), е важно да се консултирате с лекар. Ако кашляте с храчки, това може да означава инфекция и трябва незабавно да потърсите медицинска помощ; всяка инфекция повишава нивата на глюкозата и увеличава нуждата от течности, затова се уверете, че приемате достатъчно количество вода; уверете се, че имате достатъчно количество лекарства за диабет. Избягвате преумора и си осигурите пълноценен сън.

По отношение на храненето, дайте приоритет на храни с нисък гликемичен индекс (зеленчуци, пълнозърнести тестени изделия); избягвайте прекомерната консумация на пържени храни и ограничете тази с високо съдържание на захар, въглехидрати и мазнини; изберете постни протеини (риба, месо, яйца, мляко, боб); яжте зелени, листни зеленчуци и плодове на две или три порции.

- Оправдано ли е твърдението, че извън COVID, лекарите се борят с друга пандемия - тази от диабет?

- Когато говорим за пандемия визираме преди всичко тип 2, който имат около 90% от хората с диабет. Данните от атласа на Световната диабетна федерация за 2019 г. сочат, че по света във възрастта 20-79 г. има 463 млн. души с диабет, като само за последните 20 г. броят е нарастнал 3 пъти. Очаква се към 2045 г. да бъдат над 700 млн., но според мен това е твърде оптимистично предположение, съдейки по изпреварващата прогнозите реалност досега.

У нас има около

половин милион

хора с диабет

Най-важният рисков фактор за развитие на диабет тип 2 е затлъстяването. Излишните килограми отчитаме с Индекса на телесна маса (ИТМ). Изчислява се като се раздели теглото на ръста в метри повдигнат на втора степен (кг/м2). Нормално е теглото при ИТМ 18,5 – 25, а за наднормено тегло се приемат стойноти 25-30. За затлъстяване I степен стойностите са 30-35, за II степен 35-40, за III степен - над 40. Някои наричат ИТМ над 50 “суперобезитет”.

В България, по данни на Световната банка от 2016 г., 1/4 от населението е със затлъстяване и сме на 10 място в Европа. Още по-тревожни са данните на Българското дружество по ендокринология, които сочат, че 1/3 от възрастните българи имат затлъстяване - повече при мъжете (39%), отколкото при жените (28%) и повече на село (33%), отколкото в града (28%).

Затлъстяването в най-голяма степен е в резултат на неблагоприятните промени в стила на живот – повишен прием на калории от богата на въглехидрати и мазнини храна, обездвижване, стрес, малко сън, вредни навици. Гените , както и “битовата” епигенетика (традиции в семейното прехранване от ранна възраст, при което се модифицира изявата на наличните гени) има също много голямо значение.

Затлъстяването, особено в коремната област о, и инсулиновата резистентност стоят в основата на развитието на метаболитния синдром, който включва артериална хипертония, промени в мастния профил и нарушения в нивата на глюкозата в кръвта до развитие на диабет тип 2.

Разбира се генетиката, стресът, депресията, нездравословното хранене, някои болести и медикаменти могат директно да увеличат риска за диабет, без да се преминава през затлъстяване.

Борбата със затлъстяването е и борба с диабет тип 2. В Александровска болница работи единственият в страната сертифициран от Европейската асоциация за изследване на затлъстяването (EASO)

Център по

проблемите на

затлъстяването

с комплексна програма за предоперативна оценка и постоперативно мониториране на пациентите, лекувани с бариатрична хирургия.

- Българския пациент често търси медицинска помощ късно. Късно ли се диагностицира заболяването у нас?

- Повишената кръвна захар не боли и това е основна причина около половината от хората с диабет в света да не знаят, че са болни. В Европа този процент е около 40. В общия случай минават 5-10 г. на асимптомно протичане на диабета, докато по друг повод, не се установи повишената кръвна захар, а това може да се предотврати с редовното й профилактично изследване на гладно. Проблемът е, че независимо дали диабетът е диагностициран или не, микро- и макросъдовите усложнения, до които води, се развиват, ако не се лекува. А за да започне възможно най-рано лечението, трябва да се повиши здравната култура и обществената чувствителност към рисковите фактори. Сред най-важните са наднормено тегло или затлъстяване, т.е. тези с индекс на телесна маса над 25 кг/м2, към които спадат 2/3 от възрастните; обездвижването; наличието на близък роднина с диабет тип 2; жените, родили дете над 4 кг или имали гестационен захарен диабет; артериална хипертония 140/90 mmHg или лечение за такава, дислипидемия с HDL под 0,9 и/или триглицериди над 2,8 ммол/л; жените със синдром на поликистозните яйчници; нарушена гликемия на гладно (6,1-6,9 ммол/л) или нарушен глюкозен толеранс, които състояния се обединяват под термина “предиабет”; сърдечносъдова болест.

Депресията, хипогонадизмът с късно начало при мъжете, редица ендокринни заболявания и др. също увеличават риска за диабет.

- Кои са най-честите поражения, които болестта нанася върху организма, когато се открие по-късно?

- Диабетните усложнения водят до инвалидизация и намаляват продължителносттта на живота. Разделят се на микро- и макросъдови.

Микросъдовите включват диабетна ретинопатия, която се открива при 21% от пациентите. Тя е водеща причина за слепота между 40 и 74 г. Диабетната нефропатия, която е водеща причина за терминална хронична бъбречна болест и диализа, се среща при 18% от пациентите. Диабетна невропатия пък имат 12% от новодиагностицираните пациенти. Тя засяга приблизително 70% от хората с диабет тип 2 и е водеща причина за нетравматични ампутации на долен крайник. В контекста на COVID-19 трябва да се каже, че една от фундаменталните причини за влошаване на състоянието и мултиорганна недостатъчност, се развива по-лесно при увреди от диабета.

Макросъдовите усложнения включват сърдечносъдови заболявания – 2/3 от хората с диабет тип 2 загиват от тях. Много по-чести са артериалната хипертония, периферната артериална болест, исхемичната болест на сърцето, мозъчно-съдовата болест.

Ранната диагноза и оценка на диабетните усложнения с високо-чувствителна апаратура е от критично значение за своевременно стартиране на терапия, за тяхното отсрочване или забавяне. През 2015 г. към Клиниката по ендокринология на Александровска болница бе създаден първият у нас специализиран център за превенция на захарния диабет и неговите усложнения. В него има апаратура от висок клас за установяване на най-ранните промени в съдовете, нервите, очите, бъбреците и др., присъщи на захарния диабет.

- Във всяка област медицината бележи все повече успехи откъм терапевтични методи. Какви са последните и по отношение на диабета?

- Три нови групи лекарства заемат все по-предни позиции в лечението на диабета и предотвратяването на риска от усложнения. В големи проучвания за сърдечносъдова сигурност с десетки хиляди участници с диабет тип 2, беше доказана тяхната безопасност, а за някои представители, че имат и значителни предимства за намаляване на сърдечносъдовите събития, сърдечносъдовата и обща смъртност, сърдечната недостатъчност и забавяне прогресията на диабетната нефропатия. Те помагат и за намаляванет на теглото и артериалното налягане.

Разполагаме и с най-новите видове инсулини – с ултра дълго или ултра кратко действие. Всички тези медикаменти се прилагат и у нас, а НЗОК ги отпуска по определени критерии. Все повече навлизат и високо-технологичните средства за продължително мониториране на кръвната захар, инсулиновите помпи и др. Разполагайки с последните терапевтични възможности, добрият контрол на захарния диабет и повлияването на сърдечносъдовия риск при хората с диабет стават все по-реално възможни у нас.

* Публикацията е със съдействието на Novo Nordisk.