11° C, предимно облачно
Родът дава на България двама лекари и 4-ма кинаджии
И двамата родители на Петър Димков - свещеникът Иван и Екатерина - народна лечителка, са от възрожденски родове от с. Горно Броди, Серско, известно средище на българския дух в Македония.
Димко Хаджииванов, дядото на Петър по бащина линия, е един от първенците на селото. Известен е като заклет родолюбец и има големи заслуги за Българското възраждане в Серско, Неврокопско и Мелнишко през ХIX век.
След Руско-турската война Димко Хаджииванов и семейството му се преселват в София и заживяват на ул. “Пиротска”. Тук на 19 декември 1886 г. се ражда Петър Иванов Димков.
Едва 13-годишен той заминава да учи в кадетското училище в Санкт Петербург. Там посещава и лекции по тибетска медицина, хомеопатия и ирисодиагностика. Прочита първите книги за ирисова диагностика на унгарския лекар д-р Игнац фон Пекчели. А книгата на М. Платен за природосъобразен начин на живот и лекуване му става настолна.
Дипломира се като офицер и през 1909 г. се връща в България. Има и солидни знания по медицина, но няма диплом.
В книгата си “Петър Димков. Моят баща” дъщеря му Лили пише, че едното от раняванията е в корема и се налага операция, но няма нищо, с което да му направят упойка. Тогава той пита хирурга може ли да пее.
И наистина пее с
пълен глас по време
на цялата операция
На 7 ноември 1920 г. 34-годишният майор Петър Димков се жени за 18-годишната Мария Симова - интелигентна и начетена девойка. Майка й е австрийка от Виена и от нея тя научава перфектен немски език. Но след сватбата им започват големи съкращения в армията и Димков е уволнен.
Започва да практикува като лечител. Наричат го безсребърник, защото не взима пари от хората. Той казва: “За дар от Бога пари не се вземат”.
Негов приятел, който живее в САЩ, предлага на младото семейство пари, за да емигрира в САЩ. Родолюбецът Димков категорично отказва. С жена си заминават във Виена, за да учат. След войната обаче и там царят глад и недоимък.
Двамата издържат една учебна година и след като Мария заболява тежко заради системното недояждане, те се връщат в България. За техен късмет Петър Димков отново е привикан в армията. И започват митарствата от град на град, където бива пращан: Бургас, Свищов, София, Стара Загора, Варна, Карлово, Асеновград, Сливен.
През 1932 г. режисьорът Васил Гендов снима филма си “Бунтът на робите” в Карлово. Това е първият “говорещ и музикален български филм”, главен герой е самият Левски. В масовите сцени на филма участват войници от местния полк. Част от снимките са в двора на къщата на Левски и режисьорът Гендов е потресен от вида му - неподдържан, обрасъл с бурени. В окаяно състояние и почти рухнала е и самата къща. В града се носи слух, че къщата ще бъде съборена, защото там трябва да мине шосе. Според друга версия събарянето е, за да се отвори изглед към кръчмата, която била на кмета.
Местни хора съветват Гендов за спасяването на къщата да потърси помощ от командира на местния полк Петър Димков, изключително родолюбив българин. Подполковник Димков нарежда къщата да бъде обградена с верига от войници и издава заповед “да се стреля на месо”, ако някой понечи да разкъса веригата.
Представяте ли си? Офицерът, участвал в три войни, който разказвал, че никога не е стрелял срещу хора, да нареди огън срещу сънародници?! Акцията изиграва своята роля и къщата на Левски оцелява.
Заради родолюбивото си дело Петър Димков не получава признание, а е даден на военен съд. За “превишаване на пълномощията си и самоуправство”. Пак две са версиите да не бъде осъден. Според едната го спасява лично ген. Атанас Ватев - командир на Втора армия, по-късно председател на Военния съюз. След преврата на 19 май 1934 г. скоропостижно е пратен в запаса. Според другата версия единият от военните съдии е бил патриот като Димков и го спасява.
Запалени от
родолюбивата искра
на Петър Димков,
карловци създават обществен комитет, който организира възстановяването на къщата през 1933 г. Тя е отворена е като музей през 1937-а, когато се навършват 100 години от рождението на Апостола.
Добрите дела, които офицерът Петър Димков прави за родината си, продължават и във Варна, където е преместен след преврата на 19 май 1934 г.
Там той е комендант на града само осем месеца, но реализира много идеи. По негово предложение са построени Триумфалната арка на 8-и Приморски полк и мемориалния парк в чест на Владислав Варненчик, възстановен е Аспаруховият вал. Помага дори за създаване на Варненската филхармония.
Парадоксът при Петър Димков е, че, от една страна, е преследван и забраняван от властите, а, от друга, почти всички властимащи ходят да се лекуват при него. Тодор Живков го кани на аудиенции, лекува дъщеря му Людмила, членове на Политбюро, генерали от армията и МВР...
След катастрофата на 12 ноември 1973 г. силно главоболие мъчи Людмила Живкова. У дома на Димков идва Иван Славков и пита дали би се съгласил да лекува съпругата му. На другия ден Людмила пристига с двама лекари и медицинска сестра. Голям бретон прикрива белезите на челото й от катастрофата. Димков успява да премахне и тях и Живкова вдига косата си на кок.
Няколко пъти карат Петър Димков и в Москва, където лекува тежко болната жена на Константин Черненко. Преглежда и Леонид Брежнев в Банкя при последното идване на генсека на КПСС в България през 1979 г. Казва, че климатът в Банкя не е благоприятен за здравето на Брежнев, и още на другия ден цялата делегация си тръгва.
Най-много на Петър Димков помага ген. Иван Михайлов, военен министър до 1962 г. и член на Политбюро. Лечителят изцерява съпругата му и генералът му помага да издаде своите три тома с рецепти за народно лечение. В края на 70-те години на миналия век ген. Михайлов разказва на съветската режисьорка Валя Никифорова колко трудно успява да издаде книгите:
“Вече 4-5 години се боря за издаването на книгата “Българска народна медицина” на Петър Димков. Отначало нямаше пари дори тя да бъде преписана на машина. Намерихме 500 лева. Преписа се на машина. Дадох я на един академик. Прочете я и нищо. Най-после я дадохме на проф. Стефан Тодоров. За няколко дни 10-те хиляди екземпляра от нея изчезнаха. Нашата академия отказа да се издаде допълнителен тираж. Говорих лично с др. Балевски, но без резултат. (Акад. Ангел Балевски е председател на БАН - б. а.) Тогава се обърнах към ЦК за още 30 000 екземпляра. Нещо стана и затова вместо тази цифра се реши да бъдат 20 000. Те ще излязат през октомври, има се предвид първият том, а другите два тома - през 1978 г.”
Освен това ген. Иван Михайлов организира среща на Димков с ръководството на “Фармахим”. Идеята е да бъдат произвеждани медикаменти на базата на неговите билкови рецепти. Лечителя заявява, че е готов да предостави на предприятието безплатно всичките си изследвания и билкови рецепти. Следват възторжени ръкопляскания и... идеята потъва в пълна забрава.
Любомир Димков е киноинженер и цял живот работи в студията за документални филми “Екран”, която после преминава към БНТ и става за телевизионни филми. Любомир е главен инженер на студията, после става и директор. Негова съпруга е Катя, но бракът им е кратък и нямат деца.
Лили Димкова завършва театрална декорация във ВИИИ “Николай Павлович” през 1957 г. Работи като сценограф в Габровския театър и като художествен редактор в издателство “Наука и изкуство”, поставя сценични оформления в различни театри на страната.
Тя е художник
по костюмите
на филмите
“Рицар без броня”, “Шведски крале”, “Един снимачен ден”, “Сбогом, приятели”, “Необходимият грешник” и др. По-късно Лили Димкова се отдава изцяло на рисуването и днес е много известна и уважавана художничка. Правила е изложби в София, Ню Йорк в музея на Николай Рьорих, Сан Франциско, Берлин и др.
Владимир Димков работи в ДП “Разпространение на филми”, което се занимаваше с размножаване на филмови копия и разпространението им в страната и чужбина. Съпругата му Мая също работи в Българската кинематография, завимава се с внос и износ на филми.
Дъщеря им Владимира, след като няколко години е журналистка в БТА, сега се труди в сферата на социалното осигуряване. Съпругът й Йордан е специалист по информационни технологии. Синът Виктор е ученик.
Единствен от наследниците на Петър Димков, който се занимава с медицина, е неговият внук Петър. Той е син на Лили от брака й с режисьора Атанас Воденичаров. Двамата се развеждат, когато момчето е на три години. Според Лили разводът е болезнен и неприятен.
Баща й я съветва да отиде и да се помоли на гроба на отец Серафим в Руската черква. “Получих огромна помощ не само тогава, а и в други тежки моменти в живота си”, признава Лили Димкова.
И обяснява: “Отец Серафим, този светъл, сияен божествен дух, избрал след физическата си смърт пътя на безкористната помощ за страдащите човешки души...”
Когато младежът навършва 16 години, бащата се съгласява той да носи фамилията Димков. И така става Петър Димков II.Как реагира Лечителя, след като никое от децата му не става лекар?
“Дядо ми беше много умерен човек и
никога не изразяваше
отрицателни емоции
и разочарование. Даваше свобода на избор. Не употрябваше думата “трябва” в повелително наклонение. И мен не ме е карал, въпреки че са ме отгледали двамата с баба ми”, отговаря Петър Димков-младши. Майка му е разпределена в Габровския театър и те го вземат при тях, когато е само на 10 месеца.
“Ти и Петър вървите по моята духовна линия. Той ще бъде мой наследник”, казвал Лечителя на дъщеря си Лили. И оставя на внука си всички сквои рецепти и планове.
При първото кандидатстване в Медицинската академия (МА) обаче Петър е скъсан на изпита. Признава, че просто не е бил добре подготвен. Другата лоша новина е, че освен по биология от следващата година ще има и изпит по химия.
След казармата е приет и се появява се възможност да учи в Киев и той приема. Може би има и някакъв сантиментален момент - дядо му е учил в Русия, вуйчо му Любомир е завършил киноинженерство в Ленинград.
Това са и годините, през които дядо му е най-настойчиво преследван от властите заради лечителството, а най-голям враг му е Атанас Малеев. Той освен шурей на Тодор Живков е и председател на МА. Младежът решава да е по-далеч от проблемите и през 1979 г. става студент в Киев, столицата на Украйна, която тогава е в състава на Съветския съюз.
“В ония години медицинското образование в СССР беше на много високо ниво. Учението траеше 6 години, като 5 се учеше всичко, а през шестата година ни профилираха в различни специалности”, разказва Петър.
Той избира хирургията. Дипломира се и се връща в България. Тогава завършилите в чужбина не подлежат на разпределение. Него обаче го пращат за участъков педиатър в Етрополе. Докато работи там, се явява на конкурс за асистентско място в Катедрата по очни болести на МА и го печели.
“Насочих се към
очните болести,
защото всъщност офталмологията беше единствената специалност, при която мога да гледам в очите на пациентите, без някой да пита защо”, коментира основния мотив за избора си Петър Димков II.
Негова съпруга е Филипа, която е инженер-химик. Работи в семейната фирма за производство на хранителни добавки на базата на билковите рецепти на Димков-старши. Дъщеря им Симона е завършила УНСС и работи в чуждестранна фирма.
Всяка сутрин Лечителя произнася следната молитва: “Благодаря ти, Боже, за всичко, което си ми дал и си ме научил. Благодаря ти за големите благодати, които имаш към нас, ние те познаваме, че си всемилостив, всеистинен, всеблаг. Амин!
Петър Димков умира в съня си на 4 октомври 1981 г. Намира го съпругата му Мария - легнал на гръб, със спокойно изражение на лицето. Часовникът му е спрял в 2 часа и 3 минути...
Коментари