Отговаря д-р Аспарух Аспарухов, консултант е на "24 часа" по ортопедия от старта на здравното му приложение "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Коленните мениски са сърповидни по форма структури от фиброзен хрущял. Всяко коляно има два мениска - вътрешен и външен. Прикрепват се здраво към подлежащия голям пищял в областта на предния и задния рог, а в останалата си част - към ставната капсула. Латералният мениск може да се представи в около 5% като дискоиден по форма. Отпред и отзад на коляното двата мениска са свързани помежду си със здрави връзки.

Морфологично е интересно да се отбележи, че при раждането целият мениск е кръвоснабден. След 10-годишна възраст вътрешните две трети от мениска са напълно лишени от кръвоснабдяване.

Мениските са важни структури в много аспекти от функцията на колянната става. Най-съществените са да адаптират една към друга ставните повърхности на двете кости в коляното - бедрената и големия пищял, да служат като "амортисьор" на ставата и да разпределят натоварването, да участват в стабилизиране на коляното, да ограничават сгъването и разгъването му и др.

Честотата на увреди в мениските е 60-70 на 100 000. При мъжете увреждането е 3-4 пъти по-често. Възрастовото разпределение при мъжете е между 20 и 30 г., съответно между 11 и 20 г. при жените. Вътрешният мениск се уврежда неколкократно по-често от външния, обикновено в средната трета и задния рог.

При повече от една трета от болните със скъсване на мениска е увредена и предната кръстна връзка. Дегенеративните увреди в мениските са много чести при мъжете в четвъртото до шестото десетилетие. Скъсан мениск се диагностицира в около 50% от болните със счупване на платото на големия пищял.

Диагнозата скъсване на мениск се поставя чрез сведения от болния за травма, клиничен преглед и изследвания. При дегенеративна увреда след 40-годишна възраст може и да липсва информация за травма. При клиничното изследване се установява болка в съответната на мениска ставна цепка; излив в коляното, който най-често е синовиален и по-рядко кървав; ограничение в движенията на коляното, които са преди всичко в разгъването, особено ако част от скъсания мениск е блокирала между кондилите.

При хронична стара увреда на мениск се долавя прещракване в коляното при сгъване и при клякане. Има серия от клинични тестове, специфични за скъсване на мениски. Като допълнение в диагностиката се извършват рентгенографии на коляното в три проекции и магнитно-ядрено сканиране. То може само да потвърди предполаганото от клиничния преглед скъсване на мениска, както и да представи състоянието на други ставни и извънставни мекотъканни структури, като връзки, синовиални дупликатури и други.

Лечението на скъсан мениск е оперативно. Чрез артроскопско изследване на коляното може директно да се класифицира увредата и да се определи видът на операцията. Основен принцип в лечението е стремеж към максимално запазване на мениска.

Общоприети критерии за възстановяване на мениска чрез шев са увреди в периферните 10 до 30% от мениска, вертикално ориентирани скъсвания с дължина по-голяма от 10 мм, скъсвания без вторични увреждания на хрущял, менискални увреди, съпътствани от скъсване и връзкови структури, мениски, които при тестване показват повишена подвижност.

Частично отстраняване само на увредената част от мениска се препоръчва, когато не може да се възстанови целостта му. Периферната част трябва задължително да се запази, тъй като тя поддържа стабилността му и е отговорна за предаване на натоварването.

Цялостно отстраняване на мениска трябва да се избягва, за да се предотврати дегенерация на ставата. Ако не може да се избегне, при съответни индикации се препоръчва присаждане на мениск - с открита или артроскопска операция.