Отговаря д-р Николай Доганов, акушер-гинеколог и консултант на в. "24 часа" от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Епидемиологичен анализ в САЩ показва, че 3,7-8,4% от бременните на възраст от 18 до 44 години страдат от астма. Съществува тенденция този брой да нараства.

По правило се приема, че при пациентки с тежко протичаща астма състоянието по време на бременността се влошава. При по-леките случаи заболяването може да остане непроменено или дори да се подобри.

При бременните с астма има по-висок риск за развитие на прееклампсия (високо артериално налягане, отоци и албумин в урината), недоносеност на плода и повишена перинатална смъртност. Смята се, че механизмите, които влияят неблагоприятно на новороденото, са острата и хроничната хипоксия (недостиг на кислород в организма на майката), прилагането на някои лекарства за лечение на астмата и др.

На практика е важно при бременни с лека или добре контролирана астма дихателната функция да бъде стриктно проследявана.

Проучвания показват, че лечението с инхалаторни кортикостероиди не оказва особено влияние върху растежа и развитието на плода, т.е. те са средство на избор при пациентки с персистираща (съществуваща дълго време) астма. Няма данни, че астмата при майките води до поява на вродени малформации при плода.

Съвременното лечение на астма е предимно в инхалаторна форма.

Не по-малко важно е идентифицирането на провокиращите заболяването алергени и ограничаването на контакта на жените с тях.

Трябва да се лекуват съпътстващите заболявания като алергична хрема, синузит и гастроезофагиален рефлукс (киселини), които могат да изострят астматичната симптоматика.