Отговаря проф. Боян Лозанов, консултант на в. "24 часа" по ендокринология от създаването на здравното му приложение през 2001 г.

Автономната невропатия е едно от усложненията на диабета, което се проявява 10-20 години от началото на болестта. Ако диагнозата на диабета (при тип 2) бъде поставена късно, прояви може да има още в началото.

Разграничават се няколко форми в зависимост от преобладаващите нарушения и клинични прояви - гастроинтестинална, сърдечносъдова, пикочнополова и др.

При гастроинтестиналната форма има нарушения в моторната функция на стомаха, тънките и/или дебелите черва: немотивирани диарии (след хранене), тежест и подуване на горната част на корема, по-рядко гадене, повръщане (при липса на кетоацидоза).

Сърдечносъдовите прояви се изразяват в т.нар. ортостатична хипотония - спад на кръвното налягане в право положение (световъртеж, колапс), немотивирано сърцебиене при покой (пулс 90-100 удара на минута). Характерна е загубата на чувствителност и липса на сърдечна болка (безболкова стенокардия и инфаркт).

От страна на пикочно-половата система има задръжка на урина поради нарушено изпразване на пикочния мехур, нарушения в ерекцията и еякулацията, водещи до импотентност.

Автономната диабетна невропатия има различна еволюция, която е в зависимост от редица фактори, главно от тежестта и компенсацията на диабета. Сама по себе си тя може да влоши компенсацията на метаболитните прояви чрез нарушения в храненето, усвояване на храните в гастроинтестиналния тракт (хипогликемии), както и чрез нарушена вегетативна регулация на ендокринните функции (нарушена секреция на глюкагон, инсулин, чревни или надбъбречни хормони).

Лечението й изисква на първо място оптимална компенсация на диабета. Целенасочено приложение намират различни медикаменти: витамини от групата В, алфа-липоева киселина. Използват се и различни симптоматични средства в зависимост от проявите.