Отговаря проф. Боян Лозанов, консултант на в. "24 часа" по ендокринология от създаването на здравното му приложение през 2001 г.

Стойности на кръвната захар сутрин на гладно, които са равни или по-високи от 6,1 ммол/л, говорят за диабет.

Важно изискване е изследването да бъде направено след 12-часово нощно гладуване, като в предшестващите 3 дни няма силни стресови фактори, злоупотреба с алкохол или с богати на захар храни (въглехидрати не повече от 200 г дневно).

Обикновено изследването се прави в капилярна кръв, взета от пръста. Ако то е проведено в кръвна плазма (венозна кръв) границата е малко по-висока (7 ммол/л; при стойности между 6,1 и 6,9 ммол/л се говори за нарушена гликемия на гладно.

Важно значение за диагнозата на диабета имат стойностите на кръвната захар 2 часа след нахранване (постпрандиално) или на 120-ата минута след прием на 75 г кристална глюкоза при т.нар. орален глюкозотолерансен тест (ОГТТ).

Ако е налице диабет, кръвната захар на 120-ата минута надхвърля 11,1 мМол/л. При стойности между 7,8 и 11,1 мМол/л и нормална изходна стойност говорим за "нарушен глюкозен толеранс", който определя висок риск да се развие диабет. В този случай са нужни периодични контроли на кръвната захар на гладно, както и след нахранване (кръвозахарни профили).

Редица външни фактори повишават риска да се влоши въглехидратният толеранс и да се развие захарен диабет. Сред тях са нерационално хранене и обездвижване, водещи до пълнеене, а също хроничният стрес и инфекциите.

Отстраняването им и нормализирането на теглото може да доведат до изчезване на нарушенията и да предотвратят развитието на диабет.