Ярка светлина ще свери вътрешния ви часовник с летния.

Имаме седмица за противошокова терапия на задаващото се от 31 март лятно часово време. Европа принципно реши, че ще спре игрите със стрелките 2 пъти в годината, защото това вреди на здравето, а не носи никакви икономически ползи. Но отложи промяната за 2021 г., за да се обмисли преходът и да не се създаде транспортен хаос.

Затова от последната неделя на март отново ще губим един час сън и ще ставаме по-рано. Това обърква вътрешния ни часовник, напряга мозъка и сърцето. Най-сигурният начин да преживеем шока без големи щети, е да приложим механизмите на светлинната терапия. Светлината е единственият естествен регулатор на хормоните, които диктуват на тялото ни дали да е в готовност за бодърстване и работа, или да минава на режим за почивка и сън.

Лятното часово време ще ни лишава от един час сън чак до октомври, но критимният период е в началото. В първите дни промяната ще увеличи риска от здравословни проблеми, катастрофи и аварии. С управление на адаптационните си момодели можем да ограничим очакваните щети от това, че ще ставаме по-рано от времето, в което го правим през зимата.

Тренировките трябва да започнем още отсега - организмът буксува при брутална команда за смяна на часовете за ставане и лягане. Естествената регулация на времето за бодърстване и сън се изпълнява от светлината чрез управление на производството на няколко хормона, свързани с циркадните ритми, или т.нар. вътрешен часовник. Те дават команди на мозъка, сърцето и станалите органи да минат в активен или в щадящ режим. Най-ефективно можем да заблудим вътрешния си часовник чрез добавяне на слънце, като в дните до края на месеца прекарваме всяка свободна минута навън. Ако имаме избор, излизането сутрин рано оказва по-силно въздействие върху зачестването на хормона на съня мелатонин с хормона на бодрост. По този начин се премоделира дневният режим на тялото и то се настройва за по-рано лягане вечер. Така компенсира ранното преминаване към активност сутринта.

Важно е да приложим номера особено в деня преди и след “врътването” на стрелките. Идеалният вариант е да планираме за следващия уикенд прекарване сред природата или поне продължителни пикници.

Може да улесним адаптацията към лятно часово време и с постепенно коригиране на времето си за заспиване и събуждане, като започнем в дните до смяната на времето да навиваме алармата за ставане 10-15 минути по-рано от предишната сутрин.

Друг начин за по-безболезнен преход е да планираме като изпреварващи основните ежедневни рутинни действия, които са времеви маркери за ритъма на организма. Вътрешният часовник доказано се самосверява например с часовете, в които се храним. Ако изместим авансово с около час закуската, после обяда и особено вечерята, все едно казваме на тялото: влизай в изпреварващ график, по-рано се оттеглям в спалнята довечера. По-леката храна и избягването на алкохола пък улесняват заспиването.

Важно е да приобщим цялото семейство към програмата за по-лесен преход към летен ритъм. Стремежът е всяка нощ в дните преди и след манипулирането на часовниците да се осигурят поне седем часа сън за възрастните и най-малко осем часа за учениците. За да не влезем в статистиката за катастрофи и злополуки поради сънливост и умора.

Промяната на часовото време през пролетта е особено мъчителна за децата и тийнейджърите. Противно на всяка логика техният “работен ден” в повечето случаи започва по-рано, отколкото на родителите им. А в същото време са най-трудни за убеждаване да си легнат по-рано. Мозъкът на подрастващите обаче е най-уязвим към недоспиването. По тази причина очаквайте в началота на април да са по-раздразнителни, разсеяни, да имат по-слаби оценки.

Нагаждането към лятното часово време е по-трудно и за хората, които имат безсъние. От изпреварващото започване на дневните ангажименти страдат надпрагово и всички, които работят нощем или на смени.