Заради тумор лекари изрязват 1/6 от мозъка на 6-годишно момче в САЩ, което се възстановява напълно и сега по нищо не се различава от връстниците си. Медици смятат случая за удивителен и се надяват чрез него да научат повече за пластичността на човешкия мозък, за да правят операции своевременно.

Танър Колинс от градчето Ню Стантън в Пенсилвания страдал от гърчове и непоносимо главоболие от 4-годишен и често повръщал. Причината била доброкачествен тумор с големината на топка за голф в задната част на дясното полукълбо. Състоянието му се влошавало и момчето вече не можело да излиза от дома си заради чести припадъци.

"Ставаше ми лошо, повръщах и изведнъж ми минаваше", разказва то. Прилаганите лекарства не помагали и родителите се съгласили на операция. Били предупредени обаче, че при нея ще има поражения в зоните, където се обработва визуалната информация. Те поели риска, защото имало признаци за забавяне на развитието на сина им и това ги плашело повече от риска да загуби зрението си.

Преди операцията лекарите поставят електроди в главата на Танър и в продължение на седмица изучават електрическите импулси в мозъка му, за да изяснят кои части да изрежат, за да спрат гърчовете. След това отварят черепа и изрязват тумора заедно с прилежащата тъкан в тилната зона и половината тъкан от слепоочието. Така момчето остава без 1/6 от мозъка си.

Днес обаче, 8 години по-късно, Танър е много добър шахматист. Загубените при операцията функции на дясното полукълбо са поети изцяло от лявото. Това е необичайно ярка клинична илюстрация на феномена невропластичност, пише в сп. "Сел" д-р Марлен Бермън от университета "Карнеги-Мелън". Тя наблюдава детето след операцията.

Невропластичността е свойството на човешкия мозък да се променя под въздействие на натрупания опит, както и да се възстановява след увреждане или в отговор на външни въздействия. Тя се проявява на различни равнища - от малки или големи промени в мозъчните клетки до голямо преразпределяне на функциите в кората на главния мозък като ответна реакция на увреждане.

До средата на ХХ век се смята, че мозъкът има фиксирана структура и че нервната тъкан не се променя. Но оттогава се натрупват много данни за изменчивост на мозъка под влияние на външни фактори, обучение, травми и хирургически намеси. Случаят с Танър позволява тези промени да се наблюдават в реално време.

Оказва се, че след операцията единственият проблем на момчето е загуба на периферното зрение на лявото око. Това го лишава от правото да шофира. Но в ежедневието си той лесно компенсира този дефект със завъртане на глава.

Веднага след операцията лекарите започват да следят електрическите импулси в мозъка и така за около седмица установяват кои зони си взаимодействат и кои - не. Танър запазва зрението си и разпознава своите родители, но не може да си спомни имената им. Само след няколко дни обаче си възвръща паметта.

Възстановяването му е толкова бързо заради ранната възраст, обяснява д-р Бермън. Мозъкът на Танър не е бил още напълно "настроен" да обработва зрителна информация и поради това лявото полукълбо лесно поема функциите на изрязаните зони от дясното. Два пъти годишно след операцията д-р Бермън играе с Танър серии игри за развиване на паметта и следи мозъка му с апарат за магнитен резонанс. Не са забелязани никакви отклонения в развитието на детето.

Д-р Бермън ще го следи до навършване на 20 години. Тя следи още 9 такива пациенти, като двама от тях са стари хора. Целта й е да изясни коя е критичната възраст да се прави мозъчна операция. Операциите на деца, страдащи от припадъци, са 70% успешни, но се извършват рядко. Поради това много хора с тумори изпитват болка и имат гърчове. Ако ги оперират твърде късно, е възможно мозъкът да не успее да се реорганизира.

Чак такова пълно възстановяване като при Тенър е невъзможно при възрастен човек, изтъква д-р Бермън.

През 2017 г. лекарите откриват в главата на момчето още един тумор с размер на грахово зърно. Той е изваден през 2018 г. и след това Тенър вече доста време няма никакви оплаквания.