“Сънят – това чудо на майката природа, най-вкусно от блюдата на земния пир” – така великият Шекспир възпява съня. Сънят, това чудо, е биологична необходимост за всички живи същества и той е една от сериозните резерви на организма ни. Сънят е част от естествения биоритъм, на който в една или друга степен са подчинени организмите.

Около 22 0 000 часа от живота на човек преминават в сън. Той е особено важен за възстановяване на тялото. Липсата му може да затрудни възприемането, запаметяването, креативността, да засегне и имунната система. По време на съня се възстановяват енергийните ни запаси, а нервната, имунната и мускулно-скелетната система се възстановяват от нервното напрежение. Дълбокият сън помага на познавателните функции и има важна роля за способността на мозъка да запаметява или да решава трудни задачи. Неслучайно се твърди, че трябва да преспиш, за да може наученото да се запамети.

Доказано е, че в наши дни населението на планетата спи средно с един час по-малко от нормалното. По време на сън настъпват редица промени в организма: умът се освобождава от грижите; пулсът пада до 40 удара в минута; изчистват се белите дробове; черният дроб успява “да си почине”; отслабва мускулното напрежение; изработват се полови хормони; в кръвта се отделят хормони на растежа, които играят важна роля в процеса на регенерация на клетките и в образуването на новите белтъци. Неслучайна е поговорката, че утрото е по-мъдро от вечерта. Сънят е свързан с хормона мелатонин, който се отделя в тъмните часове от денонощието от епифизата и е силен антиоксидант. Той се съдържа в овесените ядки, царевицата, ориза, доматите, бананите. Мелатонинът се продава и като хапчета в аптеките. Склонността към безсъние се наследява.

Целия текст четете тук