Възпалението на стената на вените се нарича флебит. Много често възпалителният процес се придружава от образуване на съсиреци (тромби), поради което се нарича тромбофлебит. Той може да бъде остър или хроничен. Среща се най-често в долните крайници.

Причини. Заразни болести (коремен тиф, малария, туберкулоза), разширени вени, хемороиди, родилна треска, синузит, ангина, апендицит, след операция и др.

Хроничният тромбофлебит е резултат на неоздравял остър тромбофлебит.

Признаци. Острото възпаление се характеризира с болки на засегнатото място, кожата се зачеренвява, има оток. Болният има температура с втрисане, усеща силна болка по посока на вената, която може да се опипа уплътнена като връв.

При хроничния тромбофлебит признаците са почти същите, но в по-лека форма с бавно развитие.

Опасно усложнение е емболията - откъсване на част от кръвния съсирек, който попада с кръвообращението в белия дроб, мозъка или друг орган.

Предсказание. Сериозно. Нелекуван навреме и правилно, може да даде емболия.

Предпазване. При залежаване след операция болните трябва внимателно да се раздвижват под лекарски контрол.

Лечение. Провежда се от лекар хирург, като засегнатият крайник се оставя неподвижен, повдигнат на високо, и се използва подходящо лечение с лекарства и компреси.

Народната медицина препоръчва:

А. При остър флебит

I. Сутрин, обед и вечер 20 мин преди ядене болният да взема по 1-2 зърна от следната смес: чист боров катран 100 г, нишадър на прах 5 г и сяра на прах 5 г (от аптеката) се разбъркват добре, след това към получената смес се прибавя малко царевично брашно, докато стане на тесто, и се правят хапчета с големина колкото царевични зърна, овалват се в чисто царевично брашно, за да не се слепят помежду си, и се нареждат в кутии. Употреба: първия ден сутрин, обед и вечер се взема по едно хапче - всичко три; втория ден - по 2, всичко 6 хапчета; и по-нататък се вземат по 2 хапчета на ден, докато продължава лечението.

II. Заедно с катранените зърна да изпива 1 чашка от 75 г отварка от агримония, живовляк широколистен (листа), лавандула, лепка, невен, пача трева, ранилист, слез и цариче по 50 г от всяка. От тази смес 2 с. л. се запарват с 500 г вряща вода и на тих огън се варят 10 минути; като изстине, се прецежда.

При остър флебит добре е лечението да започне с поставяне на пиявици на болния крак или ръка, и то така: първата пиявица на 5 см от запушеното място, останалите по на 5 см една от друга по пътя на главната вена и по посока на чатала между краката или от китката към рамото, като се спазва правилото: ако е възпалена вената на краката - по цялото продължение до слабинната гънка може да се поставят по 10 пиявици, а по ръката до рамото - най-много 5 пиявици.

Диета. Суровоядство или вегетарианска млечно-растителна храна с повече плодове и зеленчуци (винаги измити, защото се пръскат с отровни химикали), слабо солена и умерено подкиселена с лимон или чист винен оцет. Люто, алкохол и тютюн - не!

Или пък обикновена храна без свинско, говеждо, овнешко и консервирани меса и риби с добавка преди обяд и вечеря: като предястие болният изяжда по 1-2 глави печен кромид лук без захар (яде се без хляб) или по 1 чинийка салата от пресен или стар кромид лук с магданоз (листа) и настъргана целина по равни части с малко зехтин и винен оцет или лимон по вкус.

На обяд заедно с другата храна може да се изяжда и по 100 г младо месо: агнешко, телешко, птица или прясна риба. Освен това полезно е да се изяждат на обяд и вечеря по 2-3 чесънчета или толкова стръкчета зелен чесън.

На вечеря - винаги безмесна храна: кисело мляко с 1-2 с. л. сурова настъргана целина, зеленчукови и тестени ястия и компоти с ръжен хляб. А след ядене да взема по 1-2 чаени лъжички бъзов мармалад с 1/4 ч. л. прах от яйчени черупки.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, да пие отварка от една ряпа - разрязана на няколко части, в един литър вода се вари, докато се свари за ядене; водата се пие, а ряпата се яде с малко сол.

III. Два часа след ядене да взема 1 с. л. от следната смес: 500 г пчелен мед или гликоза, 20 зелени листа от индрише и 20 ядки от сладки бадеми, счукани на каша, и три месести лимона, разрязани и смлени на машинка за месо, но без семките.

IV. Десет минути след сместа да изпива 1 чашка от 75 г отварка от 12-те билки: агримонця, борови връхчета, великденче, гръцка коприва, жълт кантарион, жълт равнец, живовляк широколистен (листа), листа от горска ягода, малинови листа, миризлива лазаркиня, орехови листа, френско грозде (листа и плод) - по 30 г от всяка. От тази смес 2 с. л. с прибавка на 1/2 ч. л. червени хвойни (зърна) се запарват с 500 г вряща вода и на тих огън се варят още 10 минути; като изстине, се прецежда.

V. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, се прави клизма с 500 г топла вода.

След петнадесет дни може да се направят една вечер редуваща баня на краката до под коленете, ако флебитът е на крака (42С за 30 сек, 20С за 3 сек - 5 пъти), а ако флебитът е на ръцете - редуваща баня на ръцете, последвана от коремен компрес от 4 парчета прано хасе, натопени в топла отварка от трина или бял равнец (5 с. л. бял равнец или трина се запарват с 500 г вряща вода и се вари 5 минути; като изстине, се прецежда).

Следва поставяне върху болното място на торбичка, широка 10-15 см и дълга, колкото да го обхване, напълнена или с хладък пресен селски хлебен квас (забъркан отпреди 4 часа и засилен с 1-2 изравнени ч. л. нишадър на прах - от аптеката); от вътрешната страна торбичката да е леко намазана с мед или червена глина, забъркана с хладка вода и оцет наполовина, или със сурови листа от прясна зелка, или пък със сурови картофи, рендосани заедно с люспите и поръсени с 1 ч. л. готварска сол и добре изстискани, отгоре се поставя сухо хасено парче и фланелена обвивка. Държат се цяла нощ.

Втората вечер болното място се налага с торбичка, напълнена или с хладка лапа от прясна несолена извара, или с топла (36С) лапа от праз лук (бялата му част), на ситно нарязан (ври в 50-100 г прясно мляко, докато се сгъсти като лапа от ленено семе) и преди поставянето се поръсва с 1 ч. л. захар, или пък с топла лапа от печен кромид лук, обелен, нарязан, полуизстискан и преди поставянето поръсен с 1 ч. л. захар.

На тила се поставя торбичка с пресен селски хлебен квас, засилен с 2 с. л. диви кестени, настъргани с кората (а при липса на кестени с толкова с. л. пресни корени от полски бъз, нарязани на ситно и счукани на каша).

При главоболие на главата се поставя цяла "шапка" от тънко хасе, напълнена с пресен селски хлебен квас, засилен със 7-9 с. л. диви кестени, настъргани с кората и счукани на каша, отгоре вестник и вълнена шапка - държат се цяла нощ.

Добавка. Да се обърне внимание на чистотата на пиявиците, защото ако пиявиците са били вече употребявани или пък не са чисти, може да предизвикат инфекция.

VI. Сутрин. Фрикция с хладка вода на същите места, подмишниците, корема и половите органи, сухо изтриване и обличане, последвано от 10-20 дълбоки вдишвания през носа и толкова бавни издишвания през устата.

След почивка от 1-2 часа болните места да се налагат една сутрин с торбичка, напълнена или с пресен селски хлебен квас, засилен с 1/2 ч. л. нишадър на прах, или с глина, забъркана с вода и оцет наполовина, или със сурови картофи, рендосани с люспите, както вечерта, или пък с компрес от 2-3 парчета, натопени в буровин (от аптеката). Държат се от 5 до 7 часа.

Втората сутрин се слагат компреси от 4-5 парчета, натопени в хладка отварка от полски хвощ, смрадлика и трина (по 1 с. л. от трите се запарва с 600 г вряща вода, вари се 10 минути и като изстине, се прецежда), или пък една от лапите, дадени за първата сутрин, едновременно съчетани с коремен компрес, натопен в отварка от трина. Държат се 5-7 часа.

Самовнушение. Като при високо кръвно налягане.

Неделя. Почивка от всичко.

При менструация редуваща баня на краката не се прави.

Важна добавка. През време на лечението непременно да се лежи.

Б. При хроничен флебит и тромбофлебит.

1. Вътрешно и диета, както при острия флебит

II. Вечер на болните места да се поставят пиявици, и то 6 наведнъж. След три дни това може още веднъж да се повтори. Когато раните минат, прави се лек масаж със суха длан за 1-2 минути, последван от налагане на същите места с торбичка, напълнена със сурови настъргани картофи, поръсени със сол и добре изстискани, а отгоре хасени парчета и фланелен бинт. След масажа се поставя компрес и областта на малкия мозък (на тила) или главата се налага, както по-горе. Държат се цяла нощ, като засегнатият крак или ръка се държат на висока възглавница.

III. Сутрин. Лек масаж на болните места, а след него фрикция с хладка вода на подмишниците, корема и половите органи и изтриване до сухо; поставят се ластични чорапи или ластични бинтове за разширени вени или сух компрес от зелени листа от бъз (свирчовина) или пък от зелени листа от прясно зеле, като листата се нареждат на болното място едно до друго и се прикрепват с бинт, а отгоре се обува чорап. Държи се до вечерта.

IV. Лятно време преди обяд от 11 до 12 часа се прави слънчева баня, завит до шията в горещия пясък, със студен компрес на сърцето и покрита глава с чадър или бяла кърпа, за да не слънчаса, с продължителност, докато е приятна, последвана от поливане на цялото тяло със слънчева вода от морска или от речна баня.

Важни добавки.

1. Бинтоването и разбинтоването на болния крак винаги да става на леглото.

2. Останалите по краката изменения от флебита да се лекуват с компреси от 4 парчета, натопени в разтвор от нишадър на прах (на 250 г преварена вода 1 ч. л. нишадър на прах).

3. През деня, ако има възпаление или рана, крайникът да се превързва с кърпа, натопена в чист зехтин, сварен с билки (500 г зехтин, с по 3 с. л. червен и жълт; кантарион - цвят и листа - във водна баня се варят един час; почива 2-3 дни и се прецежда през кърпа).

4. Ако кръвоносните съдове се пукат и кръвта мъчно спира, болният да не си поставя пиявици и да не прави меняващи бани на краката и ръцете.

5. При рани помага сладкият мехлем.

6. При по-големи рани да се правят топли бани на краката до коленете и на ръцете до лактите (38С за 20 минути) с отварка от смрадлика: за една баня се взема двойна шепа смрадлика и в една кофа вода се вари 10 минути; като изстине, се прецежда, след което се превързва със сладкия мехлем или пък с прясна несолена свинска мас.

7. При силен сърбеж болното място да се налага с хладка лапа от сурови картофи.

8. Ако професията на болния изисква дълго време той да стои прав, тогава на болния крак да носи до оздравяването му ластичен чорап, както при разширени вени.