Един от най-силните фактори от външната среда, който моделира психиката ни, изгражда характера ни, променя хода на нашите психични и телесни заболявания, ако такива изобщо се появят, е мнението на околните за нас. "Адът - това са другите", е казал френският философ и писател Жан Пол Сартър. За да не изпадаме в екзистенциални кризи при негативни взаимодействия с околните и те да не се превръщат в ад, трябва да внимаваме повече както с тях, така и със себе си. Това може да стане тогава, когато придобием по-пълна представа какви сме изобщо самите ние, т.е. с настъпване на емоционалната зрялост.

Дори и след пълното си съзряване обаче никога не можем напълно да се отърсим от необходимостта ни да търсим чуждото одобрение. През целия живот има ситуации, в които можем да се почувстваме несигурни в себе си. Тогава е изключително важно каква подкрепа ще получим и от кого.

Някои хора се влияят по-силно от критиката, отколкото други. Те имат постоянна нужда от одобрение. Собствената им себеоценка зависи изцяло от мнението на околните. Стремят се да се харесат на всички, да избягват всякакви конфликти. Евентуално неодобрение би ги накарало да се почувстват отхвърлени. Тези несъзнавани механизми обричат подобни личности на сериозни колебания в настроението. В едни моменти те са свръхприповдигнати, в други - на дъното, в зависимост от конкретната ситуация. Съществува риск липсата на стабилност да ги направи по-трудни за съжителство и общуване за околните. Има и други причини, поради които критиката може да ни разболее. Ето някои от тях и стъпките за преодоляване на подобни състояния.

Ниско самочувствие

То се корени в отношението на родителите към нас от най-ранно детство. Ако отсъства позитивност, у децата се насажда трайното убеждение, че са неспособни, некадърни. Наред с негативните възприятия за самите себе си те могат да се изживеят като изоставени. В по-късна възраст тези несъзнавани процеси могат да предизвикат тежки емоционални реакции при чужда критика.

Емоционална зависимост

Усещането за празнота по време на детството остава дълготрайни отпечатъци върху психичното развитие. Дори изживяването за лишение от обич или разбиране да е било субективно и нереалистично, то се превръща в основополагащ фактор за формирането на характера. Емоциите на такива хора са незрели и хаотични. Зависими са от околните и за положителните и за отрицателните чувства. Така критиката, дори и доброжелателна, ще предизвика бърза, негативна реакция.

Чувствителна натура

Чувствителните хора често са себични. Те трудно преглъщат лошите думи или отношение. Не възприемат негативните черти в собствения си образ. Вероятно това произтича от дълбоко наслоени усещания за нестабилност на собственото аз, т.е. несъзнаван страх от унищожение. Психоанализата би помогнала за изграждане на по-приспособими методи на справяне с чуждата критика.

Недоброжелателност

Критиката, породена от недоброжелателност, алармира тревога в душата на всеки човек. Усещането за застрашеност е нормално чувство и има дълбок смисъл. Предизвиква серия от поведенчески и психични реакции, чиято крайна цел е справянето с опасността. В някои ситуации е възможно обаче такъв тип отреагиране да се окаже неадаптивен, дори саморазрушителен. Тогава е необходимо да се намери психологична подкрепа в лицето на близки или специалисти.

Стъпките, които трябва да предприемем, за да възприемаме по-лесно критиката, са следните: 1) да изготвим списък с положителните качества, които притежаваме; 2) да се обградим с позитивно настроени към нас хора, колеги и приятели; 3) да си дадем ясна сметка, че всяка една дейност може да бъде извършена по-добре и по- зле, отколкото сме се справили понастоящем; 4) да отхвърляме категорично, ежедневно и с всички сили ролята на жертва, в която се поставяме често самите ние несъзнателно.