Водолечението се е прилагало от най-стари времена. Благотворното действие на водата като лечебно и укрепващо (закаляващо) средство сега е доказано научно. То е подобно на действието на слънчевата светлина, въздуха и движението.

Употребено правилно и индивидуализирано, водолечението укрепва здравите и помага за оздравяването на болните. Приложено обаче неправилно и без да се отчита състоянието на човека, който се подлага на водолечение, може да разстрои и най-здравия организъм.

Топлата (37-38 С), но не гореща (39-40-42 С) вода при по-продължително въздействие (повече от няколко секунди до 1-2 мин) след първоначалното възбуждане действа успокояващо. Кръвоносните съдове по кожата под влияние на топлата вода се разширяват. Кръвта започва да тече в по-голямо количество от вътрешността на тялото към кожата и кръвното налягане спада.

Студената вода (под 30 С) има силно възбудително действие; когато се прилага правилно, тя раздвижва, оживява, ободрява, усилва обмяната на веществата. От действието на студената вода кръвоносните съдове на кожата в началото се свиват, което бързо се последва от разширение. Кожата се зачервява, т.е. от вътрешността на тялото приижда кръв, и с това се облекчават болните органи. При първата фаза на този процес, при свиването на кожните кръвоносни съдове, кръвното налягане се повишава. Приложението на студена вода изисква организъм, който може на силното действие на водата да отговаря с противодействие, организъм, който не е слаб и може да отговаря с реакция на студеното действие. Няма ли това противодействие, то всяко приложение на студената вода е безсмислено и вредно. Студената баня се прилага за късо време (1-3 мин) за цяла и половин баня, а повече във форма на душове, поливания, седящи (отводни) бани, бани на краката, пръскания, увивания и като последно приложение плуване.