Отговаря д-р Аспарух Аспарухов, консултант е на "24 часа" по ортопедия от старта на здравното му приложение "Докторе, кажи!" през 2001 г.

По честота аномалиите на опорно-двигателната система са след тези на централната нервна система и на сърдечносъдовата система, т.е. от 0,4 до 3% от всички новородени. По-голямата част от тях са генетично обусловени, а други се дължат на различни вредни въздействия през ранния период от ембрионалното развитие на плода до края на третия месец, когато се извършва диференцирането на крайниците. При 40 до 50% от вродените малформации причината е неясна.

Недоразвитие или хипоплазия на крайника е една от седемте основни категории за малформация на крайниците. Може да се наблюдава на целия крайник или само на части от него. Най-често се среща скъсяване на пръстите на ръката, често пъти свързано със синдроми и системни заболявания. Обикновено се предава доминантно във всяко поколение с леко вариране. Средните фаланги на четирите пръста без палеца и особено тази на показалеца и петия пръст са най-често засегнати.

Костите на ръката (т.нар. метакарпални кости) са по-рядко засегнати и деформитетът е необичаен за крайната фаланга на палеца. Оперативно удължаване на скъсените пръсти обикновено не се налага. Понякога обаче са необходими корекции в оста чрез остеотомии (прерязване на костта) поради изкривяване на пръсти. Вроденото скъсяване на раменната кост е само козметичен дефект и в повечето случаи - без никакви функционални отклонения, за разлика от скъсяването на бедрената кост, което поради изправения вървеж при човека и натоварването от тежестта на тялото е със сериозни последствия както за ставите на симетричния крайник, така и за таза и гръбначния стълб.

В случаите, при които се предприема удължаване на раменната кост, се използва външен фиксатор - система от пръстени с възможност за постепено удължаване на прерязаната в горната част кост. Удължаване костите на предмишницата (лакътната и лъчевата кост) се извършва изключително рядко, предимно в случаите с осеви отклонения.

През последните години за удължаване на дългите тръбести кости (бедрена и раменна) все по-често се използват специално конструирани вътрекостни пирони. Оперативното удължаване на костите е съпроводено нерядко с усложнения. Най-честото е инфектиране на меките тъкани около иглите, които стабилизират фиксатора към костта.

Възможни са още преждевременно срастване или несрастване в мястото на прерязване на костта, съдово-нервни усложненния или развитие на контрактури в съседните стави. Затруднения създава удължаването на мускулите.