Отговаря проф. Петър Панчев, консултант на в. "24 часа" по урология от старта на здравното приложение "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Хроничният простатит е една от най-разпространените болести в урологията. Той придобива все по-голямо значение предвид честотата му и това, че засяга мъже в репродуктивна възраст и нарушава сексуалния живот. Обикновено е последица от остро възпаление на простатната жлеза, но може да се развие и първично.

Появява се след възпаление на пикочния канал или друга инфекция - бактериална, микотична, трихомониална, микоплазмена, хламидиална. Най-голямо значение имат различните видове манипулации (цистоскопии, катетеризация на пикочния канал), прекарани тромбофлебити, хроничен запек и др.

При хроничен процес на простатната жлеза се проявяват различни симптоми - болки в седалището, които се разпространяват към слабините, бедрата, кръста (те могат да се усилват в началото и края на половия акт), смущения в уринирането.

Нерядко в края на уринирането или при дефекация от пикочния канал се отделят капки простатен секрет, в който може да има кръв. Това кара болните да се обърнат към лекар.

При ректално туширане простатата е уголемена, нормална или намалена, опипват се по-твърди или по-меки зони. Често се намира хипоспермия, олигоспермия, азоспермия, некроспермия. Задължително се прави бактериологично изследване за откриване на причинителите. Когато се открие хламидия, се търси и в партньора.

Хламидите са междинна група между вирусите и рикетсите. Хламидната инфекция засяга предимно сексуално активни мъже и жени.

Хламидите са изключително чувствителни към антибиотиците от тетрациклиновата група. Успешно срещу тях действат и някои от макролидите и някои от хинолоните.

Продължителността на лечението зависи от общото състояние и варира от 10 дни до 4-8 седмици.

Консервативното лечение на хроничния простатит трябва да се съчетае с физиотерапевтични и балнеологични процедури. Ако в простатната жлеза има гнойни огнища, които не се разнасят с лекарства, болните трябва да се оперират. Затова при медикаментозно лечение без успех, трябва да се търси винаги и гнойно огнище. При продължително заболяване без адекватно лечение може да се стигне до друго усложнение - склероза на мехурната шийка. Тогава се налага трансуретрална резекция (отрязване на тъкан) или инцизия (прорез в тъканта).