Отговаря проф. Боян Лозанов, консултант на в. "24 часа" по ендокринология от създаването на здравното му приложение през 2001 г.

Отстраняването на по-голяма част от щитовидната жлеза често води до функционална недостатъчност с намаление на тиреоидните хормони в кръвта и компенсаторно повишение на секретирания от хипофизата тиреостимулиращ хормон (ТСХ). В повечето случаи стимулацията на остатъчната тиреоидна тъкан нормализира хормоналната секреция за срок от няколко седмици или месеци след оперативната интервенция (преходен хипотиреоидизъм).

Необходимостта от включване на заместително хормонално лечение с Л-тироксин през този период трябва да се решава индивидуално в зависимост от стойностите на ТСХ. Ако те са нормални или умерено повишени, такова лечение не е необходимо. Напротив, то може да възпрепятства нормалния възстановителен процес, повишавайки риска за трайна функционална недостатъчност.

Включването на Л-тироксин е наложително при значително повишени стойности на ТСХ (над 10 мЕ/л) и това трябва да стане още в първите 1-2 седмици след операцията с цел предотвратяване на рецидивите (рецидивна гуша или тиреотоксикоза). Това е особено наложително при наличие на изявена очна симптоматика (тиреоидасоциирана офталмопатия - ТАО).

Въпросът за трайно заместително лечение се решава на по-късен етап след спиране на Л-тироксина за 5-6-седмичен срок. При данни за трайна недостатъчност (късен хипотиреоидизъм) същият се включва отново. Въпросът за дозировката се решава въз основа на хормоналните показатели и клиничното състояние. Добрата компенсация изисква нормализиране на ТСХ, Т4 и биохимичните отклонения (холестерол и др.) при липса на клинични прояви и/или странични ефекти от страна на сърдечносъдовата система. Контролът трябва да се извършва системно от специалист ендокринолог.