Отговаря проф. Боян Лозанов, консултант на в. "24 часа" по ендокринология от създаването на здравното му приложение през 2001 г.

Тиреоидитът на Хашимото се отнася към автоимунните заболявания, дължащи се на специфична свръхреактивност на имунната система към даден орган, в случая към щитовидната жлеза. Под влияние на редица вътрешни и външни фактори (генетични особености в структурата на засегнатия орган, инфекциозни и стресови въздействия) се образуват специфични антитела, които водят до промени в размера, структурата и функцията на жлезата.

Тиреоидните антитела имат различна характеристика и ефекти. В едни случаи те водят до нарастване на жлезата, в други - до нейната частична или пълна атрофия с функционална недостатъчност (хипотиреоидизъм). По-чест е първият вариант - т.нар. гуша на Хашимото, която обикновено е дифузна и плътна, по-рядко възлеста.

При гушата на Хашимото функцията може да бъде различна. Най-често - в около 60% от случаите, тя е нормална; при 35% от болните се развива изявен или скрит хипотиреоидизъм, а при около 5% - повишена функция (Хашитоксикоза). Наблюдават се и спонтанни преходи от едно в друго състояние. Лечението зависи преди всичко от съответната фаза.

При хипотиреоидизъм се прилага лечение с тиреоидни хормони (Л-тироксин), а при Хашитоксикоза - лечение с тиреостатици. При всички случаи е уместно прилагане на антиоксидантни средства - витамини (Е, С) и препарати, съдържащи селен.

При наличие на възли със значителни размери се прибягва и до операция, последвана от хормонално лечение (Л-тироксин). Въпросът дали да се предприеме оперативно лечение трябва да се обсъжда внимателно от гледна точка на точните индикации.