• Наш е най-преждевременно роденият в света, който е оживял, тежал по-малко от грейпфрут и бил дълъг 24 см
  • Днес все още е на кислород, но се развива нормално

Историята на Наш Кийн от Анкени, щата Айова, е истински пример за невероятно оцеляване. Всички го наричат "Чудото Наш". Днес той е на 1 година и изглежда като почти всички бебета на тази възраст. Отличават го само кислородните тръбички, които излизат от нослето му, но въпрос на време е и те да изчезнат.

На 25 юли 2024 г. обаче нещата изглеждали безнадеждни. Тогава малкият се ражда преждевременно в 21-ата седмица, или

133 дни преди термина на майка му

Тежи 283 г, по-малко от грейпфрут, и е дълъг едва 24 см. Никой не вярва, че е възможно да оцелее и родителите му Моли и Рандъл Кийн са предупредени да се готвят за най-лошото.

Съдбата обаче решила друго. Малкият е настанен в интензивната неонатология на детската болница към Университета в Айова и прекарва там 6 месеца. През януари тази година на родителите му е разрешено да си го приберат у дома.

И след като в края на юли отпразнува първия си рожден ден, Наш официално бе обявен от "Книгата на рекордите на Гинес" за най-преждевременно роденото бебе в света. Той изпревари предишния притежател на рекорда, роден в Алабама през 2020 г., само с 1 ден.

"Наш е щастливо бебе. Човек си представя, че някой, прекарал толкова време в интензивната неонатология, би трябвало да е по-крехък и уязвим. Но не, той не е такъв. Синът ни е решително и любопитно малко момченце, което се усмихва непрекъснато", казва майката Моли.

Малкият е сред нарастващия брой изключително недоносени бебета, които получават модерно животоспасяващо лечение и оцеляват.

Родителите му по-рано преживели мъката от загуба на бебе, когато първата бременност на Моли завършва със спонтанен аборт. Тя открива, че има медицинско състояние, което може да затрудни износването на плода до раждане в термин, разкрива британският в. "Индипендънт".

След като жената забременяла с Наш, семейство Кийн научили по време на пренаталния преглед в 20-ата седмица, че тя вече има разкритие от два сантиметра. Лекарите обикновено не се опитват да предприемат животоспасяващи мерки за бебета, родени преди 22-а гестационна седмица, тъй като повечето от родените преди този срок бебета не могат да оцелеят.

Но екипът все пак успял забави раждането точно до края на 21-ата седмица.

"Едно от нещата, които забелязах у медицинския екип, е, че бяха много спокойни - спомня си Моли. - Никога не ги виждах наистина да дават вид, че се тревожат или нещо подобно. И така, ние просто се научихме да ги наблюдаваме. И тъй като лекарите и медицинските сестри не се паникьосваха, нямаше причина и ние да се паникьосваме."

Първите няколко дни от живота на Наш били "страх, несигурност и надежда", разкрива семейството пред сп. "Пийпъл". Когато синът е на три седмици, и майката успява да го държи за първи път, тя признава, че е била "много нервна". "Беше толкова мъничък, че едва го усещах на гърдите си", казва тя, спомняйки си, че синът "е бил покрит с жици и монитори" по това време.

Д-р Малинда Шефер, акушер-гинеколог за случаи с висок риск, описва раждането на Наш като нова граница в майчината фетална медицина.

Въпреки че момчето е преживяло някои усложнения и забавяне в развитието, характерни за родените изключително преждевременно, напредъкът му е толкова добър, колкото медицинската наука може да се надява, казват лекарите.

"Грижата за бебе, родено в 21-а гестационна седмица, е много различна от типичните случаи на преждевременно раждане. Бебетата, родени толкова рано, изискват високоспециализирани грижи, постоянно наблюдение – всеки час може да има значение – обяснява д-р Еми Станфорд от неонатологията в болницата в Айова. - Въпреки че Наш се сблъска с много критични предизвикателства в началото, показа забележителна устойчивост.
След тези първи няколко изключително деликатни седмици започна да постига постоянен напредък, което беше наистина невероятно."

На малко над година Наш остава на кислород, за да диша, и се храни единствено през сонда, въпреки че се готви да опита пасирани храни. Той има и лек сърдечен дефект, който според лекарите му ще се разреши от само себе си, когато порасне. Все още не пълзи, но се обръща. Все пак обективно на 1 г. неговото развитие е равно на това на 7-месечно дете.

"Учи се как да стои на крака, което е страхотно

Има много сила в тези крака - казва щастливата майка. - Всичко това е емоционално по толкова много начини: гордост, благодарност, дори известна скръб за това колко различно е било пътуването му. Но преди всичко усещането е за победа. Преди година нямахме представа какво ни готви бъдещето, а сега празнуваме рождения му ден."

В чест на първата си годишнина Наш получил 70 нови дрешки, образователни играчки и планина от памперси, както и разрешение от лекарите си да си хапне торта със сметана.

"Наш не е просто рекордьор – той е крадец на сърца - хвали го майка му. - От самото начало нашето семейство и приятели го подкрепяха и с разпространението на историята му се разпространяваше и любовта."

Лекарите, грижили се за момченцето, пък посочват, че Наш и семейство Кийн са им дали уроци за надежда. "Тяхната устойчивост и решителност са наистина вдъхновяващи - смята екипът. - Виждайки усмивката на Наш и чувайки смеха му, всеки ден ни напомня защо е толкова важно да продължаваме да се застъпваме за нашите пациенти и техните семейства дори при най-трудните обстоятелства."

Подкрепен от любящо семейство и екип от експерти, Наш все още продължава да се бори. Той редовно ходи на прегледи в Детската болница "Стед Фемили" и при местни специалисти в Де Мойн, близо до родния му град. Д-р Станфорд продължава да го следи, като се фокусира върху неговото кардиопулмонално здраве.

Екипът наскоро помогнал на момченцето да преодолее хроничната белодробна хипертония.

"Крайната ми цел за Наш е, когато навърши 5 г. и
тръгне на детска градина, никой да не знае, че е роден толкова рано",

казва д-р Еми Станфорд.

Голям късмет е, че докато е било в неонатологичното отделение, бебето не получило никакви мозъчни кръвоизливи – нещо, което засяга много изключително недоносени деца – така че има надежда, че когнитивната му функция не е засегната.

Сега родителите му казват, че Наш расте и се променя всеки ден. "Просто се надявам да осъзнае колко е обичан и колко много хора са го подкрепяли от самото начало. Искам да порасне здрав, щастлив и уверен в себе си. Искам да вижда историята си като източник на сила", надява се майка му.