Те са: да не се превишава максималната дневна доза, да не се използва като заместител на разнообразното хранене и да се съхранява на място, недостъпно за малки деца. Пациенти с хипертонична болест често имат поливитаминен дефицит, най-изявен е недостигът на витамин B6. При диабет може да е В12, обясни експертът по хранене проф. д-р Веселка Дулева

При хранителните добавки, които съдържат витамини и минерали, има задължителни условия, които производителите трябва да спазват. Задължително е дневните количества да са съобразени с горните граници за безопасен прием, които отчитат целодневния безопасен прием. Дали една, дали пет таблетки се препоръчват дневно, общото количество за дневен прием не трябва да надвишава тези горни граници, определени на базата на научни изследвания и доказателства. Критерият е заложен в законодателството и важи за производителите. Те са длъжни на етикета да отбелязват вложените количества на съответния витамин или минерал, както и да изписват на етикета препоръката да не се надвишава дадената дневна доза. 

Това каза за “24 часа” специалистът по хранене и диететика проф. д-р Веселка Дулева, дм, началник на отдел “Храни и хранене” в Националния център по обществено здраве и анализи, ръководител на Експертния съвет по хранене и диететика към Министерството на здравеопазването и координатор за България по хранене и хранителна политика в СЗО и работни групи към Европейската комисия, член на лигата “Лекарите, на които вярваме” на “24 часа”. Защитила е дисертация “Витаминен статус на пациенти с хипертонична болест, разработване на дието- и витаминотерапия”.

Друг съвет, който тя дава, е да се правят “почивки” между отделните курсове с витамини или минерални добавки. Най-общо може да се каже, че те не трябва да се приемат повече от 2-3 месеца без прекъсване.

Конкретната продължителност зависи от състоянието на човека и от вида на веществото, което се приема, но добавките не са за целогодишна и непрекъсната употреба. При рискови групи трябва особено да се внимава. Това са бременни жени, кърмачки и малки деца, често и деца до 12 г. При тях има специфични указания за употреба. “Според становище на СЗО и УНИЦЕФ, което ние сме ползвали и е вписано в нашето законодателство, бременните жени и малки деца не би трябвало да приемат хранителни добавки, витамини и минерали, които надвишават дневните потребности от тях. Тука не говорим за максимално безопасни нива за дневен прием, а за потребности, които осигуряват физиологичните потребности за нормалното функциониране на организма. Така че, когато се изготвят формули на хранителни добавки и когато се правят препоръки за прием на бременни, кърмещи жени, малки деца - кърмачета и деца до 3-годишна възраст, не би трябвало да се надвишават дневните препоръчителни нива за прием.”

Еврокомисията няма публикувани изисквания за горни граници за безопасен прием по отношение на хранителните добавки, но за всеки витамин и минерал Европейският орган за безопасност на храните е разработил специфична оценка и е определил препоръчителните дневни количества на прием (може да ги срещнете с означението RDA, съкращение от английското Recommended Dietary Allowance), както и максимални дози за дневен прием. “Това са досиета по 400-500 страници за всеки витамин, минерал и макронутриент (белтъци, мазнини, въглехидрати), където са разглеждани освен ефектите върху организма и тяхната генотоксичност, алергенност, тератогенност. Заключенията са базирани на наличните научни доказателства и в зависимост от тях са определени препоръчителните дози за дневен прием и максимално безопасните нива. Засега Еврокомисията избягва фиксиране на максимално допустими дози за дневен прием на витамини и минерали. Причината е, че в различните региони на ЕС различните националности имат свои модели на хранене. Приемът на витамини и минерали с обичайните храни се различава като количество и е трудно да се определи една доза за всички държави.

Липсата на общ “таван” е компенсирана от правото на национални правила за съответната страна.” България има наредба, нотифицирана и приета от Европейската комисия, с изисквания към хранителните добавки. Тя е съобразена със съществуващите научни данни и доказателства, както и с проучвания на отдела по хранене към НЦОЗА. Наредбата налага правила за производство и внос на добавки с витамини и минерали, които трябва да отговарят на същите условия. Не се допускат хранителни добавки с по-високи горни нива от определените в националното ни законодателство, независимо от страната на производство.

“Използването на витамини и минерали в по-високи дози не е за допълване на хранителния прием, а за лечение при консултация с лекар, след направено изследване и при установен дефицит или при налични доказателства, че това би помогнало за дадено състояние.”

Проф. Дулева даде пример от своята дисертация.

“Изследвахме витаминен статус при пациенти с хипертонична болест и се оказа, че имат поливитаминен дефицит. Най-изявен беше недостигът на витамин B6. За преодоляване на дефицита прилагахме високи дози. При дневната препоръчителна физиологична доза 1,3-1,7 мг пациентите с дефицит приемаха между 10 и 20 мг на ден. Това вече е лечение и то имаше много добър ефект. Подобен терапевтичен подход се използва под лекарски контрол при лечение на определени болести и състояния, например при диабет често специфичен недоимъчен витамин е B12 и лекарят може да предпише подходяща доза.”

“При приема на витамини и минерали винаги се подхожда индивидуално. Не приемам подхода еди-кой си пие еди-какво си, чакай и аз да попия малко, да ми стане по-добре”, защото при всеки човек статусът и проблемите, които трябва да се решават, са специфични. По определение ролята на хранителната добавка е да допълни хранителния прием. Ако човек се храни здравословно, разнообразно и балансирано, обикновено няма нужда от добавки. В тази връзка е и задължително условието върху етикета да бъде написано, че не трябва да замества разнообразното хранене.

Трите задължителни предупреждения, които се изискват при етикетиране, са: да не се превишава максималната дневна доза, продуктът да не се използва като заместител на разнообразното хранене и да се съхранява на място, недостъпно за малки деца.

Когато витамини и минерали се приемат с цел да се допълни хранителният прием, хубаво е да не се надвишават физиологичните потребности. “Например за витамин С те са 70-110 милиграма. Докато за витамин D преди време се считаше, че физиологичната потребност е 5 микрограма, но предвид новите научни доказателства и многото специфични функции на витамина, всички нови консенсуси казват, че трябва да е 15 микрограма физиологичната потребност и ние съответно също променихме българските физиологични норми.”

Проф. Дулева препоръчва без изследвания и лекарска препоръка да не се приемат витамини в доза над физиологичните потребности, които винаги са по-ниски от максимално допустимите за деня. Особено да се внимава с мастноразтворимите витамини, защото образуват депа - в мастната тъкан, понякога в черния дроб,  и при превишаване на дозата се свързват с потенциално вредни ефекти. Мастноразтворими са витамините А, D, Е и К. Водоразтворимите, когато са повече от необходимото, се отделят предимно с урината, но и това е в определени граници. Дори витамин С, който в обичайни дози е антиоксидант, при прием от 2000 милиграма има обратно действие – става прооксидант и повишава риска от образуване на камъни в бъбреците, обясни експертката. Тя напомни “конституционното правило” в медицината, че от дозата зависи дали едно вещество е лекарство, или отрова.

Ако изобщо е необходимо някакво укрепване на организма с добавяне на витамини и минерали, това може да бъде например месец преди зимния сезон, каза проф. Дулева. За здравите хора обикновено е достатъчно да се хранят здравословно.