Отговаря проф. Боян Лозанов, консултант на в. "24 часа" по ендокринология от създаването на здравното му приложение през 2001 г.

Тиреоидният рак се представя като възел в щитовидната жлеза, който най-често е с повишена плътност, неболезнен, нерядко с неравна повърхност и очертания. Може да бъде единичен или множествен (обикновено на базата на предшестваща възлеста гуша).

В началния стадий карциномът се локализира само в жлезата, без да засяга капсулата й или околните тъкани. Развива се по-бързо в сравнение с доброкачествените възли (аденоми). С нарастването си той обхваща капсулата на жлезата и се фиксира към околните тъкани, предизвиквайки различни симптоми - дрезгав глас, пристъпна кашлица, а в напредналите стадии - затруднения при дишане и гълтане поради притискане на трахеята и хранопровода.

Метастазите най-често засягат шийните лимфни възли от съответната страна, по-късно и двустранно. Възникналите по кръвен път далечни метастази могат да засегнат различни вътрешни органи и костите. Те се развиват относително късно, понякога след години. Метастазите могат да се изявяват преди първичния тумор. В този случай решаващо значение има ехографското изследване, съчетано с тънкоиглена биопсия и цитологично изследване, в някои случаи определяне на някои от туморните маркери в кръвта (напр. калцитонин при медуларен карцином). Тиреоглобулинът като туморен маркер има значение за диагностициране на метастазите и/или рецидивите след вече проведено хирургическо лечение, но не и преди това.

Радиоизотопните изследвания нямат съществено диагностично значение за определяне характера на възлите (доброкачествени или злокачествени), тъй като някои карциномни възли могат да бъдат студени, а други топли. Изследването с радиоактивен йод (поглъщаемост и сцинтиграфия) има значение след оперативно отстраняване на цялата жлеза с оглед откриване на рецидиви и метастази, както и за определяне на терапевтичните дози радиойод (йод-131) за отстраняване на остатъчна тъкан или ракови клетки в ложето на жлезата и извън него.

Тиреоидните карциноми най-често не нарушават функцията на щитовидната жлеза. Макар и рядко, те могат да възникнат на фона на токсична нодозна или дифузна гуша (тиреотоксикоза) или при хипотиреоидна струма (гуша на Хашимото).

Лечението на тиреоидния рак е оперативно и цели цялостно отстраняване на щитовидната жлеза, както и на региоинерните лимфни възли от съответната страна на шията. Обикновено то се последва от лъчетерапия с високи дози радиоактивен йод, дадени през устата.

Последвалото заместително хормонално лечение се провежда с високи дози Л-тироксин (150-200 мкг дн., които са по-високи от физиологичните. Цели се блокиране секрецията на тиреостимулиращия хормон (ТСХ под 0,3 мЕ/л), с което се намалява рискът за рецидив и метастази. Необходимо е системно проследяване най-малко до 5-ата година след операцията чрез ехография, целотелесна сцинтиграфия с гама-камера, както и определяне на туморните маркери в кръвта (тиреоглобулин, калцитонин).